Отново за банята и къпането
След митингите, провокирани от слагането на пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “ в Народния спектакъл, Стефан Дечев повдигна въпроса за хигиената в предишното. Сега той продължава с повече детайлности.
В предишното хигиената от днешна позиция е била ужасна.
И в действителност миенето в доста домодерни общества по света се преглежда като един непотребен обред, който само би могъл да докара до опасности за здравето на индивида.
Твърде рядко се случва и хората да се събличат. Измиването нормално става с облекла. Често спането също се извърша с облекла.
Самото миене пък е ориентирано към тези елементи на тялото, които са изложени на природата, не са покрити с материя и заради това най-бързо се замърсяват. Ето за какво това са ръцете, краката и лицето.
Водата в Исляма
Къпането е обвързвано с водата. В това отношение животът през вековете в Османската империя несъмнено има благоприятстваща роля. Тя се дължи на събитието, че измежду турското население има фетиш към водата.
Тъй като мюсюлманската вяра поражда в полупустинния Хеджаз , непрекъснатият риск за пасажера от жадност води до развиването на една сходна просвета и мислене. На водата Ислямът приписва чудодейни свойства свързани с даването на живот, както и пречистваща мощ. Аллах е сътворил индивида от вода. Дъждовете, реките и основаните от индивида водоизточници също се преглеждат като израз на благословията на Аллах към хората. Заедно с тревата, с която се храни добитъкът, и с огъня, водата е едно от трите неща, с които Аллах е дарил мюсюлманина. Ислямът учи още, че е огромен грях да не се даде вода на пасажер.
Самата вода пък е нужна за осъществяване на една част от ислямските ритуали. Пророкът Мохамед споделя на своите почитатели: „ Чистотата е половината от вярата “. Пречистването на индивида благодарение на миенето е наложителна част от молитвата в ислямския обред. Налице са и прекомерно подробни правила по какъв начин и в какъв ред да бъдат измивани обособените елементи на тялото.
Водата в градските центрове на Османската империя
За задачите на хигиената в предишното доста оказват помощ реките. Разчита се и на бунари (герани), кладенци и естествени извори. Благодарение на османската просвета на значително места има издигнати чешми.
Интересна е ролята и на благотворителни заведения като имаретите. Там, според повелите на Исляма, се раздава безвъзмездна храна на небогати хора и поклонници. Тези институции нормално са част от общ вакъфски комплекс. В тях наложително има и джамия, само че и водни уреди – шадравани и чешми.
Поради значимостта на водата в Исляма, изключително в градските центрове на Османската империя, водоснябдяването е добре развито. Там са налице голям брой общестени чешми. Изворите също са каптирани. На положително релативно водоснябдяване се радват градове като Татар Пазарджик, Разград, Казанлък, Дупница, Севлиево, Айтос, Сливен, Ямбол и други. Постепенно в по-богатите турски къщи стартират да се вкарват чешми и в двора.
За самите турци пътешествениците нормално свидетелстват следното: „ Този, който не се къпе 2-3 пъти седмично, считат го за неугледен “. Или: „ Много ми хареса спретнатият и чист тип на турците, с които разговаряхме, и това, че мият краката, ръцете и лицата си, макар че в известна степен се изсилваха “.
Както акцентира историчката Райна Гарилова, това несъмнено контрастира с рядкото къпане, най-много при възрастните българи. Разбира се, в градовете, където има турско население и хамами (бани), обстановката стартира да се трансформира, изключително в последните десетилетия под османска власт. Ала и тогава на баня се отива, споделя Гаврилова, по-скоро преди огромен християнски празник.
Баните са огромни и значими пространства. Те са средоточия на публичен живот в градските центрове. Добре знае се, че след основаването на Източна Румелия по Берлинския контракт огромният хамам (баня) в Пловдив е трансфорат в постройка, където се обитава Областното заседание. Точно съблекалнята става заседателна зала. По този мотив, описвайки една предизборна акция, Иван Вазов кръщава едно от творбите си „ Кандидат за Хамама “.
Тъжната първична картина в нова България
В нова България редица наблюдаващи обръщат внимание на неналичието на канализация заради скъпата ѝ изработка. Говорят още и за една съмнителна непорочност на водата в кладенците. Споменават се и примитивните и непокрити герани.
Наблюдатели на санитарното положение в общините обръщат внимание по какъв начин самото население не свързва ширещите се болести с немарливото положение на водоизточниците. Въпреки положителната вода в близост то най-често пие нечиста такава.
Преди години историкът Румен Даскалов обърна внимание по какъв начин през 1911 година доктор установи, че заради небрежност популацията даже унищожава и наследството, оставено от турците. Те пък заради религиозното си отношение към водата построяват в предишното прекалено много водопроводи и чешми.
Ето за какво при по този начин описаната обстановка няма по какъв начин да не се натъкваме на множеството случаи на ниска персонална хигиена. Липсата на привички за постоянно къпане е пословична. Никола Начов свидетелства: „ Твърде рядко тялото на селянина вижда баня и какво-годе умивание “.
Модернизация и промени
Още преди войните при започване на XX в. обаче санитарните управляващи в София вземат ограничения против телесната нечистотия на работещите на публични места. Те задължават всички хлебари, млекари, касапи и гостилничари да посещават баня минимум два пъти в месеца.
В хода на годините последователно стартира да се построява съвременна водопроводна система. До 1939 година към този момент цели 57 от тогавашните 97 града са изцяло водоснабдени. В 15 от тях това е сторено отчасти. По-лоша е обаче обстановката в селата. От 4 289 села в навечерието на Втората международна война едвам 380 имат цялостно водоснабдяване, а 596 - единствено отчасти.
За банята в Горна баня с нейната минерална вода имаме живописно изложение от Иван Вазов, носещо заглавието „ Един български Херкулесбад (Горнебянянски впечатления) “.
Там четем следното: „ Между това, по 10 часа банята трябваше да се освободи от дамите, с цел да влязат мъжете, съгласно правилника. Но ний сме в Ориента: банята стана налична за мощния пол единствено в 10 ¾ часа. Когато влязох и аз с други ожидающи, повърхността на водата в „ окропата “ … имаше белезникавия цвят на мътеницата… Няколко души влязоха и се цамбурнаха в гьола, като подигнаха високи мътни вълни и попръскаха всичко: това бе сюблимно, съвсем ореинтално, чисто българско. Бай Ганю беше тук жив. Тия положителни индивиди не изикаха единствено „ Я булгар! “
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В предишното хигиената от днешна позиция е била ужасна.
И в действителност миенето в доста домодерни общества по света се преглежда като един непотребен обред, който само би могъл да докара до опасности за здравето на индивида.
Твърде рядко се случва и хората да се събличат. Измиването нормално става с облекла. Често спането също се извърша с облекла.
Самото миене пък е ориентирано към тези елементи на тялото, които са изложени на природата, не са покрити с материя и заради това най-бързо се замърсяват. Ето за какво това са ръцете, краката и лицето.
Водата в Исляма
Къпането е обвързвано с водата. В това отношение животът през вековете в Османската империя несъмнено има благоприятстваща роля. Тя се дължи на събитието, че измежду турското население има фетиш към водата.
Тъй като мюсюлманската вяра поражда в полупустинния Хеджаз , непрекъснатият риск за пасажера от жадност води до развиването на една сходна просвета и мислене. На водата Ислямът приписва чудодейни свойства свързани с даването на живот, както и пречистваща мощ. Аллах е сътворил индивида от вода. Дъждовете, реките и основаните от индивида водоизточници също се преглеждат като израз на благословията на Аллах към хората. Заедно с тревата, с която се храни добитъкът, и с огъня, водата е едно от трите неща, с които Аллах е дарил мюсюлманина. Ислямът учи още, че е огромен грях да не се даде вода на пасажер.
Самата вода пък е нужна за осъществяване на една част от ислямските ритуали. Пророкът Мохамед споделя на своите почитатели: „ Чистотата е половината от вярата “. Пречистването на индивида благодарение на миенето е наложителна част от молитвата в ислямския обред. Налице са и прекомерно подробни правила по какъв начин и в какъв ред да бъдат измивани обособените елементи на тялото.
Водата в градските центрове на Османската империя
За задачите на хигиената в предишното доста оказват помощ реките. Разчита се и на бунари (герани), кладенци и естествени извори. Благодарение на османската просвета на значително места има издигнати чешми.
Интересна е ролята и на благотворителни заведения като имаретите. Там, според повелите на Исляма, се раздава безвъзмездна храна на небогати хора и поклонници. Тези институции нормално са част от общ вакъфски комплекс. В тях наложително има и джамия, само че и водни уреди – шадравани и чешми.
Поради значимостта на водата в Исляма, изключително в градските центрове на Османската империя, водоснябдяването е добре развито. Там са налице голям брой общестени чешми. Изворите също са каптирани. На положително релативно водоснябдяване се радват градове като Татар Пазарджик, Разград, Казанлък, Дупница, Севлиево, Айтос, Сливен, Ямбол и други. Постепенно в по-богатите турски къщи стартират да се вкарват чешми и в двора.
За самите турци пътешествениците нормално свидетелстват следното: „ Този, който не се къпе 2-3 пъти седмично, считат го за неугледен “. Или: „ Много ми хареса спретнатият и чист тип на турците, с които разговаряхме, и това, че мият краката, ръцете и лицата си, макар че в известна степен се изсилваха “.
Както акцентира историчката Райна Гарилова, това несъмнено контрастира с рядкото къпане, най-много при възрастните българи. Разбира се, в градовете, където има турско население и хамами (бани), обстановката стартира да се трансформира, изключително в последните десетилетия под османска власт. Ала и тогава на баня се отива, споделя Гаврилова, по-скоро преди огромен християнски празник.
Баните са огромни и значими пространства. Те са средоточия на публичен живот в градските центрове. Добре знае се, че след основаването на Източна Румелия по Берлинския контракт огромният хамам (баня) в Пловдив е трансфорат в постройка, където се обитава Областното заседание. Точно съблекалнята става заседателна зала. По този мотив, описвайки една предизборна акция, Иван Вазов кръщава едно от творбите си „ Кандидат за Хамама “.
Тъжната първична картина в нова България
В нова България редица наблюдаващи обръщат внимание на неналичието на канализация заради скъпата ѝ изработка. Говорят още и за една съмнителна непорочност на водата в кладенците. Споменават се и примитивните и непокрити герани.
Наблюдатели на санитарното положение в общините обръщат внимание по какъв начин самото население не свързва ширещите се болести с немарливото положение на водоизточниците. Въпреки положителната вода в близост то най-често пие нечиста такава.
Преди години историкът Румен Даскалов обърна внимание по какъв начин през 1911 година доктор установи, че заради небрежност популацията даже унищожава и наследството, оставено от турците. Те пък заради религиозното си отношение към водата построяват в предишното прекалено много водопроводи и чешми.
Ето за какво при по този начин описаната обстановка няма по какъв начин да не се натъкваме на множеството случаи на ниска персонална хигиена. Липсата на привички за постоянно къпане е пословична. Никола Начов свидетелства: „ Твърде рядко тялото на селянина вижда баня и какво-годе умивание “.
Модернизация и промени
Още преди войните при започване на XX в. обаче санитарните управляващи в София вземат ограничения против телесната нечистотия на работещите на публични места. Те задължават всички хлебари, млекари, касапи и гостилничари да посещават баня минимум два пъти в месеца.
В хода на годините последователно стартира да се построява съвременна водопроводна система. До 1939 година към този момент цели 57 от тогавашните 97 града са изцяло водоснабдени. В 15 от тях това е сторено отчасти. По-лоша е обаче обстановката в селата. От 4 289 села в навечерието на Втората международна война едвам 380 имат цялостно водоснабдяване, а 596 - единствено отчасти.
За банята в Горна баня с нейната минерална вода имаме живописно изложение от Иван Вазов, носещо заглавието „ Един български Херкулесбад (Горнебянянски впечатления) “.
Там четем следното: „ Между това, по 10 часа банята трябваше да се освободи от дамите, с цел да влязат мъжете, съгласно правилника. Но ний сме в Ориента: банята стана налична за мощния пол единствено в 10 ¾ часа. Когато влязох и аз с други ожидающи, повърхността на водата в „ окропата “ … имаше белезникавия цвят на мътеницата… Няколко души влязоха и се цамбурнаха в гьола, като подигнаха високи мътни вълни и попръскаха всичко: това бе сюблимно, съвсем ореинтално, чисто българско. Бай Ганю беше тук жив. Тия положителни индивиди не изикаха единствено „ Я булгар! “
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ