ЕЦБ посочи очакваните ползи за България от въвеждането на еврото
След присъединението ѝ към еврозоната, се чака България да се възползва от по-ниски разноски за жителите и бизнеса по преводи и заеми. Освен това може да има редица стопански преимущества като увеличение на външната търговия и вложенията, по-голяма ценова бистрота и съпоставимост и по-силно инвеститорско доверие. Това показва Европейската централна банка в най-новия си месечен стопански бюлетин, предава Българска телеграфна агенция.
Добри за българската стопанска система ще са по-ниските разноски по заемите, с помощта на постоянните инфлационни упования и понижените регулаторни разноски за банките, като да вземем за пример по-ниските условия за запасите им, предвижда ЕЦБ.
Освен това приемането на еврото разрешава на България да взе участие в процеса по взимане на решения за паричната политика на еврозоната и да образува съответните стопански политики, считат специалистите.
В бюлетина на ЕЦБ се акцентира, че разноските и рисковете, свързани с приемането на еврото в България, се чака да бъдат незначителни и значително еднократни.
„ При присъединението на дадена страна към еврозоната, главните източници на угриженост са разноските, свързани с прехода и опцията за голословно повишение на цените при превалутирането им в евро. За да разсеят тези опасения, българските управляващи са подхванали редица ограничения, в това число засилено наблюдаване на цените и инспекции за непозволени практики, както и дълъг наложителен интервал за двойно обозначаване на цените “ – цяла година, показват от централната банка.
Предвид високата степен на икономическа и финансова интеграция на България с еврозоната и дългогодишния закрепен обменен курс на лв. към еврото, загубата на еластичност на обменния курс като инструмент за стабилизация на процедура не попада, съгласно разбора на ЕЦБ.
Обществената поддръжка за еврото в България обаче остава релативно ниска на фона на опасенията от покачване на цените, сходно на други страни, приели общата европейска валута. Обикновено поддръжката в новите членки на еврозоната се усилва след приемането на еврото, прибавят от основаната във Франкфурт институция.
Оттам означават още, че от присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година България означи забележителен прогрес във връзка с действителната конвергенция с еврозоната: брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията се увеличи от към 35 % от междинната стойност за еврозоната равнище през 2006 година до над 60 % през 2025 година
Българската стопанска система се оказа устойчива по време на пандемията и в изискванията на скорошните скокове в цените на силата и геополитическото напрежение. Въпреки това, нейният дребен и отворен темперамент допуска, че остава изложена на външни разтърсвания.
Инфлацията остава уязвима към външни ценови съмнения заради високата енергийна активност на индустриалния бранш и огромния дял на силата и храните в потребителската кошница на българските семейства, предизвестяват още от ЕЦБ.
Динамиката при заплатите и заемите – въпреки и умерена – основава спомагателни опасности от ценово покачване. В дълготраен проект релативно ниските равнища на приходите и цените в България спрямо другите страни, приели еврото, сочат, че действителната и номиналната конвергенция евентуално ще продължи.
С приемането на еврото и отпадането на рестриктивните мерки на валутния ръб, фискалните тласъци в България може да се усилят. Ако възникне чувството, че строгостта на фискалната дисциплинираност може да намалее, то може да породи напън за увеличение на разноските. Това важи в по-голяма степен за обществените вложения, които остават трайно ниски спрямо другите страни от Централна и Източна Европа, частично заради по-бавното от в началото плануваното систематизиране на евросредства по инструмента NextGenerationEU.
Разходите в България за обществена протекция, опазване на здравето и обучение също са по-ниски спрямо тези в еврозоната. Ако натискът за увеличение на тези разноски докара до повишение на разноските като цяло, с цел да се резервира постоянен коефициентът на задлъжнялост, ще са нужни по-високи данъчни доходи, написа още в бюлетина на ЕЦБ.
В бъдеще поддържането на постоянни и удобни за растежа обществени финанси в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз, дружно с продължаващи структурни промени за повишение на продуктивността биха били най-хубавият метод за реализиране на устойчива дълготрайна икономическа конвергенция и отбягване на непростим инфлационен напън и загуба на конкурентоспособност, които биха могли да попречат на дълготрайния стопански напредък на България, предлагат от централната банка на еврозоната.
Добри за българската стопанска система ще са по-ниските разноски по заемите, с помощта на постоянните инфлационни упования и понижените регулаторни разноски за банките, като да вземем за пример по-ниските условия за запасите им, предвижда ЕЦБ.
Освен това приемането на еврото разрешава на България да взе участие в процеса по взимане на решения за паричната политика на еврозоната и да образува съответните стопански политики, считат специалистите.
В бюлетина на ЕЦБ се акцентира, че разноските и рисковете, свързани с приемането на еврото в България, се чака да бъдат незначителни и значително еднократни.
„ При присъединението на дадена страна към еврозоната, главните източници на угриженост са разноските, свързани с прехода и опцията за голословно повишение на цените при превалутирането им в евро. За да разсеят тези опасения, българските управляващи са подхванали редица ограничения, в това число засилено наблюдаване на цените и инспекции за непозволени практики, както и дълъг наложителен интервал за двойно обозначаване на цените “ – цяла година, показват от централната банка.
Предвид високата степен на икономическа и финансова интеграция на България с еврозоната и дългогодишния закрепен обменен курс на лв. към еврото, загубата на еластичност на обменния курс като инструмент за стабилизация на процедура не попада, съгласно разбора на ЕЦБ.
Обществената поддръжка за еврото в България обаче остава релативно ниска на фона на опасенията от покачване на цените, сходно на други страни, приели общата европейска валута. Обикновено поддръжката в новите членки на еврозоната се усилва след приемането на еврото, прибавят от основаната във Франкфурт институция.
Оттам означават още, че от присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година България означи забележителен прогрес във връзка с действителната конвергенция с еврозоната: брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията се увеличи от към 35 % от междинната стойност за еврозоната равнище през 2006 година до над 60 % през 2025 година
Българската стопанска система се оказа устойчива по време на пандемията и в изискванията на скорошните скокове в цените на силата и геополитическото напрежение. Въпреки това, нейният дребен и отворен темперамент допуска, че остава изложена на външни разтърсвания.
Инфлацията остава уязвима към външни ценови съмнения заради високата енергийна активност на индустриалния бранш и огромния дял на силата и храните в потребителската кошница на българските семейства, предизвестяват още от ЕЦБ.
Динамиката при заплатите и заемите – въпреки и умерена – основава спомагателни опасности от ценово покачване. В дълготраен проект релативно ниските равнища на приходите и цените в България спрямо другите страни, приели еврото, сочат, че действителната и номиналната конвергенция евентуално ще продължи.
С приемането на еврото и отпадането на рестриктивните мерки на валутния ръб, фискалните тласъци в България може да се усилят. Ако възникне чувството, че строгостта на фискалната дисциплинираност може да намалее, то може да породи напън за увеличение на разноските. Това важи в по-голяма степен за обществените вложения, които остават трайно ниски спрямо другите страни от Централна и Източна Европа, частично заради по-бавното от в началото плануваното систематизиране на евросредства по инструмента NextGenerationEU.
Разходите в България за обществена протекция, опазване на здравето и обучение също са по-ниски спрямо тези в еврозоната. Ако натискът за увеличение на тези разноски докара до повишение на разноските като цяло, с цел да се резервира постоянен коефициентът на задлъжнялост, ще са нужни по-високи данъчни доходи, написа още в бюлетина на ЕЦБ.
В бъдеще поддържането на постоянни и удобни за растежа обществени финанси в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз, дружно с продължаващи структурни промени за повишение на продуктивността биха били най-хубавият метод за реализиране на устойчива дълготрайна икономическа конвергенция и отбягване на непростим инфлационен напън и загуба на конкурентоспособност, които биха могли да попречат на дълготрайния стопански напредък на България, предлагат от централната банка на еврозоната.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ