След приключването на третия мандат на Борисов през април миналата

След приключването на третия мандат на Борисов през април предходната година политическата обстановка в България
рязко се размина с класическата формула за властта и партиите като нейни преследвачи.
Оказа се, че резултатите от извършените от този момент четири парламентарни вота не дават на нито една от политическите сили мандат за независимо ръководство. И стартира драмата на провалените мандати, на краткотрайните парламенти и на неналичието на постоянни държавни управления с едно седем месечно изключение.Това стана по волята на партиите, които получиха парламентарно посланичество.

Днес обстановката не се е трансформирала. Основните политически сили явно не желаят постоянно
правителство при разпределението на депутатските места след последните избори. Причините за това са на
показ, само че не се разясняват задоволително в обществото и медийното пространство. Нека да ги разгледаме.

Президентът Радев е съществена политическа мощ от април предходната година по силата на
конституционните условия за сформиране на служебни кабинети. Той прокарва своята персонална политика
чрез назначените от него министри и поема забележителна част от функционалностите на изпълнителната власт. Радев несъмнено не е последовател на устойчиво постоянно държавно управление, каквото и да приказва обществено. Без него се намесва фрапантно в политиката на служебния кабинет, макар че няма сходни отговорности по Конституция. Само изявленията му за обезпечаването на природен газ с отчитане на ползите на Газпром са задоволителен образец. Да прибавим и опцията му да върви на конгреси, проведени от Европейски Съюз вместо министър председател, определен от Народното събрание.

ГЕРБ завоюваха последния избор и са първа политическа мощ. Но не демонстрират предпочитание да сформират кабинет
поради желанието им да минат за евроатлантици и да загърбят много срамното си слугуване на
Путин и построяването на Турски поток с парите на българските данъкоплатци. Сега се нуждаят от поддръжката на Демократична България и Продължаваме промяната, с цел да стане това, само че не срещат схващане. Затова за тях отсрочване и нови избори са надалеч по-искано развиване, в сравнение с съюз с Движение за права и свободи и Янев.

Продължаваме промяната започнаха изявите си в 45-ия парламент с декларацията си, че ще са градивна съпротива. От всичките им заявки излиза наяве, че няма да поддържат ГЕРБ, а сформиране на държавно управление с техния мандат е надалеч от действителността. Дори с другите си два съдружни колегата от държавното управление на Кирил Петков нямат нужните гласове.А и несъмнено са си дали сметка какъв брой опасности носи една коалиция орел-рак-щука с Демократична България и Българска социалистическа партия, както и Има Такъв Народ.За тях и двата разновидността - държавно управление на ГЕРБ, което да обере негативите на идващата зима или нови избори са допустими.

Движение за права и свободи също не желае постоянно държавно управление с парламентарно болшинство. Те са наясно, че проблемите със закона " Магнитски " не са заметени под килима, а и кабинет, в който нямат въздействие и достъп до публични и европейски средства не е измежду целите им. Освен това имат постоянна електорална поддръжка, тъй че са спокойни за идващите избори.

Останалите партии са прекомерно дребни и нямат значително въздействие върху процеса на сформиране на държавно управление. Те могат единствено да поддържат някой от огромните.

В българския бизнес също се обрисуват субекти, които не биха желали страната на има устойчиво държавно управление.
На първо място това са компаниите, отличници по асимилиране на бюджетни и европейски пари през системата за публични поръчки.

Сред тях са пътните строители, които се разглезиха от изсипваните над тях милиарди от държавните управления на Борисов, както и доближените до кметовете компании, които са абонирани за сладки действия в общините
като прибиране на боклука да вземем за пример.

Против устойчиво постоянно държавно управление са и огромна част от общините в това число огромни като София, Варна, Пловдив. Кметовете в тези общини са преди всичко от ГЕРБ и на фона на задаващите се локални избори следващата година имат интерес хаосът с централната власт да продължи, с цел да си довършат далаверите.

И най-после, само че надалеч не на последно място, правосъдната власт олицетворена от Висшия правосъден съвет в настоящия му състав и основния прокурор също нямат интерес от мощно постоянно държавно управление. След решението на Конституционния съд за продължение мандата на Съдебния инспекторат се обрисува същото и за Висш съдебен съвет. А това подсигурява опазване на правосъдната власт в настоящия и образ.

Всичко това демонстрира, че съставянето на постоянно държавно управление в този парламент надали е допустимо. Реалността сочи избори и те надали ще са последните.