След приключването на парламентарните избори в България процесът по сформиране

След приключването на парламентарните избори в България процесът по съставяне на ново Народно заседание и държавно управление минава през няколко основни стадия. Те включват оповестяването на резултатите, встъпването в служба на новоизбраните депутати и конституционните стъпки за съставяне на ново държавно управление.

Обявяване на резултатите

Централната изборна комисия (ЦИК) разполага със период от 4 дни след изборите, с цел да обработи и разгласява формалните резултати от вота. В този интервал се ревизират протоколите и се позволяват възможни разногласия или оспорвания на резултатите. След това би трябвало да излязат и окончателните данни за разпределението на мандатите между партиите и обединенията, които са минали изборния предел.

Полагане на клетва от новите депутати

След оповестяването на формалните резултати президентът на Република България би трябвало да свика първото съвещание на новото Народно заседание в период от 30 дни след изборите. По време на първото съвещание новоизбраните депутати поставят клетва, с която официално встъпват в служба като народни представители. Тази гала бележи началото на новия парламент и дава опция на депутатите да стартират работа по законодателния дневен ред.

 Връчване на мандатите за сформиране на държавно управление

След първото съвещание на Народното събрание се завърта и рулетката за сформиране на държавно управление. Преди това Румен Радев организира съвещания с всички парламентарно показани сили. Президентът на България връчва първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендент за министър-председател, препоръчан от най-голямата парламентарна група. След приемане на мандата, претендентът разполага със период от 7 дни, с цел да предложи състав на кабинет и да получи поддръжка от Народното събрание. Ако мандатът бъде върнат, президентът връчва втори изследователски мандат на претендент от втората по величина парламентарна група.

Ако и вторият мандат бъде несполучлив, президентът има право да връчи трети мандат на партия по негов избор. Ако и този опит за сформиране на държавно управление се окаже несполучлив, президентът разпуска Народното събрание и насрочва нови избори, като назначава служебно държавно управление.

Процедурата по съставяне на ново държавно управление може да бъде къса или да се проточи според от политическата обстановка и преговорите сред партиите. Тези стъпки са конституционно заложени и обезпечават последователността и легитимността на управническия развой в България.