Д-р Огнян Гърков прави „дисекция” на Българската дипломатическа служба
След приемането в Европейския съюз и в НАТО без всенародно допитване, за разлика от практиките в „ Нова ” Европа, активността на Българската дипломатическа работа бе поета и от по-ниско квалифицирани чиновници. „ Бе реализирана максимата на 4-5 министри ”, с спирания: Министерството на външните работи да стане елементарно налично работно място.
В това число за „ ощетени” с подготовка реформно-протестен заряд, за жадуващи за дипломатическа кариера с мандати в чужбина механически сътрудници и спомагателен личен състав, за джендъри, за хора от улицата с нееднозначно минало и задължения в чужбина; включително за генерации от обслужвали някогашната номенклатура, доброволни сътрудници на екс-политическата полиция. Основният претекст и причина е действителността, че изключително през последните десетина години външната политика на България се образува оттатък Министерство на външните работи и се дефинира отвън държавните управнически централи в София. А българските политически и дипломатически представители просто се причисляват безрезервно към решенията на менторите. В взаимозависимост от тематиките, по внушения най-вече от Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж, Анкара, за какво не даже и Скопие +...? И съответните им посолства в София, евентуално.
Като правото да въдвори баланс в разминавания на ползите у нас - примерно на основните съперници в студените войни - е в дискрецията на министър-председателя. Единствено! Не постоянно е елементарно да се отгатне неговото решение, с цел да бъде post-factum аргументирано от Министерство на външните работи. Това е водещ жанр на дейности - post-factum съгласуваност.
Наличният състав на Министерство на външните работи не е екипно еднороден. Служителите се разделят на нови и заварени назначения, по възраст, полит-протекции, -симпатии. И рядко си контактуват междугрупово. Поколенческите разлики във вижданията се открояват и в сферите труд-заплащане. Кандидат-служителите са склонни към по-добро възнаграждение при минимална персонална отговорност и труд, и мнозина избират предприемаческата сфера пред ангажиране с Централно управление на Министерство на външните работи в очакване на задгранични мандати.
В началото на измененията Министерство на външните работи разполагаше с качествено приблизително потомство дипломати-„ безсребърници”, експерти, с деидеологизирано, национално отговорно мислене. Ако се абстрахираме от тайни теории, процесът на симплифициране на дипломатическата работа стартира с погрома над българската дипломация през 1991-92 година, удължен при Надежда Михайлова (1997-2001 г.), „ изшлайфан” от Николай Младенов по отношение на дузини ръководители на български дипломатически задачи в чужбина. И удържан от Даниел Митов. При Н. Младенов на процедура задграничните ни представителства бяха трансформирани в разширени консулски служби и всъщност се занимават със спомагателно-технически действия.
Солидна част от професионално най-ниско квалифицираните чиновници се приспособиха и приспособиха към произвола на „ външнополитическите” самозванци. Въпреки, че измежду високите, старши и междинни длъжности към момента има опитни или израстнали измежду ерудирани наставници дипломати, отбраната на националните ползи и позиции в евроатлантическите и другите значими за България интернационалните организации куца съществено щом решенията се вземат от политическия кабинет на министъра. Там външнополитически дилетанти не липсват. Но решаващо е отсъствието на политическа воля, храброст и концептуална база на ръководещите и опозицията да организират и прокарват национално виновна политика, да компенсират най-малко отчасти последици от неумело извършените договаряния посредством screening-и и acqui communautaire. Впоследствие на които България е най-бедната в Европейския съюз държава-членка, с пагубна демография, превърната в пазар-вносител, без експорт на новаторски артикули. Тя стана източник на работна мощ, основно за по-ниско квалифицирани действия. Със мощно наранени зеленчукопроизводство и зарзаватчийство, и редовно - по типове добитък - «съкращавано от епидемии» отглеждане на животни. С ниско приблизително възнаграждение и енергийна успеваемост. Със слаб детска шум по улиците, с непрестанно и бездарно подменяна система на обучение и полу-корумпирано, некачествено опазване на здравето. Но със мощно раздута бюрократично администрация и неефикасна правосъдна система.
Полит-върхушката и ПК (политическият кабинет) в Министерство на външните работи не се интересуват от мненията на специалистите, все по-рядко включват референти по страни в делегации на високо ниво в чужбина. В ПК има крещящо некомпетентни назначения, наричани под сурдинка „ пом-полити” на ръководещата партия (= асистент пълководец по политическата част, по прилика с термин от времето на социализма).
Ключов продължителен проблем за относително по-компетентните шефове и по-ниско сложени в йерархията попълнения е, че биват конфронтирани и раздвоявани сред кариерата си в Министерство на външните работи и родолюбието. Немалко висши и старши длъжности - дипломати са подвластни хора, със спотаена част от биографиите. Някои произлизат от „ хикс-дивизионната” екс-номенклатура или от социнтелигенция, включително от пропагандно-идеологическите браншове, преименувани във философско-социологически. Такива хора заобикалят разногласия и разнообразни отзиви с полит-началниците си, изключително в името на кариерата. Но от този тип „ дипломатичност” губят лицето и ползите на страната!
Преди години Движение за права и свободи съумя да инфилтрира вместо дипломати по същата скица десетки свои „ довереници”, в началото на механически длъжности (секретарки, финансисти), без висше обучение. Което получаваха след това, при „ задочни обучения”, включително по езикови курсове. С единици - от Анкарския университет, дори от Коня, Анадола. И Движението към този момент има партийно признателни хора на високи и междинни функционални длъжности. Някои, с „ полукилийно за БДС образование”: за начални учителки, лесовъдство или други специалности, надалеч от интернационалните връзки. Често са с необременена памет, биваха признати в Министерство на външните работи единствено с български и майчин езици. А под дългогодишното въздействие на ислямското образование и фамилни обичаи европейската просвета и изкуство са им непознати и мъчно преодолими до Ѕ век най-малко.
Още при започване на 90-те години на м.в. завършването на краткосрочни курсове (между седмица и месец-два) в Западна Европа или в Съединени американски щати очевидно и тихомълком бяха на мода в Министерство на външните работи, в това число измежду чиновници, дипломирани в евразийския изток.
Понастоящем конкурсни проби за стажант-аташета поставят абитуриенти най-вече от УНСС, Нов български университет, ЮЗУ, СУ „ Св. Климент Охридски” или приключили в европейското пространство студенти. Сред тях има деца на дипломати или членове на административно-технически личен състав в задгранични задачи. За страдание от време на време са с несъответствуващи обноски и обучение - дори педагогика и живопис. Често не излиза наяве по какъв начин са признати в Министерство на външните работи или утвърдени за мандати в чужбина с изключение на по партийни подкрепи, посредством политическия кабинет, персонални връзки, като не са за изключване и хипотетични корупционни практики. Характерни по-скоро за „ традиции” в Министерството на стопанската система, откъдето от години завеждащите СТИВ са търговци, фирмаджии и всевъзможни други външни хора, с изключение на референтите по страни от МИ.
Езиковата подготовка на младите дипломати бе принизена до прилагане на британски, по-рядко френски или различен западноевропейски език. За съпоставяне, техните прародители владееха нормално най-малко по 3 езика. В Министерство на външните работи има ослепителен недостиг на ползващи редки езици, в това число славянски, до момента в който например някогашни към този момент дипломати, владеещи арабски и японски езици, работят като телохранител и надзирател на обект/строеж.
Силни млади способени характери също не се толерират. Всичко е въпрос на подчиненост, връзки и персонални връзки. Ограничени разбирания смачкват всеки опит за самодейност, свободомислие и мнение друго от това на властимащите. В Министерство на външните работи няма вероятност за способени младежи с упоритости, има единствено плоска принципност.
Министерството не избегна внезапната феминизация. Средното и младо потомство е прагматизирано към решение на персонална проблематика посредством работа в Министерство на външните работи, изключително на чуждестранен щат. Директорите, в случай че не се уредят с подобаващ мандат в чужбина, „ увисват” в Централно управление и работят вместо подчинените си, чийто нормален блян е по-високо заплатеният чуждестранен мандат. Част от дамския състав натрупа трудов стаж в София, гарантиран финансово в съжителства с политици, високопоставени държавни служители и сполучливи бизнесмени. Лесно могат да бъдат разпознати по облеклото и обноски, нехарактерни за чиновнички. Ако тези дами заминат на чуждестранен мандат, постоянно заемат официално платени щатни бройки, възпрепятствайки дипломати, искащи да се развиват професионално с опит в чужбина. Други от тях по време на дълготрайни командировки в странство поставят предпочитани старания да се задомят за чужденци, по прилика с родните еврокомисарка и –депутатка. Или уреждат свои персонални въпроси като разпространение на децата си в „ цивилизована чужбина” (за учене, работа, стимулиране на съжителства/ бракове в чужбина), както са постъпили десетки техни прародители, основно след 90-те години на м.в. Или: придобиване на лично „ гнездо” в чужбина, на ново работно място в интернационалните организации или друга доходоносна позиция; решение на здравословни проблеми, зъболечение и прочие, за сметка на данъкоплатеца.
Стил на работа: " Предай нататък по веригата ". Дирекциите си трансферират топката, периоди се прескачат, задания - несвършени, полусвършени или некачествено изпълнени. Комуникацията и координацията са неосезаеми. Работата в Централно управление и „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) се разпределя неравномерно - където е допълнително, чиновниците не доближават, а където е малко – те са в кафенетата. Важното е най-малко видимо да „ кипи безмислен труд”.
Почти всеки нов министър на външните работи внася промени в Закона за дипломатическата работа от 2007 година Често, в последно време също, при квота от 20% за политически назначения на ръководители на дипломатическите задачи, процентът им надвишава 30%. При това за професионални назначения се таксуват чисто партийно връзкарски „ попадения” в дипломатическата работа (медицинска сестра, преводачки, литератори, кмет/ове, предприемачи, искуствоведи, юрист, арбитър, прокурор/и, екс-шефове на специфични служби в държави-съюзници и партньори). Подобни назначения не вдъхват убеденост и възприятие за непоклатимост в кариерата на младите дипломати. Формира се група на перманентни посланици в чужбина-пряко от една в друга столица.
Новите „ дипломати по съвместителство” с не постоянно целесъобразно самочувствие заеха контрактуваните щатни бройки в чужбина, „ обречени” да останат без локална агентура, създавана от предшествениците им. По добре известни аргументи. Но това надали ги стресира. За „ компенсация” в Централно управление бе спазарена и съсредоточено набавена скъпа техника, включително с благоприятни условия за подслушване на личните чиновници.
Въпреки предизвестията на Политическа партия към Европейски Съюз в Брюксел за заплахите пред българския бизнес от пакета Макрон за водачите на транспортни МПС, очевидно не са били получени задоволително безапелационни инструкции за обезвреждане на казуса в работните групи. Да не приказваме за навреме съставяне на група на страни с общи и съвпадащи с тези на българските превозвачи ползи. Подобна орис може да сполети и речното ни мореплаване посредством „ €-корекции” в документи на Дунавската комисия.
Не стана ясно по какъв начин България бе изключена като притежател на морски байрак от всички описи на Парижки меморандум – организация на всички европейски и част от международните морски страни, касаеща пристанищния надзор на корабите?
Иначе България продължава да не бъде пълновръстен участник в Шенгенското пространство, нито е напреднала към еврозоната, както държавното управление обилно дава обещание.
Какво ли бихме могли да чакаме от взаимоотношението на традиционата и „ по-скришната” нео-дипломация под заплаща на настоящето политическо управление? Нови гафове и провали с изключение на Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Повардарието (РСМакедония)? Или следващо торпилиране на интернационалните енергийни планове заради угодливост пред „ началствата”- за разлика от Германия и Унгария в аналогични обстановки?
При това, след провалянето на кандидатурата на Ирина Бокова за Горско стопанство на Организация на обединените нации и „ харизването” на непостоянното участие в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации на Полша против ефимерни обещания? Да се абстрахираме ли от самоигнорирането на националния ни празник (от Градска канализация в Одрин) за сметка на оказване на респект пред османистки завоевателски човешки жертви? И може би да не издребняваме с битовите джендър-изцепки на посланици в Европа и Съединени американски щати (при Младенов 7 аналози бяха по едно и също време на мандати в чужбина)? Или пък със смехотворния dress-code на наши дипломатически представител/к/и (в Белгия, Люксембург, Делхи)? Или с безотговорното стопанисване на държавните парцели в чужбина и от серията по- и най-банални байганювизми в странство?
А по отношение на мигрантите, епидемиите по хора и животни, ще се молим и кръстим.
Д-р Огнян Гърков
В това число за „ ощетени” с подготовка реформно-протестен заряд, за жадуващи за дипломатическа кариера с мандати в чужбина механически сътрудници и спомагателен личен състав, за джендъри, за хора от улицата с нееднозначно минало и задължения в чужбина; включително за генерации от обслужвали някогашната номенклатура, доброволни сътрудници на екс-политическата полиция. Основният претекст и причина е действителността, че изключително през последните десетина години външната политика на България се образува оттатък Министерство на външните работи и се дефинира отвън държавните управнически централи в София. А българските политически и дипломатически представители просто се причисляват безрезервно към решенията на менторите. В взаимозависимост от тематиките, по внушения най-вече от Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж, Анкара, за какво не даже и Скопие +...? И съответните им посолства в София, евентуално.
Като правото да въдвори баланс в разминавания на ползите у нас - примерно на основните съперници в студените войни - е в дискрецията на министър-председателя. Единствено! Не постоянно е елементарно да се отгатне неговото решение, с цел да бъде post-factum аргументирано от Министерство на външните работи. Това е водещ жанр на дейности - post-factum съгласуваност.
Наличният състав на Министерство на външните работи не е екипно еднороден. Служителите се разделят на нови и заварени назначения, по възраст, полит-протекции, -симпатии. И рядко си контактуват междугрупово. Поколенческите разлики във вижданията се открояват и в сферите труд-заплащане. Кандидат-служителите са склонни към по-добро възнаграждение при минимална персонална отговорност и труд, и мнозина избират предприемаческата сфера пред ангажиране с Централно управление на Министерство на външните работи в очакване на задгранични мандати.
В началото на измененията Министерство на външните работи разполагаше с качествено приблизително потомство дипломати-„ безсребърници”, експерти, с деидеологизирано, национално отговорно мислене. Ако се абстрахираме от тайни теории, процесът на симплифициране на дипломатическата работа стартира с погрома над българската дипломация през 1991-92 година, удължен при Надежда Михайлова (1997-2001 г.), „ изшлайфан” от Николай Младенов по отношение на дузини ръководители на български дипломатически задачи в чужбина. И удържан от Даниел Митов. При Н. Младенов на процедура задграничните ни представителства бяха трансформирани в разширени консулски служби и всъщност се занимават със спомагателно-технически действия.
Солидна част от професионално най-ниско квалифицираните чиновници се приспособиха и приспособиха към произвола на „ външнополитическите” самозванци. Въпреки, че измежду високите, старши и междинни длъжности към момента има опитни или израстнали измежду ерудирани наставници дипломати, отбраната на националните ползи и позиции в евроатлантическите и другите значими за България интернационалните организации куца съществено щом решенията се вземат от политическия кабинет на министъра. Там външнополитически дилетанти не липсват. Но решаващо е отсъствието на политическа воля, храброст и концептуална база на ръководещите и опозицията да организират и прокарват национално виновна политика, да компенсират най-малко отчасти последици от неумело извършените договаряния посредством screening-и и acqui communautaire. Впоследствие на които България е най-бедната в Европейския съюз държава-членка, с пагубна демография, превърната в пазар-вносител, без експорт на новаторски артикули. Тя стана източник на работна мощ, основно за по-ниско квалифицирани действия. Със мощно наранени зеленчукопроизводство и зарзаватчийство, и редовно - по типове добитък - «съкращавано от епидемии» отглеждане на животни. С ниско приблизително възнаграждение и енергийна успеваемост. Със слаб детска шум по улиците, с непрестанно и бездарно подменяна система на обучение и полу-корумпирано, некачествено опазване на здравето. Но със мощно раздута бюрократично администрация и неефикасна правосъдна система.
Полит-върхушката и ПК (политическият кабинет) в Министерство на външните работи не се интересуват от мненията на специалистите, все по-рядко включват референти по страни в делегации на високо ниво в чужбина. В ПК има крещящо некомпетентни назначения, наричани под сурдинка „ пом-полити” на ръководещата партия (= асистент пълководец по политическата част, по прилика с термин от времето на социализма).
Ключов продължителен проблем за относително по-компетентните шефове и по-ниско сложени в йерархията попълнения е, че биват конфронтирани и раздвоявани сред кариерата си в Министерство на външните работи и родолюбието. Немалко висши и старши длъжности - дипломати са подвластни хора, със спотаена част от биографиите. Някои произлизат от „ хикс-дивизионната” екс-номенклатура или от социнтелигенция, включително от пропагандно-идеологическите браншове, преименувани във философско-социологически. Такива хора заобикалят разногласия и разнообразни отзиви с полит-началниците си, изключително в името на кариерата. Но от този тип „ дипломатичност” губят лицето и ползите на страната!
Преди години Движение за права и свободи съумя да инфилтрира вместо дипломати по същата скица десетки свои „ довереници”, в началото на механически длъжности (секретарки, финансисти), без висше обучение. Което получаваха след това, при „ задочни обучения”, включително по езикови курсове. С единици - от Анкарския университет, дори от Коня, Анадола. И Движението към този момент има партийно признателни хора на високи и междинни функционални длъжности. Някои, с „ полукилийно за БДС образование”: за начални учителки, лесовъдство или други специалности, надалеч от интернационалните връзки. Често са с необременена памет, биваха признати в Министерство на външните работи единствено с български и майчин езици. А под дългогодишното въздействие на ислямското образование и фамилни обичаи европейската просвета и изкуство са им непознати и мъчно преодолими до Ѕ век най-малко.
Още при започване на 90-те години на м.в. завършването на краткосрочни курсове (между седмица и месец-два) в Западна Европа или в Съединени американски щати очевидно и тихомълком бяха на мода в Министерство на външните работи, в това число измежду чиновници, дипломирани в евразийския изток.
Понастоящем конкурсни проби за стажант-аташета поставят абитуриенти най-вече от УНСС, Нов български университет, ЮЗУ, СУ „ Св. Климент Охридски” или приключили в европейското пространство студенти. Сред тях има деца на дипломати или членове на административно-технически личен състав в задгранични задачи. За страдание от време на време са с несъответствуващи обноски и обучение - дори педагогика и живопис. Често не излиза наяве по какъв начин са признати в Министерство на външните работи или утвърдени за мандати в чужбина с изключение на по партийни подкрепи, посредством политическия кабинет, персонални връзки, като не са за изключване и хипотетични корупционни практики. Характерни по-скоро за „ традиции” в Министерството на стопанската система, откъдето от години завеждащите СТИВ са търговци, фирмаджии и всевъзможни други външни хора, с изключение на референтите по страни от МИ.
Езиковата подготовка на младите дипломати бе принизена до прилагане на британски, по-рядко френски или различен западноевропейски език. За съпоставяне, техните прародители владееха нормално най-малко по 3 езика. В Министерство на външните работи има ослепителен недостиг на ползващи редки езици, в това число славянски, до момента в който например някогашни към този момент дипломати, владеещи арабски и японски езици, работят като телохранител и надзирател на обект/строеж.
Силни млади способени характери също не се толерират. Всичко е въпрос на подчиненост, връзки и персонални връзки. Ограничени разбирания смачкват всеки опит за самодейност, свободомислие и мнение друго от това на властимащите. В Министерство на външните работи няма вероятност за способени младежи с упоритости, има единствено плоска принципност.
Министерството не избегна внезапната феминизация. Средното и младо потомство е прагматизирано към решение на персонална проблематика посредством работа в Министерство на външните работи, изключително на чуждестранен щат. Директорите, в случай че не се уредят с подобаващ мандат в чужбина, „ увисват” в Централно управление и работят вместо подчинените си, чийто нормален блян е по-високо заплатеният чуждестранен мандат. Част от дамския състав натрупа трудов стаж в София, гарантиран финансово в съжителства с политици, високопоставени държавни служители и сполучливи бизнесмени. Лесно могат да бъдат разпознати по облеклото и обноски, нехарактерни за чиновнички. Ако тези дами заминат на чуждестранен мандат, постоянно заемат официално платени щатни бройки, възпрепятствайки дипломати, искащи да се развиват професионално с опит в чужбина. Други от тях по време на дълготрайни командировки в странство поставят предпочитани старания да се задомят за чужденци, по прилика с родните еврокомисарка и –депутатка. Или уреждат свои персонални въпроси като разпространение на децата си в „ цивилизована чужбина” (за учене, работа, стимулиране на съжителства/ бракове в чужбина), както са постъпили десетки техни прародители, основно след 90-те години на м.в. Или: придобиване на лично „ гнездо” в чужбина, на ново работно място в интернационалните организации или друга доходоносна позиция; решение на здравословни проблеми, зъболечение и прочие, за сметка на данъкоплатеца.
Стил на работа: " Предай нататък по веригата ". Дирекциите си трансферират топката, периоди се прескачат, задания - несвършени, полусвършени или некачествено изпълнени. Комуникацията и координацията са неосезаеми. Работата в Централно управление и „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) се разпределя неравномерно - където е допълнително, чиновниците не доближават, а където е малко – те са в кафенетата. Важното е най-малко видимо да „ кипи безмислен труд”.
Почти всеки нов министър на външните работи внася промени в Закона за дипломатическата работа от 2007 година Често, в последно време също, при квота от 20% за политически назначения на ръководители на дипломатическите задачи, процентът им надвишава 30%. При това за професионални назначения се таксуват чисто партийно връзкарски „ попадения” в дипломатическата работа (медицинска сестра, преводачки, литератори, кмет/ове, предприемачи, искуствоведи, юрист, арбитър, прокурор/и, екс-шефове на специфични служби в държави-съюзници и партньори). Подобни назначения не вдъхват убеденост и възприятие за непоклатимост в кариерата на младите дипломати. Формира се група на перманентни посланици в чужбина-пряко от една в друга столица.
Новите „ дипломати по съвместителство” с не постоянно целесъобразно самочувствие заеха контрактуваните щатни бройки в чужбина, „ обречени” да останат без локална агентура, създавана от предшествениците им. По добре известни аргументи. Но това надали ги стресира. За „ компенсация” в Централно управление бе спазарена и съсредоточено набавена скъпа техника, включително с благоприятни условия за подслушване на личните чиновници.
Въпреки предизвестията на Политическа партия към Европейски Съюз в Брюксел за заплахите пред българския бизнес от пакета Макрон за водачите на транспортни МПС, очевидно не са били получени задоволително безапелационни инструкции за обезвреждане на казуса в работните групи. Да не приказваме за навреме съставяне на група на страни с общи и съвпадащи с тези на българските превозвачи ползи. Подобна орис може да сполети и речното ни мореплаване посредством „ €-корекции” в документи на Дунавската комисия.
Не стана ясно по какъв начин България бе изключена като притежател на морски байрак от всички описи на Парижки меморандум – организация на всички европейски и част от международните морски страни, касаеща пристанищния надзор на корабите?
Иначе България продължава да не бъде пълновръстен участник в Шенгенското пространство, нито е напреднала към еврозоната, както държавното управление обилно дава обещание.
Какво ли бихме могли да чакаме от взаимоотношението на традиционата и „ по-скришната” нео-дипломация под заплаща на настоящето политическо управление? Нови гафове и провали с изключение на Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Повардарието (РСМакедония)? Или следващо торпилиране на интернационалните енергийни планове заради угодливост пред „ началствата”- за разлика от Германия и Унгария в аналогични обстановки?
При това, след провалянето на кандидатурата на Ирина Бокова за Горско стопанство на Организация на обединените нации и „ харизването” на непостоянното участие в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации на Полша против ефимерни обещания? Да се абстрахираме ли от самоигнорирането на националния ни празник (от Градска канализация в Одрин) за сметка на оказване на респект пред османистки завоевателски човешки жертви? И може би да не издребняваме с битовите джендър-изцепки на посланици в Европа и Съединени американски щати (при Младенов 7 аналози бяха по едно и също време на мандати в чужбина)? Или пък със смехотворния dress-code на наши дипломатически представител/к/и (в Белгия, Люксембург, Делхи)? Или с безотговорното стопанисване на държавните парцели в чужбина и от серията по- и най-банални байганювизми в странство?
А по отношение на мигрантите, епидемиите по хора и животни, ще се молим и кръстим.
Д-р Огнян Гърков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ