На 31 март турците решават бъдещето на двата политически блока
След прекосяването към президентска система през 2018 година всеки идващ избор в Турция става все по-голям, трансформирайки се в съревнование сред президента Реджеп Тайип Ердоган и тези, които му се опълчват.
Предстоящите локални избори на 31 март обаче може да не се окажат толкоз значими, колкото мнозина считат.
На първо място, провалянето на опозицията през 2023 година понижи упованията за вероятностите пред нея. И второ, най-големите градове в Турция - Истанбул, Анкара и Измир - към този момент се ръководят от опозиционната Републиканска национална партия (РНП). Следователно, вероятно проваляне на Ердоган в тези три основни места не би довело безусловно до доста намаляване на властта му. От друга страна, кметът на Истанбул, Екрем Имамоглу, е считан за най-могъщия опозиционен политик в турската политика. Ако той загуби изборите, това би означавало намаляване на един мощен противник на президента, което прави изборите в Истанбул най-решаващи от всички останали.
Период на рецесии
Докато се насочваше към изборите през 2023 година, сегашната администрация мина през интервал на рецесии. И гласоподавателите усетиха това: от 2018 година насам Турция се намира в икономическа рецесия, а темповете на инфлация доста се покачиха, даже съгласно спорни публични изказвания: 6,4 % през 2010 година и 64,8 % през 2023 година
Освен това критиците на президента споделят, че през повече от 20-годишното му ръководство страната е претърпяла забележителен крах на демокрацията. Според Доклада за световната народна власт на Economist Intelligence Unit през 2000 година Турция е била на 88-мо място измежду 167 страни, през 2023 година тя е на 102-ро място. Вследствие на това страната понастоящем се категоризира като страна с хибриден режим, съчетаващ детайли на официална народна власт и авторитаризъм.
През 2023 година бяха регистрирани обилни трусове – две с магнитуд 7,6 и 7,7 удариха страната в един и същи ден през месец февруари. По публични данни общо 53 537 души са изгубили живота си. Правителството беше подложено на мощни рецензии поради законите за урбанизация и строителство, които утежниха последствията от земетресенията, както и поради неефективната му реакция по време на бедствието.
Всички тези фактори повдигат въпроса: Как ръководещата партия въпреки всичко съумя да завоюва изборите през 2023 година?
Въпрос на политика
Едно от обясненията е, че въздействието на земетресенията върху държанието на гласоподавателите е било доста едва. Проучванията на публичното мнение, извършени преди и след събитията, не демонстрираха основна загуба на поддръжка за властта. Това се дължи на няколко аргументи.
На първо място, ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) съумя да изясни, че случилото се е естествено злополучие с изключителни мащаби и го нарекоха „ бедствието на века “. Опустошителните последствия от земетресенията се смятаха за неизбежни и невъзможни за превъзмогване. Започна акция за набиране на средства, в която фирмите, даже обществените институции, бяха насърчавани да вършат дарения. А предаванията онлайн на 24-часовите избавителни интервенции спомогнаха за опазване на националното единение, а не за превръщане за помощ към (опозиционните) политици. Освен това ръководещата партия се насочи към избрани реализатори на огромното градоустройство, трансформирайки ги в най-големите виновници. По този метод делът на отговорността на обществената администрация в разрушенията беше омаловажен в очите на гласоподавателите.
В същото време дейната информационна тактика на опозицията, ориентирана към закъснението и неизправностите при достъпа до зоната на избавителните интервенции, както и към отговорността на държавното управление за степента на влияние на бедствията, беше показана като политически опортюнизъм.
ПСР на Ердоган се възприема като партия, която е потвърдила измежду обществеността своите „ твърди умения “. РНП, въпреки това, се преглежда като партия с добре развити „ меки умения ", само че със слаби " твърди умения ". Ето за какво след земетресенията се сътвори мощно разбиране, че ПСР ще бъде по-подходяща да се оправи със забележителния интервал на възобновяване. Освен това държавното управление даде обещание да обезпечи жилища в границите на една година, което доста спомогна за успокоението на публичния яд.
От друга страна, неуспехите при оправянето с други рецесии по време на пожарите и наводненията в интервала 2020-2022 година, повредите в мините и проблемите с урбанизацията се свързват по-ясно с 20-годишния опит на държавното управление, защото връзките сред неговите дефекти и събитията са по-лесни за определяне. Неотдавнашната повреда в златна мина в Ерзинджан отслабва възможностите на Мурат Курум, някогашен министър на околната среда и урбанизацията и претендент на ПСР за кмет на Истанбул на идните избори.
Когато вземат решение на кого да дадат доверието си, гласоподавателите постоянно се концентрират върху това кой може да реши проблемите им по-добре. И наподобява, че доста гласоподаватели имат вяра повече на способността на държавното управление да взема решение проблеми, в сравнение с опозицията. Дори в зоната на земетресението нуждата от възобновяване на разрушените градове накара гласоподавателите да поддържат актуалното държавно управление. В резултат на това, даже когато проблемите се ускоряват, гласоподавателите намират вероятността за промяна на властта за рискована.
Друга уязвимост на опозицията е неналичието на единение. Тя не е хомогенна група, а се състои от три сегмента, които не е елементарно да бъдат обединени: РНП (ляв кемализъм), Добрата партия İYİ (националистическа дясна партия) и DEM (партията, представляваща кюрдите).
От друга страна, хармонията сред консервативната ПСР на Ердоган и националистическата консервативна " Партия на националистическото деяние " (ПНД), които са на власт, в никакъв случай не е била доста нарушавана. Единствено „ Партията на новото благополучие “ (ПНБ) съставлява изключение от страна на държавното управление. Въпреки че ПНБ беше част от ръководещия алианс, тя се опълчи на държавното управление с претенциите си за „ етичен ислямизъм “.
Какво значи това за идните локални избори?
Въпреки че държавното управление в действителност губи поддръжка, това към момента не е довело до загуба на такова количество гласове, което да докара до огромна загуба за ръководещите. Въпреки това Ердоган не е толкоз мощен, колкото беше преди.
На изборите през 2023 година общият брой на гласовете на двете съществени ръководещи партии - ПСР и ПНД - спадна от 53,6% през 2018 година на 45,7%, а Ердоган не можа да надмине Кълъчдароглу в трите най-големи града (в които живее една трета от популацията на Турция). Като се има поради, че сегментите, най-силно наранени от икономическия спад, живеят в тези метрополии, признаците сочат, че поддръжката за държавното управление ще продължи да понижава.
В идните локални избори обаче има някои основни разлики спрямо 2023 г.; Първо, налице е нараснала незаинтересованост и равнодушие към политиката. Избирателите към този момент не имат вяра, че могат да повлияят решаващо на актуалната политика. Към това се прибавя и общото съмнение към политиката. Въпреки това недоволните от ръководещата партия постоянно не утвърждават и опозицията. В резултат на това и едните, и другите губят чувството за политическа резултатност.
Второ, в сериозните градове Анкара и Истанбул опозиционните кметове, които още веднъж се кандидатират за поста, не съставляват опасност за метода на живот на вярващите със своята централистична и националистическа политика. Подходите в обществената политика на двамата кметове вършат по този начин, че техните служби да улесняват всекидневието на дамите, младежите и нуждаещите се, което им дава преимущество в този аспект.
На трето място идва разпадането на съюзите, образувани в границите на опозицията през 2023 година - още един неповторим аспект на идните избори. По време на локалните избори, извършени през 2019 година в Истанбул, всички опозиционни фракции поддържаха един-единствен претендент. Сега РНП, İYİ и DEM, които имат най-голяма социална поддръжка, влизат в изборите със личните си претенденти.
Управляващата партия е изправена и пред някои други дефекти. На първо място, националистическите гласоподаватели на ПНД намират за мъчно да поддържат ПСР на локалните избори. Второ, ПНБ също издигна свои фигури, което значи, че гласовете ще бъдат разграничени, а в следствие претендентите на ПСР евентуално ще получат по-малко гласове. Критиките към ПСР за това, че поддържа търговски връзки с Израел след началото на офанзивата в Ивицата Газа, и други насъбрани недоволства трансформират „ Партията на новото благополучие “ в уместно място за тези, които са се откъснали от държавното управление, само че не желаят да се причислят към опозицията.
В последна сметка, макар че резултатите от изборите на 31 март най-вероятно няма да доведат до основни промени в турската политика в близко бъдеще, те ще бъдат значими за партиите, които би трябвало решат по какъв начин да дефинират тактиката си през идващите години. /БГНЕС
--------
Д-р Улаш Тол, списание „ Международна политика и общество “
Тол е политолог и старши откривател с над 20-годишен опит, профилиран в региона на държанието на гласоподавателите.
