Учени от БАН успешно развъдиха изчезващ гризач
След повече от две години интензивна работа, ориентирана към проучване на разпространяването и биологията на,
Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките съумяха да отгледат четири генерации от застрашения тип гризач - черногръд хомяк. Работата им в тази тенденция е траяла повече от две години.
Черногръдият (добруджански) хомяк е малък гризач, който е ендемит за България и Румъния. Разпространен е в извънредно дребен регион, който включва Дунавската низина и Добруджа, т.е. той е балкански ендемит. Черногръдият хомяк е включен в Червената книга на България като „ уязвим “ тип и е „ предпазен “ от Закона за биологичното многообразие. Местообитанията на хомяка са основни за запазване в Националната екологична мрежа Натура 2000.
Размножаването протече по авансово направена стратегия, като стремежът на екипа беше интервалите на разгонване и копулация на полово зрелите човеци да са оптимално близки до тези в естествена среда, показват от ИБЕИ-БАН.
От извършените наблюдения се удостовери, че бременността при женските трае сред 15–18 дни, а броят на едно свърталище е приблизително шест новородени. Тези данни са в сходство с информацията за близкородствения тип – златист (сирийски) хомяк, който е добре прочут като домакински любим и също принадлежи към рода междинни хомяци към който спада и черногръдият хомяк.
Общо новородените са 24 – 13 женски и 11 мъжки. Всички новородени човеци са в положително здраве и сега са в интервал на хибернация.
Като част от хранителната база на застрашения ловджийски сокол, черногръдият хомяк е от основно значение за оцеляването на типа. След привършване на зимната хибернация младите животни ще бъдат освободени в авансово определени подобаващи места, в границите на плана „ Осигуряване на възобновяване на застрашения ловджийски сокол в България и Южна Румъния “. След освобождението екипът на плана ще приложи специфични способи, с цел да предотврати достъпа на хищници до хомяците, с цел да ги резервира, до момента в който популацията се стабилизира и приспособява към мястото.
Проектът „ Живот за сокола “ (LIFE20 NAT/BG/1162) е съфинансиран от стратегия LIFE на Европейски Съюз, извършва се в партньорство със 7 организации и се координира от Българско дружество за защита на птиците.
Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките съумяха да отгледат четири генерации от застрашения тип гризач - черногръд хомяк. Работата им в тази тенденция е траяла повече от две години.
Черногръдият (добруджански) хомяк е малък гризач, който е ендемит за България и Румъния. Разпространен е в извънредно дребен регион, който включва Дунавската низина и Добруджа, т.е. той е балкански ендемит. Черногръдият хомяк е включен в Червената книга на България като „ уязвим “ тип и е „ предпазен “ от Закона за биологичното многообразие. Местообитанията на хомяка са основни за запазване в Националната екологична мрежа Натура 2000.
Размножаването протече по авансово направена стратегия, като стремежът на екипа беше интервалите на разгонване и копулация на полово зрелите човеци да са оптимално близки до тези в естествена среда, показват от ИБЕИ-БАН.
От извършените наблюдения се удостовери, че бременността при женските трае сред 15–18 дни, а броят на едно свърталище е приблизително шест новородени. Тези данни са в сходство с информацията за близкородствения тип – златист (сирийски) хомяк, който е добре прочут като домакински любим и също принадлежи към рода междинни хомяци към който спада и черногръдият хомяк.
Общо новородените са 24 – 13 женски и 11 мъжки. Всички новородени човеци са в положително здраве и сега са в интервал на хибернация.
Като част от хранителната база на застрашения ловджийски сокол, черногръдият хомяк е от основно значение за оцеляването на типа. След привършване на зимната хибернация младите животни ще бъдат освободени в авансово определени подобаващи места, в границите на плана „ Осигуряване на възобновяване на застрашения ловджийски сокол в България и Южна Румъния “. След освобождението екипът на плана ще приложи специфични способи, с цел да предотврати достъпа на хищници до хомяците, с цел да ги резервира, до момента в който популацията се стабилизира и приспособява към мястото.
Проектът „ Живот за сокола “ (LIFE20 NAT/BG/1162) е съфинансиран от стратегия LIFE на Европейски Съюз, извършва се в партньорство със 7 организации и се координира от Българско дружество за защита на птиците.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ