Великият архитект ще липсва на зеления терен
След повече от 750 мача в края на предходната седмица Андреа Пирло изигра последната си публична среща на зеления терен. Той беше един от най-хубавите футболисти на нашето време и евентуално един от най-страхотните, които в миналото сме виждали. Точно поради това той ще липсва като никой различен. Пирло беше талант, виртуоз, легенда и някак си нещо друго. Италианецът, който години наред е считан за най-хубавият полузащитник в света, постави дефинитивно завършек на кариерата си след три сезона в американския Ню Йорк Сити.
Лекотата на осъзнаването
„ Луд ли си, Андреа? ”, питат го съотборниците му, откакто той е пратил топката в средата на вратата при осъществяването на дузпите против Англия на 1/4-финалите на Евро 2012 в Полша и Украйна. Какво е неговото пояснение? Не звучи налудничаво, а разумно и необикновено ужасно в същото време: Това, че шутирах топката в центъра, си има елементарна причина. В последния миг осъзнах, че това е най-сигурната опция да пратя топката в мрежата ”.
Три години, откакто Антонин Паненка за първи път е извършил такава дузпа и е пратил топката в мрежата, Андреа Пирло се ражда на бял свят през 1979 година в италианското градче Флеро. Той е най-популярният човек от градчето с 9000 поданици в провинция Бреша в Ломбардия и всички се радват, когато се прибере вкъщи. Защото има доста положителни футболисти и също някои играчи от международна класа, само че има прекомерно малко като Андреа Пирло. Футболист, които дава на играта избран емайл, не безусловно с впечатляващите акции, а просто с метода, по който я води. Пирло беше същински „ Маестро ”. Той беше освен първенец, а доста повече от проектант, както е именуван от съотборниците си, нещо като основател на играта. Треньорската легенда Марчело Липи го назовава „ Тихия водач ”, а други просто „ Мозъка ”. Дългата коса и брадата го караха постоянно да наподобява с 10 години по-стар.
Топката го търси него
Пирло в никакъв случай не е търсил топката, а тя него и го намираше – постоянно. Самият той намираше пространства, които никой различен не виждаше, само че внезапно се показваха там на терена. В тези пространства той даваше подавания с съвършена точност, както доста малко други футболисти могат да го създадат. Идеята сигурно е в главите на доста други положителни футболисти, само че осъществяването, пасът в точния миг с тъкмо тази мощ се удава на доста малко от тях. Ако той инцидентно не дадеше някой пас фантазия или подаване преди подаването, което да докара до триумф, Пирло естествено самичък вкарваше головете. Но не какви да е, не, несъмнено, той вкарваше тези попадения, които оставят най-малко един човек да седи 10 минути с отворена уста. От 30, 35 метра разстояние, изцяло ненадейно Пирло пращаше топката в десния горен ъгъл – постоянно и още веднъж.
Самото успокоение
Неговата игра, неговите пасове, неговите осъществявания на фаул, неговите дузпи. Всичко постоянно е било толкоз безгрижно, умерено и просто, само че все пак съвършено. Сякаш той не тичаше като останалите на терена, а се движеше тежко. В множеството случаи ни оставяше с отворена уста и мислите: „ Той не направи това в този момент ”.
С Милан и Ювентус халфът завоюва общо шест трофеи в Италия и два пъти купата на страната. През 2003 и 2007 година победи и в Шампионската лига с Милан, а през 2006 година със международната купа в Германия – най-голямото достижение в неговата кариера. Той завоюва най-значимата купа, за която всеки футболист мечтае. Пирло стана международен първенец със „ скуадра адзура ”.
Една година по-рано, след загубата на финала в Шампионската лига против Ливърпул с екипа на Милан Пирло даже обмисля да спре с футбола. „ След този мач всичко загуби смисъл да не преставам ”, споделя тогава италианецът. Той не се отхвърля и има значителен принос за отпадането на Германия от домашния Мондиал през 2006 година и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Пирло печели още титли и е самото успокоение на терена и отвън него. Халфът е като безспорната тиха икона на футболния свят с шикозните костюми и огледалните си слънчеви очила. „ Неговото сърце бие с 35 удара в минута ”, сподели преди години някогашният италиански национал Джанлука Виали.
Ето, че се стигна и до там на 38 години великият Маестро да постави завършек на своята кариера. „ Не единствено моето премеждие в Ню Йорк завършва, само че и моето пътешестване като футболист ”, сподели Пирло на разлъка.
Да, това беше, едно премеждие и едно пътешестване, а ние можем да кажем единствено „ grazie ”, че като почитатели можахме да бъдем част от него. Един проектант като Пирло италианската халфова линия и целият футболен свят евентуално няма да откри в никакъв случай повече. Как ще продължи в този момент? Не се знае, само че е несъмнено едно: No Pirlo? No Party.
По материали на Шейен КРИЙГЕР, 11Freunde и Франк ВАН ДЕР ВЕЛДЕН, Sportschau
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
Лекотата на осъзнаването
„ Луд ли си, Андреа? ”, питат го съотборниците му, откакто той е пратил топката в средата на вратата при осъществяването на дузпите против Англия на 1/4-финалите на Евро 2012 в Полша и Украйна. Какво е неговото пояснение? Не звучи налудничаво, а разумно и необикновено ужасно в същото време: Това, че шутирах топката в центъра, си има елементарна причина. В последния миг осъзнах, че това е най-сигурната опция да пратя топката в мрежата ”.
Три години, откакто Антонин Паненка за първи път е извършил такава дузпа и е пратил топката в мрежата, Андреа Пирло се ражда на бял свят през 1979 година в италианското градче Флеро. Той е най-популярният човек от градчето с 9000 поданици в провинция Бреша в Ломбардия и всички се радват, когато се прибере вкъщи. Защото има доста положителни футболисти и също някои играчи от международна класа, само че има прекомерно малко като Андреа Пирло. Футболист, които дава на играта избран емайл, не безусловно с впечатляващите акции, а просто с метода, по който я води. Пирло беше същински „ Маестро ”. Той беше освен първенец, а доста повече от проектант, както е именуван от съотборниците си, нещо като основател на играта. Треньорската легенда Марчело Липи го назовава „ Тихия водач ”, а други просто „ Мозъка ”. Дългата коса и брадата го караха постоянно да наподобява с 10 години по-стар.
Топката го търси него
Пирло в никакъв случай не е търсил топката, а тя него и го намираше – постоянно. Самият той намираше пространства, които никой различен не виждаше, само че внезапно се показваха там на терена. В тези пространства той даваше подавания с съвършена точност, както доста малко други футболисти могат да го създадат. Идеята сигурно е в главите на доста други положителни футболисти, само че осъществяването, пасът в точния миг с тъкмо тази мощ се удава на доста малко от тях. Ако той инцидентно не дадеше някой пас фантазия или подаване преди подаването, което да докара до триумф, Пирло естествено самичък вкарваше головете. Но не какви да е, не, несъмнено, той вкарваше тези попадения, които оставят най-малко един човек да седи 10 минути с отворена уста. От 30, 35 метра разстояние, изцяло ненадейно Пирло пращаше топката в десния горен ъгъл – постоянно и още веднъж.
Самото успокоение
Неговата игра, неговите пасове, неговите осъществявания на фаул, неговите дузпи. Всичко постоянно е било толкоз безгрижно, умерено и просто, само че все пак съвършено. Сякаш той не тичаше като останалите на терена, а се движеше тежко. В множеството случаи ни оставяше с отворена уста и мислите: „ Той не направи това в този момент ”.
С Милан и Ювентус халфът завоюва общо шест трофеи в Италия и два пъти купата на страната. През 2003 и 2007 година победи и в Шампионската лига с Милан, а през 2006 година със международната купа в Германия – най-голямото достижение в неговата кариера. Той завоюва най-значимата купа, за която всеки футболист мечтае. Пирло стана международен първенец със „ скуадра адзура ”.
Една година по-рано, след загубата на финала в Шампионската лига против Ливърпул с екипа на Милан Пирло даже обмисля да спре с футбола. „ След този мач всичко загуби смисъл да не преставам ”, споделя тогава италианецът. Той не се отхвърля и има значителен принос за отпадането на Германия от домашния Мондиал през 2006 година и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Пирло печели още титли и е самото успокоение на терена и отвън него. Халфът е като безспорната тиха икона на футболния свят с шикозните костюми и огледалните си слънчеви очила. „ Неговото сърце бие с 35 удара в минута ”, сподели преди години някогашният италиански национал Джанлука Виали.
Ето, че се стигна и до там на 38 години великият Маестро да постави завършек на своята кариера. „ Не единствено моето премеждие в Ню Йорк завършва, само че и моето пътешестване като футболист ”, сподели Пирло на разлъка.
Да, това беше, едно премеждие и едно пътешестване, а ние можем да кажем единствено „ grazie ”, че като почитатели можахме да бъдем част от него. Един проектант като Пирло италианската халфова линия и целият футболен свят евентуално няма да откри в никакъв случай повече. Как ще продължи в този момент? Не се знае, само че е несъмнено едно: No Pirlo? No Party.
По материали на Шейен КРИЙГЕР, 11Freunde и Франк ВАН ДЕР ВЕЛДЕН, Sportschau
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ