В България децата умират на пътя, смазани от „чужди инвеститори! Буквално!
След следващата тежката злополука в Прохода на републиката преди часове, при която още веднъж почина млад българин, бащата на Сияна написа в персоналния си профил във Фейсбук ядосан пост.
Николай Попов не просто скърби — той вика. Вика за правдивост, за смяна, за щерка си, която повече в никакъв случай няма да се върне. Сияна не е просто статистика в следващата черна хроника — тя е лице на всички почтени жертви на безнаказаната безочливост по българските пътища. Постът на татко ѝ не е просто персонална болежка — той е публичен пестник. В него се събира тишината на институциите, арогантността на мощните и гневът на хилядите фамилии, чиито ориси са били прекършени. Това не е просто ядосан статус. Това е вик: " Тук повече няма да е по този начин! "
Предлагаме ви целия пост без редакторска интервенция:
" Преди повече от час ТИР умъртви човек на 27 год. и избяга! Не може повече тук да е по този начин!!!
Измина повече от месец. До тук – нищо! Детето ми беше създател на положителното. Спасяваше животни, грижеше се за бездомни хора. Така и си отиде – правейки положително. Ходеше на черква, рисуваше… молеше се… да е здрава и да сме здрави всички. Кротко стояща на задната седалка в колата на дядо си. Без да е сторила нищо неприятно на никого.
Кой я умъртви?
Безумен водач на ТИР – благосъстоятелност на немски жители, забъркани с български криминалци.
Нито дума в националните медии. Понеже компанията била немска. Велика немска компания с оборот сред 40–50 млн. лева е плащала сред 30–40 хиляди лева корпоративен налог на година в България. Да, тъкмо по този начин – не е неточност. Правиш 40–50 млн. оборот и плащаш 30–40 хиляди налог.
Това е България.
В България децата умират на пътя, смазани от такива „ непознати вложители “! Буквално!
Тук е по този начин.
Явно и тази компания е обслужвала някого.
В АПИ – също нищо! Замина си „ Касичката “! За други отговорни още чакаме. Е, ще ги дочакаме. Няма къде да отидат. През това време – около мен десетки разрушени ориси, плачещи хора, изгубили децата си преди доста години. Осъдени няма. Виновни няма!
Тук е по този начин! Чака се!
Тук е така… убиваш, след това чакаш, идва присъда – в случай че дойде…
Получаваш „ условна “… излизаш… и отново убиваш.
Тук е по този начин!
Е, към този момент тук няма да е по този начин!
Много сме и сме мощни!
Ние сме Сияна! "
Николай Попов не просто скърби — той вика. Вика за правдивост, за смяна, за щерка си, която повече в никакъв случай няма да се върне. Сияна не е просто статистика в следващата черна хроника — тя е лице на всички почтени жертви на безнаказаната безочливост по българските пътища. Постът на татко ѝ не е просто персонална болежка — той е публичен пестник. В него се събира тишината на институциите, арогантността на мощните и гневът на хилядите фамилии, чиито ориси са били прекършени. Това не е просто ядосан статус. Това е вик: " Тук повече няма да е по този начин! "
Предлагаме ви целия пост без редакторска интервенция:
" Преди повече от час ТИР умъртви човек на 27 год. и избяга! Не може повече тук да е по този начин!!!
Измина повече от месец. До тук – нищо! Детето ми беше създател на положителното. Спасяваше животни, грижеше се за бездомни хора. Така и си отиде – правейки положително. Ходеше на черква, рисуваше… молеше се… да е здрава и да сме здрави всички. Кротко стояща на задната седалка в колата на дядо си. Без да е сторила нищо неприятно на никого.
Кой я умъртви?
Безумен водач на ТИР – благосъстоятелност на немски жители, забъркани с български криминалци.
Нито дума в националните медии. Понеже компанията била немска. Велика немска компания с оборот сред 40–50 млн. лева е плащала сред 30–40 хиляди лева корпоративен налог на година в България. Да, тъкмо по този начин – не е неточност. Правиш 40–50 млн. оборот и плащаш 30–40 хиляди налог.
Това е България.
В България децата умират на пътя, смазани от такива „ непознати вложители “! Буквално!
Тук е по този начин.
Явно и тази компания е обслужвала някого.
В АПИ – също нищо! Замина си „ Касичката “! За други отговорни още чакаме. Е, ще ги дочакаме. Няма къде да отидат. През това време – около мен десетки разрушени ориси, плачещи хора, изгубили децата си преди доста години. Осъдени няма. Виновни няма!
Тук е по този начин! Чака се!
Тук е така… убиваш, след това чакаш, идва присъда – в случай че дойде…
Получаваш „ условна “… излизаш… и отново убиваш.
Тук е по този начин!
Е, към този момент тук няма да е по този начин!
Много сме и сме мощни!
Ние сме Сияна! "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ