България и Норвегия започват консултации по случаи за отнети деца
След поредност от излъчвания в Би Ти Ви, в които българи, живеещи в Норвегия, се оплакаха, че локалните обществени грижи са лишили децата им, през днешния ден в София външният министър Екатерина Захариева се срещна с посланика на скандинавската страна в Румъния Лиз Николин Клевен Гревстад. Тя е акредитирана и за България, откакто през 2016 година Норвегия закри посолството си у нас.
В началото на месеца малкия екран сподели няколко български фамилии, живеещи в Норвегия, които се оплакаха, че децата им били отнети от локалната обществена работа. Причините, които пострадалите изложиха, варират в другите случаи - от недоволство на съседи, че децата плачат мощно и дълготрайно, до спор сред някогашни съпрузи. Общото е, че по данни на фамилиите службата " Барневернет " лишава децата от фамилиите им и постоянно не дава опция на родителите да ги виждат дълго време. Според показаните в репортажа българи имало " брутални случаи на отнети от родителите им деца ", а една от дамите изясни, че е напуснала страната, защото живеела в боязън, че може за нещо изцяло почтено да загуби децата си.
Предаванията провокираха бурни реакции в обществените мрежи както в поддръжка на героите на репортажите, по този начин и против техните изказвания. Българи, които живеят в Норвегия, реагираха, че обществената работа следва строги правила, по които ревизира дали има аргументи да се намесва и въпреки да има от време на време неточности, като цяло ги ползва прецизно. По думите им постоянно причина за основаните проблеми са условията на норвежката страна при развъждането на деца, които българите, умишлено или не, нарушават. Като да вземем за пример възбраните да се удря дете или да се пие алкохол в наличието на невръстен.
Социалната работа на Норвегия не разяснява случаите, защото има строга политика да не изнася информация за случаите, по които работи.
На днешната си среща Екатерина Захариева и Лиз Николин Клевен Гревстад са разискали опциите за съдействие сред държавните управления и институциите на двете страни в разрешаването на сходни случаи, се споделя в известието на Министерството на външните работи. Министърът е подчертала, че сходни проблеми са притеснителни. Именно поради това трябвало да стартира взаимна работа с институциите в двете страни. За задачата тя връчи на посланика писмо до министъра на външните работи на Норвегия Ине Мари Ериксен Сьорейде. В него Захариева предлага провеждането на взаимни консулски съвещания сред министерствата.
Според Гревстад има доста сходства в системите за протекция на децата в България и Норвегия. И в двете страни концепцията е, че фамилиите би трябвало да бъдат подпомагани от институциите да вземат решение проблемите си и едвам, когато това се окаже невероятно, да се стига до лишаване на децата от техните родители като напълно последна мярка.
Посланик Гревстад обясни в резюме механизмите, по които действа норвежката система за протекция на децата, и предложи наред с консултациите да бъдат проведени в България работни семинари, на които норвежки специалисти да работят дружно със фамилиите, с неправителствени организации и с българските способени институции, показват от Външно министерство.
В началото на месеца малкия екран сподели няколко български фамилии, живеещи в Норвегия, които се оплакаха, че децата им били отнети от локалната обществена работа. Причините, които пострадалите изложиха, варират в другите случаи - от недоволство на съседи, че децата плачат мощно и дълготрайно, до спор сред някогашни съпрузи. Общото е, че по данни на фамилиите службата " Барневернет " лишава децата от фамилиите им и постоянно не дава опция на родителите да ги виждат дълго време. Според показаните в репортажа българи имало " брутални случаи на отнети от родителите им деца ", а една от дамите изясни, че е напуснала страната, защото живеела в боязън, че може за нещо изцяло почтено да загуби децата си.
Предаванията провокираха бурни реакции в обществените мрежи както в поддръжка на героите на репортажите, по този начин и против техните изказвания. Българи, които живеят в Норвегия, реагираха, че обществената работа следва строги правила, по които ревизира дали има аргументи да се намесва и въпреки да има от време на време неточности, като цяло ги ползва прецизно. По думите им постоянно причина за основаните проблеми са условията на норвежката страна при развъждането на деца, които българите, умишлено или не, нарушават. Като да вземем за пример възбраните да се удря дете или да се пие алкохол в наличието на невръстен.
Социалната работа на Норвегия не разяснява случаите, защото има строга политика да не изнася информация за случаите, по които работи.
На днешната си среща Екатерина Захариева и Лиз Николин Клевен Гревстад са разискали опциите за съдействие сред държавните управления и институциите на двете страни в разрешаването на сходни случаи, се споделя в известието на Министерството на външните работи. Министърът е подчертала, че сходни проблеми са притеснителни. Именно поради това трябвало да стартира взаимна работа с институциите в двете страни. За задачата тя връчи на посланика писмо до министъра на външните работи на Норвегия Ине Мари Ериксен Сьорейде. В него Захариева предлага провеждането на взаимни консулски съвещания сред министерствата.
Според Гревстад има доста сходства в системите за протекция на децата в България и Норвегия. И в двете страни концепцията е, че фамилиите би трябвало да бъдат подпомагани от институциите да вземат решение проблемите си и едвам, когато това се окаже невероятно, да се стига до лишаване на децата от техните родители като напълно последна мярка.
Посланик Гревстад обясни в резюме механизмите, по които действа норвежката система за протекция на децата, и предложи наред с консултациите да бъдат проведени в България работни семинари, на които норвежки специалисти да работят дружно със фамилиите, с неправителствени организации и с българските способени институции, показват от Външно министерство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ