Икономиката през 2023-а: без рецесия, със спадаща инфлация, но високи лихви
След поредност от удобни развития, които малко по малко позволяват енергийната рецесия в Европа, прогнозите за 2023 година към този момент не са толкоз катастрофични.
Миналото лято преобладаващото очакване беше за нови върхове в цените на енергоносителите, физически дефицит на газ и ток, прекъсване на фабрики и в следствие – криза във водещите индустриални стопански системи на еврозоната. Две изявления от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската национална банка – дават сякаш светлина измежду мрака.
Според МВФ световният стопански напредък през 2023 година ще е с 0,2 процентни пункта по-висок от прогнозата от октомври 2022 година, а инфлацията е минала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от миналата. За еврозоната се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,7%, като са ревизирани предходните упования за криза в Германия и Италия, където към този момент се чака най-малък напредък.
Макропрогнозата на Българска народна банка също ревизира леко упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт на България – 0,6 процентни пункта за 2022 година и 0,3 пункта за 2023 година Но даже по-късно действителният растеж се чака да се забави до 0,4%, при предстоящи 3,4% през 2022 година Извън несигурността на външната среда и развиването на войната риск пред растежа е и вероятното доста закъснение на обществените вложения, финансирани по европейските фондове и Националния проект за възобновяване и резистентност.
Но този оптимизъм е само спрямо катастрофичните сюжети, които се разглеждаха предходната пролет и лято – няма смяна в консенсуса, че стопанската интензивност както в развитите стопански системи като цяло, по този начин и в България ще се забави доста през 2023 г.
Инфлацията продължава да е висока, макар отстъплението от постигнатите върхове – в Съединени американски щати годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г.
Прекият резултат е почналото към този момент изстудяване на действителното ползване поради свиването на покупателната мощ на приходите на семействата.
По-важното обаче е демонстрацията на решителност от страна на Федералния запас и Европейската централна банка, че няма да извърнат курса към повишение на лихвите и стягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията.
През седмицата и двете централни банки покачиха главните лихви – ФЕД с 0,25 процентни пункта, а ЕЦБ с 0,50 пункта. От ЕЦБ непосредствено декларират, че през март следва ново покачване на лихвите с 0,5 пункта.
Да напомним, че до не доста от дълго време част от анализаторите и пазарните участници бяха скептични към способността на ЕЦБ да поддържа такива твърди дейности – дали поради войната в Украйна и енергийната рецесия в Европа, дали поради боязън от резултатите върху мощно задлъжнелите страни, които биха понесли тежко оскъпяването на заема.
Така или другояче нито тези причини, нито забележимото усмиряване на цените на газа, електрическата енергия и други основни първични материали в последните месеци към този момент не наподобява да трансформира посоката на смяна на лихвите. Още повече че стопанската система на еврозоната регистрира и рекордно ниски равнища на безработица, тъй че все още този евентуален политически напън за превръщане на посоката не съществува. При всички случаи обаче
“новото обикновено ” на паричната политика след години на нулеви и даже негативни лихви неизбежно ще наложи преструктуриране на вложения и ползване в европейската стопанска система, като това ще наложи прекосяване през интервал на доста по-нисък напредък през тази година.
Как това визира България?
Правителството усети жилото на смяната още есента, когато излезе на интернационалните финансови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, ненапълно изненадващо, Министерството на финансите издаде еврооблигации за 1,5 милиарда евро и период до падежа 10 години и при мощен интерес от вложителите реализирана годишна рентабилност от 4,78%. Това наподобява добре и на фона на други страни в района – да вземем за пример Румъния и Унгария, само че ясно демонстрира, че “безплатният обяд ” на съвсем нулевите лихви по държавните задължения свърши.
Въпросът, който си задаваме от предходната година, само че в последните седмици провокира от ден на ден спорни прогнози, е дали и по кое време лихвите по заемите у нас ще последват тази наклонност.
Последните данни към декември демонстрират, че покачването се придвижва при заемите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите заеми в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите заеми в лв. спрямо декември 2021 година, както и при потребителските заеми – 1,1 пункта повишаване по отношение на края на 2021 г.
В същото време при жилищното кредитиране не виждаме смяна. Ако търсим разумно пояснение, то евентуално е в практиката да се оферират главно ипотечни заеми с променлива рента, обвързана с усреднените лихви по депозитите – по този начин банките си подсигуряват лихвения марж, като могат да пренесат вероятно бъдещо повишение на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че към момента лихвите по депозитите на семействата са на практика нула.
Колко време това ще остане по този начин и може ли България да остане нещо като “остров ” на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство? Доколкото лаг (периодът от време сред смяната в цената на избран стопански детайл и появяването на резултата от тази смяна - б.р.) във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е разбираем, то упованието сходна “изолация ” да продължи безкрайно наподобява много рисков залог.
Корекцията на пазара на парцели може би даже към този момент е почнала – данните от имотния указател демонстрират да вземем за пример, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 година се регистрира спад на вписаните продажби в София по отношение на същите тримесечия на 2021 година Засега обаче броят на договорните ипотеки в София регистрира растеж, въпреки и леко занимателен през последното тримесечие на 2022 г.
При по-съществена смяна на лихвите, както и при стягане на условията към длъжниците обаче е допустимо доста стесняване на броя на новите ипотечни заеми, а оттова – и на общото търсене на пазара с всички следващи резултати върху строителството и обвързваните производства и услуги.
Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна икономика
Миналото лято преобладаващото очакване беше за нови върхове в цените на енергоносителите, физически дефицит на газ и ток, прекъсване на фабрики и в следствие – криза във водещите индустриални стопански системи на еврозоната. Две изявления от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската национална банка – дават сякаш светлина измежду мрака.
Според МВФ световният стопански напредък през 2023 година ще е с 0,2 процентни пункта по-висок от прогнозата от октомври 2022 година, а инфлацията е минала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от миналата. За еврозоната се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,7%, като са ревизирани предходните упования за криза в Германия и Италия, където към този момент се чака най-малък напредък.
Макропрогнозата на Българска народна банка също ревизира леко упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт на България – 0,6 процентни пункта за 2022 година и 0,3 пункта за 2023 година Но даже по-късно действителният растеж се чака да се забави до 0,4%, при предстоящи 3,4% през 2022 година Извън несигурността на външната среда и развиването на войната риск пред растежа е и вероятното доста закъснение на обществените вложения, финансирани по европейските фондове и Националния проект за възобновяване и резистентност.
Но този оптимизъм е само спрямо катастрофичните сюжети, които се разглеждаха предходната пролет и лято – няма смяна в консенсуса, че стопанската интензивност както в развитите стопански системи като цяло, по този начин и в България ще се забави доста през 2023 г.
Инфлацията продължава да е висока, макар отстъплението от постигнатите върхове – в Съединени американски щати годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г.
Прекият резултат е почналото към този момент изстудяване на действителното ползване поради свиването на покупателната мощ на приходите на семействата.
По-важното обаче е демонстрацията на решителност от страна на Федералния запас и Европейската централна банка, че няма да извърнат курса към повишение на лихвите и стягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията.
През седмицата и двете централни банки покачиха главните лихви – ФЕД с 0,25 процентни пункта, а ЕЦБ с 0,50 пункта. От ЕЦБ непосредствено декларират, че през март следва ново покачване на лихвите с 0,5 пункта.
Да напомним, че до не доста от дълго време част от анализаторите и пазарните участници бяха скептични към способността на ЕЦБ да поддържа такива твърди дейности – дали поради войната в Украйна и енергийната рецесия в Европа, дали поради боязън от резултатите върху мощно задлъжнелите страни, които биха понесли тежко оскъпяването на заема.
Така или другояче нито тези причини, нито забележимото усмиряване на цените на газа, електрическата енергия и други основни първични материали в последните месеци към този момент не наподобява да трансформира посоката на смяна на лихвите. Още повече че стопанската система на еврозоната регистрира и рекордно ниски равнища на безработица, тъй че все още този евентуален политически напън за превръщане на посоката не съществува. При всички случаи обаче
“новото обикновено ” на паричната политика след години на нулеви и даже негативни лихви неизбежно ще наложи преструктуриране на вложения и ползване в европейската стопанска система, като това ще наложи прекосяване през интервал на доста по-нисък напредък през тази година.
Как това визира България?
Правителството усети жилото на смяната още есента, когато излезе на интернационалните финансови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, ненапълно изненадващо, Министерството на финансите издаде еврооблигации за 1,5 милиарда евро и период до падежа 10 години и при мощен интерес от вложителите реализирана годишна рентабилност от 4,78%. Това наподобява добре и на фона на други страни в района – да вземем за пример Румъния и Унгария, само че ясно демонстрира, че “безплатният обяд ” на съвсем нулевите лихви по държавните задължения свърши.
Въпросът, който си задаваме от предходната година, само че в последните седмици провокира от ден на ден спорни прогнози, е дали и по кое време лихвите по заемите у нас ще последват тази наклонност.
Последните данни към декември демонстрират, че покачването се придвижва при заемите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите заеми в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите заеми в лв. спрямо декември 2021 година, както и при потребителските заеми – 1,1 пункта повишаване по отношение на края на 2021 г.
В същото време при жилищното кредитиране не виждаме смяна. Ако търсим разумно пояснение, то евентуално е в практиката да се оферират главно ипотечни заеми с променлива рента, обвързана с усреднените лихви по депозитите – по този начин банките си подсигуряват лихвения марж, като могат да пренесат вероятно бъдещо повишение на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че към момента лихвите по депозитите на семействата са на практика нула.
Колко време това ще остане по този начин и може ли България да остане нещо като “остров ” на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство? Доколкото лаг (периодът от време сред смяната в цената на избран стопански детайл и появяването на резултата от тази смяна - б.р.) във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е разбираем, то упованието сходна “изолация ” да продължи безкрайно наподобява много рисков залог.
Корекцията на пазара на парцели може би даже към този момент е почнала – данните от имотния указател демонстрират да вземем за пример, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 година се регистрира спад на вписаните продажби в София по отношение на същите тримесечия на 2021 година Засега обаче броят на договорните ипотеки в София регистрира растеж, въпреки и леко занимателен през последното тримесечие на 2022 г.
При по-съществена смяна на лихвите, както и при стягане на условията към длъжниците обаче е допустимо доста стесняване на броя на новите ипотечни заеми, а оттова – и на общото търсене на пазара с всички следващи резултати върху строителството и обвързваните производства и услуги.
Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна икономика
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ