Цветан Василев поведе на сръбска територия срещу прокуратурата в четвъртия опит
След съвсем 8 години сръбската правосъдна сага на мажоритарния притежател на банкрутиралата КТБ Цветан Василев завърши.
Белград дефинитивно отхвърли да го съобщи на българските управляващи, с цел да дава отговор за присвояването на над 2,6 милиарда лв.. Решението не е изненада, тъй като до момента делото за екстрадицията му четири пъти стига до апелативния съд в сръбската столица, който три пъти го връщаше на първата инстанция - Висшия съд в Белград.
Последното, което е от края на предходната седмица, гласи, че съдът отхвърля екстрадицията на Цветан Василев, тъй като не са изпълнени законодателните условия за предаването му на България. Бившият банкер, който има уебсайт и страница в обществените мрежи, още не е коментирал решението.
То обаче няма да се отрази на делото в профилирания съд, което е против Цветан Василев и още 17 души и е за присвояването от банката. Води се задочно против банкера и по тази причина ще продължи. (Какво става с мегаделото КТБ - виж по-долу.)
С триумф се е увенчало и желанието на Цветан Василев да получи политическо леговище в Белград. Настоявал от 2018 година, а се е сдобил със статута през юли 2021 година
През тези осем години двама основни прокурори - Сотир Цацаров, а след него и Иван Гешев, безуспешно се опитваха да го върнат в България. Те занимаха с казуса и европейските институции. Първо Цацаров им писа през 2016 година На 5 февруари 2020-а Гешев, който беше и един от наблюдаващите прокурори, уведоми Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността, че сръбските управляващи не екстрадират Василев.
Че той е в Белград, се знае от средата на август 2014 година Според главния очевидец по делото тогавашният му приближен счетоводител Бисер Лазов Василев отпътувал от България на 14 юни 2014 година
Ден по-рано прокуратурата и полицията влязоха в офисите му на бул. “Цар Борис III ”. Първата му спирка била Солун, а по-късно Виена. На 16 юни управлението на банката дава конференция, само че той отсъства. Ден по-късно неналичието в основната каса доближава 206 млн. лв. в разнообразни валути.
На 16 септември 2014 година Цветан Василев самичък се съобщи на сръбските управляващи. След няколкочасов разпит и арест съдът постанови да не напуща адреса си и да се явява ежедневно за автограф в полицейското ръководство. Започнаха и напъните на прокуратурата по неговата екстрадиция. Тя два пъти праща молби за предаването му, последвани от две напомнителни писма и едно допълнение към настояването.
Делото за връщането му е стигало четири пъти до апелативния съд в Белград. Три пъти го е прибирал преди окончателното решение.
Първото искане за екстрадицията на Василев, с цел да бъде разследван за източването на КТБ, е от 18 септември 2014 година То е изпратено по дипломатически път в посолството ни в Белград на 22 септември същата година.
Сърбия не споделя дали молбата е позволена за разглеждане, или не. Това става причина на 21 май 2015 година да бъде изпратено писмо до сръбския правосъден министър, в което се припомня, че чакаме отговор.
Следва и спомагателната молба за екстрадиция. Тя първо отива в нашето правосъдно министерство. Това става на 25 май 2015 година и с нота е предадена на сръбското външно министерство на 28 май 2015 година Отговор от Белград още веднъж няма.
Заради това на 24 ноември 2015 година тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров изпраща напомнително писмо, както и запитване дали съдът е постановил решение за екстрадицията на Василев.
През 2015 година Висшият съд в сръбската столица, който е първа инстанция, дава единодушие банкерът да бъде върнат
Адвокатите му апелират пред апелативния съд, че било нарушено правото му на отбрана. Делото е върнато на Висшия съд, който се занимава с екстрадицията и през 2016 година
Тогава се организират няколко съвещания. Първото е през февруари 2016 година, само че е отсрочено, тъй като Василев е болен от грип. Следващите две са през март и април същата година. Василев е изслушан при закрити врата.
Магистратите трансформират мярката му за неотклонение от ежедневно сключване в централното полицейско ръководство на сключване през няколко седмици. През юни същата година Висшият съд още веднъж постановява той да бъде екстрадиран. Делото отново стига до апелативния съд, който на 7 юни 2016 година изслушва банкера.
Следва ново връщане на първата инстанция за разглеждане. През 2017 година обаче Висшият съд се афишира за незапознат да се произнася по настояването, тъй като делото у нас към този момент било импортирано в профилирания съд.
Междувременно при старта на процеса през февруари 2018 година Василев прати писмо до спецсъда, с което изиска прекратяването му. В началото на 2020 година Гешев сезира евроинституциите и делото още веднъж потегли във Висшия съд на Белград, който през октомври 2020 година за трети път даде единодушие той да бъде предаден на българските управляващи. През май 2021 година то отново е върнато от апелативния съд. Мотивите са, че формулировката била неразбираема и спорна. Следва ново гледане от първата инстанция, която този път отхвърля да екстрадира банкера, а втората удостоверява нейното решение.
Подсъдими и юристи по делото КТБ в претъпканата зала 5 на спецсъда.
Все по-неясно е бъдещето и на делото за присвояването на над 2,6 милиарда лв. от КТБ
Все по-неясно става и бъдещето на делото за присвояването на над 2,6 милиарда лв., което се гледа в профилирания съд. След 28 юли тази година, когато той престане да съществува, то ще мине в Софийския градски. Законът планува всички стартирани каузи в профилирания да отидат в градския. Противоречиви са мненията дали съвещанията ще са в Съдебната палата, или в постройката на ул. “Черковна ” 90. Трябва да бъде догледано от арбитър Виржиния Петрова и същите правосъдни заседатели. Само един от тях да се откаже, делото би трябвало да стартира изначало.
Макар че върви от 4 години, то не е изключително напреднало. От една страна, го забави пандемията. Първо три месеца през 2020 година изобщо не се гледаха каузи, след това имаше отлагания поради противоепидемичните ограничения. То е с 18 подсъдими, всеки с най-малко двама юристи и поради големия брой хора те мъчно можеха да се съблюдават. Имаше и отлагания поради болни.
От друга страна, първата година мина в четене на обвинителния акт, който е съвсем 11 хиляди страници.
Преди 4 години законът изискваше целият да бъде прочетен в правосъдната зала. Това щеше да отнеме години. През 2019 година беше направена корекция в Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която задължението на прокурора да го прочита в цялост отпадна. След това близо година беше разпитван главният очевидец Бисер Лазов. Три месеца след края на неговите показания стартира и пандемията. Разпитани бяха още трима очевидци.
Томовете по делото КТБ
В досъдебното произвеждане обаче те са 414 очевидци, събрани са материални доказателства за 500 тома плюс още 477 тома писмени доказателства, 90 експертизи. Делото е надалеч от край даже и единствено на първа инстанция.
Белград дефинитивно отхвърли да го съобщи на българските управляващи, с цел да дава отговор за присвояването на над 2,6 милиарда лв.. Решението не е изненада, тъй като до момента делото за екстрадицията му четири пъти стига до апелативния съд в сръбската столица, който три пъти го връщаше на първата инстанция - Висшия съд в Белград.
Последното, което е от края на предходната седмица, гласи, че съдът отхвърля екстрадицията на Цветан Василев, тъй като не са изпълнени законодателните условия за предаването му на България. Бившият банкер, който има уебсайт и страница в обществените мрежи, още не е коментирал решението.
То обаче няма да се отрази на делото в профилирания съд, което е против Цветан Василев и още 17 души и е за присвояването от банката. Води се задочно против банкера и по тази причина ще продължи. (Какво става с мегаделото КТБ - виж по-долу.)
С триумф се е увенчало и желанието на Цветан Василев да получи политическо леговище в Белград. Настоявал от 2018 година, а се е сдобил със статута през юли 2021 година
През тези осем години двама основни прокурори - Сотир Цацаров, а след него и Иван Гешев, безуспешно се опитваха да го върнат в България. Те занимаха с казуса и европейските институции. Първо Цацаров им писа през 2016 година На 5 февруари 2020-а Гешев, който беше и един от наблюдаващите прокурори, уведоми Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността, че сръбските управляващи не екстрадират Василев.
Че той е в Белград, се знае от средата на август 2014 година Според главния очевидец по делото тогавашният му приближен счетоводител Бисер Лазов Василев отпътувал от България на 14 юни 2014 година
Ден по-рано прокуратурата и полицията влязоха в офисите му на бул. “Цар Борис III ”. Първата му спирка била Солун, а по-късно Виена. На 16 юни управлението на банката дава конференция, само че той отсъства. Ден по-късно неналичието в основната каса доближава 206 млн. лв. в разнообразни валути.
На 16 септември 2014 година Цветан Василев самичък се съобщи на сръбските управляващи. След няколкочасов разпит и арест съдът постанови да не напуща адреса си и да се явява ежедневно за автограф в полицейското ръководство. Започнаха и напъните на прокуратурата по неговата екстрадиция. Тя два пъти праща молби за предаването му, последвани от две напомнителни писма и едно допълнение към настояването.
Делото за връщането му е стигало четири пъти до апелативния съд в Белград. Три пъти го е прибирал преди окончателното решение.
Първото искане за екстрадицията на Василев, с цел да бъде разследван за източването на КТБ, е от 18 септември 2014 година То е изпратено по дипломатически път в посолството ни в Белград на 22 септември същата година.
Сърбия не споделя дали молбата е позволена за разглеждане, или не. Това става причина на 21 май 2015 година да бъде изпратено писмо до сръбския правосъден министър, в което се припомня, че чакаме отговор.
Следва и спомагателната молба за екстрадиция. Тя първо отива в нашето правосъдно министерство. Това става на 25 май 2015 година и с нота е предадена на сръбското външно министерство на 28 май 2015 година Отговор от Белград още веднъж няма.
Заради това на 24 ноември 2015 година тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров изпраща напомнително писмо, както и запитване дали съдът е постановил решение за екстрадицията на Василев.
През 2015 година Висшият съд в сръбската столица, който е първа инстанция, дава единодушие банкерът да бъде върнат
Адвокатите му апелират пред апелативния съд, че било нарушено правото му на отбрана. Делото е върнато на Висшия съд, който се занимава с екстрадицията и през 2016 година
Тогава се организират няколко съвещания. Първото е през февруари 2016 година, само че е отсрочено, тъй като Василев е болен от грип. Следващите две са през март и април същата година. Василев е изслушан при закрити врата.
Магистратите трансформират мярката му за неотклонение от ежедневно сключване в централното полицейско ръководство на сключване през няколко седмици. През юни същата година Висшият съд още веднъж постановява той да бъде екстрадиран. Делото отново стига до апелативния съд, който на 7 юни 2016 година изслушва банкера.
Следва ново връщане на първата инстанция за разглеждане. През 2017 година обаче Висшият съд се афишира за незапознат да се произнася по настояването, тъй като делото у нас към този момент било импортирано в профилирания съд.
Междувременно при старта на процеса през февруари 2018 година Василев прати писмо до спецсъда, с което изиска прекратяването му. В началото на 2020 година Гешев сезира евроинституциите и делото още веднъж потегли във Висшия съд на Белград, който през октомври 2020 година за трети път даде единодушие той да бъде предаден на българските управляващи. През май 2021 година то отново е върнато от апелативния съд. Мотивите са, че формулировката била неразбираема и спорна. Следва ново гледане от първата инстанция, която този път отхвърля да екстрадира банкера, а втората удостоверява нейното решение.
Подсъдими и юристи по делото КТБ в претъпканата зала 5 на спецсъда. Все по-неясно е бъдещето и на делото за присвояването на над 2,6 милиарда лв. от КТБ
Все по-неясно става и бъдещето на делото за присвояването на над 2,6 милиарда лв., което се гледа в профилирания съд. След 28 юли тази година, когато той престане да съществува, то ще мине в Софийския градски. Законът планува всички стартирани каузи в профилирания да отидат в градския. Противоречиви са мненията дали съвещанията ще са в Съдебната палата, или в постройката на ул. “Черковна ” 90. Трябва да бъде догледано от арбитър Виржиния Петрова и същите правосъдни заседатели. Само един от тях да се откаже, делото би трябвало да стартира изначало.
Макар че върви от 4 години, то не е изключително напреднало. От една страна, го забави пандемията. Първо три месеца през 2020 година изобщо не се гледаха каузи, след това имаше отлагания поради противоепидемичните ограничения. То е с 18 подсъдими, всеки с най-малко двама юристи и поради големия брой хора те мъчно можеха да се съблюдават. Имаше и отлагания поради болни.
От друга страна, първата година мина в четене на обвинителния акт, който е съвсем 11 хиляди страници.
Преди 4 години законът изискваше целият да бъде прочетен в правосъдната зала. Това щеше да отнеме години. През 2019 година беше направена корекция в Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която задължението на прокурора да го прочита в цялост отпадна. След това близо година беше разпитван главният очевидец Бисер Лазов. Три месеца след края на неговите показания стартира и пандемията. Разпитани бяха още трима очевидци.
Томовете по делото КТБ В досъдебното произвеждане обаче те са 414 очевидци, събрани са материални доказателства за 500 тома плюс още 477 тома писмени доказателства, 90 експертизи. Делото е надалеч от край даже и единствено на първа инстанция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ