ПИБ окончателно осъдена за откраднат 1 000 000 лв. от сметката на клиент
След съвсем 6 години каузи, Първа капиталова банка е наказана дефинитивно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възвърне откраднати близо милион лв. от сметката на компания „ Кулинар” АД, заяви уеб сайтът e-vestnik.bg.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива по какъв начин се разпада страната, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките към този момент са компрометирани като ненадеждни, само че включително попада и Българска народна банка, която сякаш би трябвало да е най-стабилната и да е благонадежден надзирател.
От 2011 година насам, когато става източването на сметката, Първа капиталова банка прави всичко допустимо да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката от този момент, до момента в който не е наказана най-после, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са осъществени от акредитиран от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е очевидна и потвърдена в съда, употребявани са подправени пълномощни, непроверени от банката, причинителите са известни, само че няма наказан и задържан за случая, което пък демонстрира бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е разказан от очевидци и потвърден с документи, придвижването на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е наказана да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди причинителите.
Ето по какъв начин протича този престъпен екшън:
В началото на 2011 година компания „ Кулинар” АД, производител на хранителни артикули, подава към 970 хиляди лв., разпределени в два депозита в Първа капиталова банка. Единият депозит е 860 хиляди лв., другият е 56 хиляди евро (малко над 110 хиляди лева.) Общо сумата е близо милион лв.. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по това време лихвата е висока. В същата банка компанията има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на компанията и транзакции могат да се правят единствено с подписите на двама членове на съвета на шефовете на акционерното сдружение. Не може единствено един от шефовете да иде да подреди превод от сметките.
Но един ден при започване на август 2011 година в банката се явява юрист на име Бисер Борисов, показва пълномощни от двама от членовете на съвета на шефовете на компанията, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато показват пълномощни, има многостепенна вътрешна система за надзор и инспекция, редица процедури. Не е ясно открито каква инспекция са направили в ПИБ, само че одобряват пълномощни, които на юридически език в правосъдните документи се назовават „ неистински”, а на елементарни език са просто подправени, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се показва такова пълномощие, още повече за компания и за огромни сметки, от банката би трябвало да се обадят на титуляра и да го попитат – „ Дали ли сте пълномощие?”, в случай че отговори с „ да”, следва въпрос „ На кого сте дали пълномощие?”. Има тъкмо избран сюжет за въпроси, като диалогът би трябвало и да се запише. И това е единствено част от системата за инспекция.
В случая има двама титуляри, дали пълномощие на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга инспекция? Да, ама… В съда излиза наяве, че шефката на отдела, която би трябвало да ревизира пълномощните, не знае непознат език. А те са на гръцки и британски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са извънредно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правораздаването с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са необразовани – има груби правописни неточности в бланката на британски, има неточност в ЕГН-то на единия упълномощител, сбъркан ЕИК на компанията в другото пълномощие и други несъответствия. Подписите, несъмнено, са подправени. За да се ревизират тези пълномощни, дали фактически са издадени, е било нужно едно позвъняване по телефона до Кипър. Това, наподобява, е било непостижимо за банката. Но юристът на компанията Калоян Янков, който е и член на съвета на шефовете, се обажда по телефона до министерство на правораздаването в Кипър и още същия следобяд му връщат отговор, съгласно който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушаване на личните си правила, банката приема пълномощните за постоянни, с тях юристът Бисер Борисов се записва за електронно банкиране.
И по този начин на 2 август 2011 година, акредитиран да оперира по сметките, Борисов трансферира и двата депозита в разплащателната сметка на компанията, а по-късно прави превод на цялата сума от над 960 хиляди лв. по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лева Интернешънъл асет банк е някогашната Първа източна интернационална банка, банката на някогашната формация СИК
В момента няма СИК, само че притежателите са си същите – Маджо и впрочем.
Там парите попадат в сметката на компания „ Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, началник на въпросната компания. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невероятно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лв. в брой. За да се изплати такава сума, се прави поръчка минимум 2 дни авансово, парите в брой се взимат нормално от Българска народна банка, даже огромна банка с доста клонове мъчно може да ги събере. Така или другояче, би трябвало предварителна поръчка, взима се висока такса, а по закон има условие при погашение на сума над 20 хиляди лв. получателят да има защита. Въпросният Кръстанов няма никаква защита, нито е чувал за предварителна поръчка, излиза наяве от показанията му в съда. На въпрос правил ли е поръчка за такава сума в брой, той дава отговор негативно, с разяснение, че „ имах възприятието, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него излиза наяве, че той в никакъв случай не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лв. в брой. Пред съда и следствието изяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на шефовете на „ Кулинар” АД Николай Янакиев, с цел да получи тези пари. Човек може да се чуди за какво е тази врътка – началник на „ Кулинар” ще преведе съвсем 1 млн. лв. на друга компания, а след това притежателят й ще ги тегли в брой да му ги върне назад.
Пред съда е разказан следният сюжет. Човекът от „ Кулинар” Николай Янакиев желал да купи от компанията „ Вектор механик” водопроводни елементи за 9600 и нещо лв.. Ама неправилно пълномощникът превел вместо 9600 лв., 960 хиляди и нещо. И по тази причина Янакиев се обадил на Кръстанов от „ Вектор механик”, че станала неточност и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…
Съчинената версия е толкоз нахална, че няма кой да я одобри съществено. Дори да допусне човек, че е допустима такава налудничава неточност – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае за какво са закрити два депозита) – тя може да се върне назад с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „ Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който сякаш му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в правосъдната зала, не го познал. Когато показали Янакиев и попитали – „ На този човек ли предадохте парите?”, той споделил „ Не”. И разписката за предадените пари била с подправен автограф.
Бележка за проверяващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане единствено в съучастничество на хора от „ Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттова са сякаш изтеглени в брой. В една цивилизована страна полицията от дълго време да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в пандиза съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от способеното българско разследване.
В „ Кулинар” през оня август 2011 година никой не подозира, че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната компания, обслужваща „ Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хиляди лв. с съображение „ пазаруване на неподвижен имот”. Уж за водопроводни елементи, а в нареждането написа „ неподвижен имот”… И счетоводителите поискали документи за парцела от шефовете на компанията. Чак тогава те схващат, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възвърне сумата съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово познание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката би трябвало да възвърне парите в 30-дневен период. Законът следва правилник на Европейския парламент.
Въпреки сложността на случая, в Първа капиталова банка правят инспекция за …два дни. И след два дни оповестяват на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „ Показаха брутално отношение към нас”, споделя юрист Калоян Янков, който съставлява компанията и е член на съвета на шефовете. Той е и един от двамата, чийто автограф е подправен на пълномощното, издадено сякаш някъде в Кипър.
С отхвърли си банката приема, че пълномощните и осъществените транзакции са постоянни. В идващите съвсем 6 години банката ще упорства навръх това в съда, като чак през лятото на 2017 година, на последна инстанция Върховният касационен съд удостоверява решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушаване и банката би трябвало да ги възвърне. Сумата, която би трябвало да върне банката към този момент е съвсем двойна – с лихви, такси, правосъдни разходи. Ощетените водят над 5 години мъчно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява ненужно делото, като го разделя на две – тъй като имало два депозита.
Адвокатите на компанията би трябвало да потвърждават в съда, че пълномощните са подправени. Разпитани са като очевидци 11 чиновници на Първа капиталова банка. Адвокатите би трябвало да потвърждават също, че банката не е спазила личните си правила и процедури, позволила е груба немарливост.
Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хиляди лв., компанията изважда изпълнителен лист и арбитър реализатор се заема да им върне парите. Тогава от банката се пробват да спрат арбитър изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и правосъдни разходи. За задачата ПИБ внася над 900 хиляди лв. гаранция във Върховен касационен съд, с цел да спре правосъдното решение и да го апелира. След като и последната инстанция удостоверява решението, от банката отиват при юристите на компанията с искане да платят непринудено, с цел да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хиляди евро (около 110 хиляди лева) още не е завършило дефинитивно, само че от банката са поискали съглашение, с цел да възстановят сумата, тъй като посредством арбитър реализатор ще им излезе по-скъпо.
Иван Бакалов/e-vestnik.bg
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива по какъв начин се разпада страната, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките към този момент са компрометирани като ненадеждни, само че включително попада и Българска народна банка, която сякаш би трябвало да е най-стабилната и да е благонадежден надзирател.
От 2011 година насам, когато става източването на сметката, Първа капиталова банка прави всичко допустимо да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката от този момент, до момента в който не е наказана най-после, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са осъществени от акредитиран от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е очевидна и потвърдена в съда, употребявани са подправени пълномощни, непроверени от банката, причинителите са известни, само че няма наказан и задържан за случая, което пък демонстрира бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е разказан от очевидци и потвърден с документи, придвижването на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е наказана да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди причинителите.
Ето по какъв начин протича този престъпен екшън:
В началото на 2011 година компания „ Кулинар” АД, производител на хранителни артикули, подава към 970 хиляди лв., разпределени в два депозита в Първа капиталова банка. Единият депозит е 860 хиляди лв., другият е 56 хиляди евро (малко над 110 хиляди лева.) Общо сумата е близо милион лв.. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по това време лихвата е висока. В същата банка компанията има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на компанията и транзакции могат да се правят единствено с подписите на двама членове на съвета на шефовете на акционерното сдружение. Не може единствено един от шефовете да иде да подреди превод от сметките.
Но един ден при започване на август 2011 година в банката се явява юрист на име Бисер Борисов, показва пълномощни от двама от членовете на съвета на шефовете на компанията, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато показват пълномощни, има многостепенна вътрешна система за надзор и инспекция, редица процедури. Не е ясно открито каква инспекция са направили в ПИБ, само че одобряват пълномощни, които на юридически език в правосъдните документи се назовават „ неистински”, а на елементарни език са просто подправени, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се показва такова пълномощие, още повече за компания и за огромни сметки, от банката би трябвало да се обадят на титуляра и да го попитат – „ Дали ли сте пълномощие?”, в случай че отговори с „ да”, следва въпрос „ На кого сте дали пълномощие?”. Има тъкмо избран сюжет за въпроси, като диалогът би трябвало и да се запише. И това е единствено част от системата за инспекция.
В случая има двама титуляри, дали пълномощие на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга инспекция? Да, ама… В съда излиза наяве, че шефката на отдела, която би трябвало да ревизира пълномощните, не знае непознат език. А те са на гръцки и британски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са извънредно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правораздаването с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са необразовани – има груби правописни неточности в бланката на британски, има неточност в ЕГН-то на единия упълномощител, сбъркан ЕИК на компанията в другото пълномощие и други несъответствия. Подписите, несъмнено, са подправени. За да се ревизират тези пълномощни, дали фактически са издадени, е било нужно едно позвъняване по телефона до Кипър. Това, наподобява, е било непостижимо за банката. Но юристът на компанията Калоян Янков, който е и член на съвета на шефовете, се обажда по телефона до министерство на правораздаването в Кипър и още същия следобяд му връщат отговор, съгласно който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушаване на личните си правила, банката приема пълномощните за постоянни, с тях юристът Бисер Борисов се записва за електронно банкиране.
И по този начин на 2 август 2011 година, акредитиран да оперира по сметките, Борисов трансферира и двата депозита в разплащателната сметка на компанията, а по-късно прави превод на цялата сума от над 960 хиляди лв. по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лева Интернешънъл асет банк е някогашната Първа източна интернационална банка, банката на някогашната формация СИК
В момента няма СИК, само че притежателите са си същите – Маджо и впрочем.
Там парите попадат в сметката на компания „ Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, началник на въпросната компания. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невероятно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лв. в брой. За да се изплати такава сума, се прави поръчка минимум 2 дни авансово, парите в брой се взимат нормално от Българска народна банка, даже огромна банка с доста клонове мъчно може да ги събере. Така или другояче, би трябвало предварителна поръчка, взима се висока такса, а по закон има условие при погашение на сума над 20 хиляди лв. получателят да има защита. Въпросният Кръстанов няма никаква защита, нито е чувал за предварителна поръчка, излиза наяве от показанията му в съда. На въпрос правил ли е поръчка за такава сума в брой, той дава отговор негативно, с разяснение, че „ имах възприятието, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него излиза наяве, че той в никакъв случай не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лв. в брой. Пред съда и следствието изяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на шефовете на „ Кулинар” АД Николай Янакиев, с цел да получи тези пари. Човек може да се чуди за какво е тази врътка – началник на „ Кулинар” ще преведе съвсем 1 млн. лв. на друга компания, а след това притежателят й ще ги тегли в брой да му ги върне назад.
Пред съда е разказан следният сюжет. Човекът от „ Кулинар” Николай Янакиев желал да купи от компанията „ Вектор механик” водопроводни елементи за 9600 и нещо лв.. Ама неправилно пълномощникът превел вместо 9600 лв., 960 хиляди и нещо. И по тази причина Янакиев се обадил на Кръстанов от „ Вектор механик”, че станала неточност и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…
Съчинената версия е толкоз нахална, че няма кой да я одобри съществено. Дори да допусне човек, че е допустима такава налудничава неточност – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае за какво са закрити два депозита) – тя може да се върне назад с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „ Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който сякаш му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в правосъдната зала, не го познал. Когато показали Янакиев и попитали – „ На този човек ли предадохте парите?”, той споделил „ Не”. И разписката за предадените пари била с подправен автограф.
Бележка за проверяващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане единствено в съучастничество на хора от „ Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттова са сякаш изтеглени в брой. В една цивилизована страна полицията от дълго време да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в пандиза съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от способеното българско разследване.
В „ Кулинар” през оня август 2011 година никой не подозира, че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната компания, обслужваща „ Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хиляди лв. с съображение „ пазаруване на неподвижен имот”. Уж за водопроводни елементи, а в нареждането написа „ неподвижен имот”… И счетоводителите поискали документи за парцела от шефовете на компанията. Чак тогава те схващат, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възвърне сумата съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово познание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката би трябвало да възвърне парите в 30-дневен период. Законът следва правилник на Европейския парламент.
Въпреки сложността на случая, в Първа капиталова банка правят инспекция за …два дни. И след два дни оповестяват на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „ Показаха брутално отношение към нас”, споделя юрист Калоян Янков, който съставлява компанията и е член на съвета на шефовете. Той е и един от двамата, чийто автограф е подправен на пълномощното, издадено сякаш някъде в Кипър.
С отхвърли си банката приема, че пълномощните и осъществените транзакции са постоянни. В идващите съвсем 6 години банката ще упорства навръх това в съда, като чак през лятото на 2017 година, на последна инстанция Върховният касационен съд удостоверява решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушаване и банката би трябвало да ги възвърне. Сумата, която би трябвало да върне банката към този момент е съвсем двойна – с лихви, такси, правосъдни разходи. Ощетените водят над 5 години мъчно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява ненужно делото, като го разделя на две – тъй като имало два депозита.
Адвокатите на компанията би трябвало да потвърждават в съда, че пълномощните са подправени. Разпитани са като очевидци 11 чиновници на Първа капиталова банка. Адвокатите би трябвало да потвърждават също, че банката не е спазила личните си правила и процедури, позволила е груба немарливост.
Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хиляди лв., компанията изважда изпълнителен лист и арбитър реализатор се заема да им върне парите. Тогава от банката се пробват да спрат арбитър изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и правосъдни разходи. За задачата ПИБ внася над 900 хиляди лв. гаранция във Върховен касационен съд, с цел да спре правосъдното решение и да го апелира. След като и последната инстанция удостоверява решението, от банката отиват при юристите на компанията с искане да платят непринудено, с цел да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хиляди евро (около 110 хиляди лева) още не е завършило дефинитивно, само че от банката са поискали съглашение, с цел да възстановят сумата, тъй като посредством арбитър реализатор ще им излезе по-скъпо.
Иван Бакалов/e-vestnik.bg
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ