Интервюто с Навас: Футболът е благословия, но аз искам вечен живот
След съвсем 20 минути на диалози и фотоси протяга мощно ръка за довиждане, цялостен с жизнеспособност и сила, каквито демонстрира във всеки собствен мач на вратата и във всяка своя изтанцувана бачата с жена си. „ Не сме доста положителни, само че пък си прекарваме доста добре”, споделя за последното. Толкова благополучен е Кейлор Навас – най-дебелокожият вратар в модерната епоха на Реал Мадрид. След четири сезона при „ белите”, три от тях като титуляр, костариканецът записа три следващи триумфа в Шампионската лига. Всичко това измежду непрекъснати спекулации за вероятни негови заместници, които той приема като естествена част от всекидневието. „ Дойдох тук да сътворя своя лична история, не да трия ничия друга.”
- Какво помните от детството си?
- Беше мъчно, само че в същото време доста занимателно. Бях благополучен. Помня типичните за това време игри с приятелите. Сред тях, несъмнено, бе и футболът. Много съм признателен на фамилията си, тъй като постоянно се бореше да ме издърпа напред, и всичките изживени тествания като дребен ме калиха като героичен темперамент. Затова и през днешния ден в никакъв случай не се одобрявам за надвит. Всичко от детството ми има голям кънтеж в сегашния ми живот.
- Като дребен сте знаел, че ще станете футболна звезда, та даже самичък сте се интервюирал…
- Така си е (б.и. – разсмива се). Играех двойна роля – на вратар и на коментатор. На почивката даже произнасях текстовете на рекламите, а след мач самичък се питах. Казвах неща от сорта на „ Ето, при нас идва Кейлор Навас дружно с майка си. Бедничката идва в инвалидна количка…” Тогава правех разбор на мача, благодарях за получената опция да играя и, в общи линии, влизах в огромен филм. Онези, които ме чуваха и виждаха, си мислеха, че съм нещо мръднал, само че в живота е доста хубаво да мечтаеш. Хей, вижте ме в този момент! В Реал Мадрид съм и изживявам онази фантазия, която творях като дребен.
- Кога станахте от Мадрид?
- В Коста Рика спорт №1 е футболът. Бих споделил, че на процедура 90% от популацията следи тази игра, само че аз като дребен гледах повече локалния футбол. Когато пораснах, към този момент започнах да виждам мачове от Шампионската лига и тогава станах от Мадрид. Помня, че постоянно се обзалагах за „ белите” в тези типични басове с приятелите ти от детинство, преди да се хванете за косите или да се хвърлите в басейна.
- Защо станахте вратар?
- Един ден, когато бях единствено на пет години, отидох да виждам мач на татко си, само че преди този момент имаше различен за към 10-годишни деца. Никога няма да не помни по какъв начин в него един от вратарите извади удар с една ръка след плонж – този облик се загнезди в съзнанието ми и до през днешния ден. В оня ден споделих на татко си, че се целя в отиване във футболна школа и че желая да стана вратар. Онова избавяне на това момче като че ли ми постави печата за моята задача в живота: да бъда вратар.
- В кои вратари се вглеждахте тогава?
- Като дребен следях доста Лестър Морган, лека му пръст. Местен вратар, чийто жанр на спасявания доста харесвах. Когато пораснах и започнах да виждам повече футбол, се загледах в огромните вратари на новия век като Икер Касийяс и Джанлуиджи Буфон, от които научих и не преставам да узнавам доста. Това да гледаш други вратари, без значение от възрастта или статута им в играта, постоянно ти дава в допълнение знание.
- Преди три лета Вие бяхте в следобеда на 31 август на летище „ Барахас” в очакване на аероплан към Манчестър. Там трябваше да подпишете контракт с Юнайтед, който пък продаваше Давид де Хеа на Мадрид. Накрая стана това със закъснелия с една минута факс и през днешния ден ето Ви с три следващи Европейски купи с Мадрид, колкото на брой има и Касийяс. Колко капризна е единствено съдбата…
- Господ си има проект за всеки един от нас. Добре помня оня ден. Преди цялата врява с жена ми се помолихме на Бог и му споделих, че ще приема всяко негово предпочитание, само че в случай че желае да остана, ще бъда доста благополучен. Спомням си и деня на представянето ми в Мадрид, когато минах около всички тези Европейски купи и помолих Бог да ми даде опция да напиша своя лична история в този клуб. Нещата не стават инцидентно. Ето ме тук – пиша своя лична история и спечелвам титли.
- Какво значи Луис Йопис за кариерата на Кейлор Навас?
- Нищо не схваща, само че постоянно му се получава (б.и. – засмива се). Не, съществено – към този момент много години ми е треньор, познава ме добре, знае по какъв метод действам най-добре и имаме доста хубава дружба. Той сляпо има вяра в труда и го последвам до гибел с неговата философия.
- Вие също вярвате сляпо. Дори имате библейска група…
- Да, споделя се „ Мястото на вярата” и нейната цел е всички в нея да могат да имат по-близка връзка с Бог, да четат и схващат Библията, да се молят. Имаме сказка всеки четвъртък от 20,30 часа, в която един от членовете приказва или гледаме запис на лекция от Коста Рика, където стартира групата. Имаме и проучване на Библията всеки понеделник, вторник и петък в дребни групи от 8-10 души с един лидер, който е познава сносно текста, та направлява учениците в разбирането му.
- А на Вас персонално в какво Ви оказват помощ в живота и футбола Библията, вярата и любовта към Бог?
- Трябва да се веселя на всичко, което имам, тъй като футболът е Божия благословия, но не е наложително да е най-важното нещо в живота ми. Откакто одобрих Христа в сърцето си, най-голямата ми цел е да реализира безконечен живот и да мога да съм дружно с него. Христос ми оказва помощ с друга позиция, съгласно която би трябвало да разберем, че има неща, които не трябва да ни се отразяват. Христос ми дава мъдрост, умерено схващане и мощно сърце, с цел да се боря в сложните моменти, а в моментите на благословия и благополучие да не обезумявам, да заставам крепко стъпил на земята и да остана непретенциозен. Помага ми също да се спра и да обмисля всяко свое житейско решение и ми напомня, че има доста деца, които се вглеждат у мен, и желая да им дам добър образец. Иначе бих се чувствал зле.
- Със сигурност ще има хора, които се усещат зле от всичките пъти, в които са пожелавали да Ви видят вън от Мадрид. По-дебела ли е кожата Ви през днешния ден спрямо преди четири години?
- Всичко случило ми се в този клуб го одобрявам като хубаво тестване, като срещнати по пътя камъни – един път щом ги мина, ги взимам и сътворявам все по-висока цитадела. Не виждам на тези тествания като на нещо, от което би трябвало да тичам, а като на нещо, против което би трябвало да се изправя с труд и здраве, с цел да има положителни резултати и да им се любувам с повярвалите в мен хора. Зная чудесно, че в този свят повече се вижда неприятното, петънцето върху белия лист, но много хора имаха вяра в мен и ме подкрепяха. Те бяха най-хубавата ми мотивация.
- Защо Лука Модрич е футболната Ви уязвимост в сегашния състав на Мадрид?
- Защото ми носи наслаждение да виждам по какъв начин Лука играе. Той прави неща с топката, с които лъже и изненадва даже личните си съотборници. Лука е №1 на своята позиция, а и като човек е удивителен. Има всичко.
- Като Зинедин Зидан. Треньорът има такава неразрушима религия, че даже самичък спря готовия трансфер на Кепа Арисабалага през януари, с цел да продължи да залага на Вас…
- Много ме зарадва постъпката на Зидан. Това решение ми донесе голяма мотивация да продължа да се трудя крепко всеки ден, с цел да му се отплатя. Цял живот ще съм му признателен. С мен се държа като същински благородник. Джентълмен, който към този момент е в историята и като огромен футболист, и като популярен треньор, а това може да се каже за доста малко хора. Много сме горди да го имаме за треньор.
- Когато напуснете футбола, по какъв начин бихте желал да бъдете запомнен?
- Като добър вратар и състезател, несъмнено, тъй като по тази причина сме се посветили на футбола, само че също и като човек с положителни правила, който е вярвал в Бог и е бил за образец и на терена, и отвън него. Бих желал да си дадат сметка, че един костариканец се е борил против всичко и всички, с религия и предпочитание, и най-после е изплувал от горната страна. Откакто пристигнах в Реал Мадрид, настройката ми бе да напиша моя лична история, не да трия историята на някого другиго. И това е то: простоват живот.
Рубен Канисарес и Томас Гонсалес, „ АВС”
- Какво помните от детството си?
- Беше мъчно, само че в същото време доста занимателно. Бях благополучен. Помня типичните за това време игри с приятелите. Сред тях, несъмнено, бе и футболът. Много съм признателен на фамилията си, тъй като постоянно се бореше да ме издърпа напред, и всичките изживени тествания като дребен ме калиха като героичен темперамент. Затова и през днешния ден в никакъв случай не се одобрявам за надвит. Всичко от детството ми има голям кънтеж в сегашния ми живот.
- Като дребен сте знаел, че ще станете футболна звезда, та даже самичък сте се интервюирал…
- Така си е (б.и. – разсмива се). Играех двойна роля – на вратар и на коментатор. На почивката даже произнасях текстовете на рекламите, а след мач самичък се питах. Казвах неща от сорта на „ Ето, при нас идва Кейлор Навас дружно с майка си. Бедничката идва в инвалидна количка…” Тогава правех разбор на мача, благодарях за получената опция да играя и, в общи линии, влизах в огромен филм. Онези, които ме чуваха и виждаха, си мислеха, че съм нещо мръднал, само че в живота е доста хубаво да мечтаеш. Хей, вижте ме в този момент! В Реал Мадрид съм и изживявам онази фантазия, която творях като дребен.
- Кога станахте от Мадрид?
- В Коста Рика спорт №1 е футболът. Бих споделил, че на процедура 90% от популацията следи тази игра, само че аз като дребен гледах повече локалния футбол. Когато пораснах, към този момент започнах да виждам мачове от Шампионската лига и тогава станах от Мадрид. Помня, че постоянно се обзалагах за „ белите” в тези типични басове с приятелите ти от детинство, преди да се хванете за косите или да се хвърлите в басейна.
- Защо станахте вратар?
- Един ден, когато бях единствено на пет години, отидох да виждам мач на татко си, само че преди този момент имаше различен за към 10-годишни деца. Никога няма да не помни по какъв начин в него един от вратарите извади удар с една ръка след плонж – този облик се загнезди в съзнанието ми и до през днешния ден. В оня ден споделих на татко си, че се целя в отиване във футболна школа и че желая да стана вратар. Онова избавяне на това момче като че ли ми постави печата за моята задача в живота: да бъда вратар.
- В кои вратари се вглеждахте тогава?
- Като дребен следях доста Лестър Морган, лека му пръст. Местен вратар, чийто жанр на спасявания доста харесвах. Когато пораснах и започнах да виждам повече футбол, се загледах в огромните вратари на новия век като Икер Касийяс и Джанлуиджи Буфон, от които научих и не преставам да узнавам доста. Това да гледаш други вратари, без значение от възрастта или статута им в играта, постоянно ти дава в допълнение знание.
- Преди три лета Вие бяхте в следобеда на 31 август на летище „ Барахас” в очакване на аероплан към Манчестър. Там трябваше да подпишете контракт с Юнайтед, който пък продаваше Давид де Хеа на Мадрид. Накрая стана това със закъснелия с една минута факс и през днешния ден ето Ви с три следващи Европейски купи с Мадрид, колкото на брой има и Касийяс. Колко капризна е единствено съдбата…
- Господ си има проект за всеки един от нас. Добре помня оня ден. Преди цялата врява с жена ми се помолихме на Бог и му споделих, че ще приема всяко негово предпочитание, само че в случай че желае да остана, ще бъда доста благополучен. Спомням си и деня на представянето ми в Мадрид, когато минах около всички тези Европейски купи и помолих Бог да ми даде опция да напиша своя лична история в този клуб. Нещата не стават инцидентно. Ето ме тук – пиша своя лична история и спечелвам титли.
- Какво значи Луис Йопис за кариерата на Кейлор Навас?
- Нищо не схваща, само че постоянно му се получава (б.и. – засмива се). Не, съществено – към този момент много години ми е треньор, познава ме добре, знае по какъв метод действам най-добре и имаме доста хубава дружба. Той сляпо има вяра в труда и го последвам до гибел с неговата философия.
- Вие също вярвате сляпо. Дори имате библейска група…
- Да, споделя се „ Мястото на вярата” и нейната цел е всички в нея да могат да имат по-близка връзка с Бог, да четат и схващат Библията, да се молят. Имаме сказка всеки четвъртък от 20,30 часа, в която един от членовете приказва или гледаме запис на лекция от Коста Рика, където стартира групата. Имаме и проучване на Библията всеки понеделник, вторник и петък в дребни групи от 8-10 души с един лидер, който е познава сносно текста, та направлява учениците в разбирането му.
- А на Вас персонално в какво Ви оказват помощ в живота и футбола Библията, вярата и любовта към Бог?
- Трябва да се веселя на всичко, което имам, тъй като футболът е Божия благословия, но не е наложително да е най-важното нещо в живота ми. Откакто одобрих Христа в сърцето си, най-голямата ми цел е да реализира безконечен живот и да мога да съм дружно с него. Христос ми оказва помощ с друга позиция, съгласно която би трябвало да разберем, че има неща, които не трябва да ни се отразяват. Христос ми дава мъдрост, умерено схващане и мощно сърце, с цел да се боря в сложните моменти, а в моментите на благословия и благополучие да не обезумявам, да заставам крепко стъпил на земята и да остана непретенциозен. Помага ми също да се спра и да обмисля всяко свое житейско решение и ми напомня, че има доста деца, които се вглеждат у мен, и желая да им дам добър образец. Иначе бих се чувствал зле.
- Със сигурност ще има хора, които се усещат зле от всичките пъти, в които са пожелавали да Ви видят вън от Мадрид. По-дебела ли е кожата Ви през днешния ден спрямо преди четири години?
- Всичко случило ми се в този клуб го одобрявам като хубаво тестване, като срещнати по пътя камъни – един път щом ги мина, ги взимам и сътворявам все по-висока цитадела. Не виждам на тези тествания като на нещо, от което би трябвало да тичам, а като на нещо, против което би трябвало да се изправя с труд и здраве, с цел да има положителни резултати и да им се любувам с повярвалите в мен хора. Зная чудесно, че в този свят повече се вижда неприятното, петънцето върху белия лист, но много хора имаха вяра в мен и ме подкрепяха. Те бяха най-хубавата ми мотивация.
- Защо Лука Модрич е футболната Ви уязвимост в сегашния състав на Мадрид?
- Защото ми носи наслаждение да виждам по какъв начин Лука играе. Той прави неща с топката, с които лъже и изненадва даже личните си съотборници. Лука е №1 на своята позиция, а и като човек е удивителен. Има всичко.
- Като Зинедин Зидан. Треньорът има такава неразрушима религия, че даже самичък спря готовия трансфер на Кепа Арисабалага през януари, с цел да продължи да залага на Вас…
- Много ме зарадва постъпката на Зидан. Това решение ми донесе голяма мотивация да продължа да се трудя крепко всеки ден, с цел да му се отплатя. Цял живот ще съм му признателен. С мен се държа като същински благородник. Джентълмен, който към този момент е в историята и като огромен футболист, и като популярен треньор, а това може да се каже за доста малко хора. Много сме горди да го имаме за треньор.
- Когато напуснете футбола, по какъв начин бихте желал да бъдете запомнен?
- Като добър вратар и състезател, несъмнено, тъй като по тази причина сме се посветили на футбола, само че също и като човек с положителни правила, който е вярвал в Бог и е бил за образец и на терена, и отвън него. Бих желал да си дадат сметка, че един костариканец се е борил против всичко и всички, с религия и предпочитание, и най-после е изплувал от горната страна. Откакто пристигнах в Реал Мадрид, настройката ми бе да напиша моя лична история, не да трия историята на някого другиго. И това е то: простоват живот. Рубен Канисарес и Томас Гонсалес, „ АВС”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ