6 септември - великият акт на Съединението
След победоносното довеждане докрай на войната сред Русия и Турция през 1877-78 година и подписването на Санстефанския контракт, съветският император Александър II и канцлерът Горчаков вземат решение за реализиране на съгласие с Англия, за да се дистанцират от своята обязаност с Германия и Австро-Унгария.
Англия се стреми да понижи ролята и въздействието на Съюза на тримата императори, който съгласно нея заплашва равновесието в Европа.
Ето за какво през май 1878 година посланикът на Русия в Лондон Шувалов и английският министър на външните работи Солзбъри подписват два протокола, според които България би трябвало да бъде разграничена на княжество сред река Дунав и Балкана и самостоятелна област южно от Стара планина, само че с граница, отдалечена от Бяло море.
На 13 юни 1878 година в Берлин под председателството на Бисмарк е открит Берлинският конгрес, в работата на който вземат присъединяване Русия, Австро-Унгария, Турция, Румъния и Гърция. Целта на форума е да се унищожават успехите на Русия в Руско-турската война и да се затвърди въздействието на европейските страни.
На 13 юли 1878 година е подписан Берлинският контракт, решенията на който остават в действие до Балканските войни през 1912-1913 година Конгресът трансформира изискванията на Санстефанския контракт и по този метод задачата на западните страни и Турция е реализирана. Договорът утвърждава с изключителна свирепост разкъсването на България на части в сходство с британско-руското съглашение, подписано в навечерието на Берлинския конгрес.
По билото на Стара планина България се разделя на Северна и Южна. Северна България се афишира за васално княжество, което заплаща налог на Турция. Южна България, под названието Източна Румелия, се връща под властта на Турция с шеф генерал-губернатор за 5 година, който се назначава със единодушието на европейските страни.
Източна Румелия е лишена от лична армия, има единствено милиция. Северна Добруджа минава към Румъния. Райони в Ниш и по река Морава са дадени на Сърбия. Македония и Одринска Тракия остават под турска власт. В съпоставяне със Санстефанския контракт територията на България се редуцира три пъти.Вестниците от това време пишат, че конгресът е победа на Австро-Унгария и Англия, удържана благодарение на Бисмарк.
Берлинският контракт, който раздира България и я обрича на премеждия и унижения, ще провокира експлоадирането на голям вулкан, който ще опустоши бездушието и мракобесието на Великите сили.Възмездието властно изисква основаването на постоянна армия, съединението на Северна и Южна България и обединяването на българския народ.
През февруари 1885 година в Пловдив се основава Български скришен централен революционен комитет отпред със Захари Стоянов. На 30 август 1885 година се организира историческото съвещание на БТЦРК, на което се взема решение за Съединението.Майор Сава Муткуров и Димитър Ризов посещават княз Александър в Шумен, който дава единодушието си Съединението да се разгласи от негово име. Взето е решение то да се извърши на 27 септември 1885 година Но едно събитие форсира провъзгласяването му.
Частите от Пловдивския гарнизон получават заповед да заминат на 7 септември за Чирпан, в региона на който ще се проведат учения. Ето за какво е взето решение актът за великото дело да се прогласи на 6 септември призори.
Пред строя на поверената му тайфа застава майор Данаил Николаев. Над румелийската армия гордо се развява българското знаме. Офицерите и бойците се просълзяват. На началника на полицията, пруския военачалник Дригалски, майор Николаев декларира: „ Господин военачалник, от този миг Вие към този момент не сте шеф на полицията ”. А на съветския боен аташе полковник Чичагов споделя: „ Господин полковник, Вие се намирате пред фронта на революционни войски ”. Храбрият български офицер се обръща към бойците в двора на конака и извиква: „ Да живее Съединението! Да живее княз Александър! ”.Великият акт на съединението е осъществен.
Майор Николаев арестува военачалник Дригалски, началника на жандармерията Бартвик и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, за което заслуга има четата на Чардафон, създаден от княз Александър в чин подпоручик. Данаил Николаев е поздравен от новото краткотрайно държавно управление като командващ всички военни елементи в Южна България.
Съпричастен със стремежите и тежненията на българите към национално обединяване, благородният Александър с декрет № 29 от 6 септември 1885 година афишира обща готовност на всички запасни. Военният министър майор Никифоров упорства за разпределяне на извънбюджетен заем в размер на 30 милиона лв. за войската. Князът поема функционалностите на главнокомандващ, а за шеф на щаба е назначен капитан Рачо Петров.
Създадени са три отряда: Търново-Сейменски с пълководец подполковник Данаил Николаев в състав от 5 пехотни дружини; Ямболски с пълководец подполковник Димитър Филов в състав от 8 пехотни дружини и Бургаски с пълководец подполковник Шиваров в състав от 4 пехотни дружини. Създадено е Народно опълчение.
Русия, Германия и Австро-Унгария застават на позицията за възобновяване на статуквото. Англия, Франция и Италия са склонни да одобряват настъпилата смяна. Османската империя се смята за най-голямата опасност за Съединението. Затова българските дружини се концентрират на границата с Турция.
В услуга на Русия застава крал Милан, който нанася удар на Съединението с претекста, че то накърнява мощно балканското равновесие.Главният удар на сръбската войска, според проекта на сръбското командване, нанася Нишавската войска в направлението Пирот-Сливница-София, за да се овладее българската столица и от София крал Милан да диктува изискванията на мира. Предвижда се Сърбия да причисли към своята територия регионите към Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир и Видин. В Нишавската войска влизат 4 дивизии: Дринска, Дунавска, Шумадийска и Моравска, и една кавалерийска бригада.
На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира публично война на България, откакто предния ден сръбски елементи навлизат на българска територия. На 3 ноември княз Александър привиква боен (коронен) съвет. Взето е решение да се изтеглят всички войски от Южна България, да се изпратят на западната граница и съсредоточат на Сливнишката позиция, която да се отбранява интензивно и настойчиво за да се основат условия за уверено контранастъпление.
Първият ешелон с войски от източния корпус са две дружини от Първи софийски полк. Железопътната линия от турската граница е подготвена до Саранбей, а годните локомотиви са четири. Слизайки от вагоните, бойците застават в походна колона и вървят без отдих през деня и нощем като правят преходи, по-големи от тези на римските легиони.
Отбранителното стълкновение на Сливнишката позиция на 5-7 ноември 1885 година е кулминационна точка във войната и има решаваща роля за отбраната на Съединението и на териториалната целокупност на българската страна. Сливнишката позиция е избрана по карта от началника на щаба на армията капитан Рачо Петров и след рекогносцировка на местността от неговия асистент капитан Христофор Хесапчиев.Фортификационното създаване на позицията се утвърждава на място от княз Александър и се управлява от военния инженер капитан Г. Иванов, сменен по-късно от капитан Марко Лалчев. Позицията се отбранява от 20 пехотни дружини, 5 ескадрона и 8 батареи с обща бройка 18 000 души и 40 оръдия.
Срещу Сливнишката позиция сръбските сили възлизат на 20 000 души и 72 оръдия.
В тридневните боеве от 5 до 7 ноември Сливнишкото стълкновение се трансформира в успех на младата българска армия, която под командването на капитаните Бахчеванов, Блъсков, М.Савов, Олимпи Панов, Попов, Коста Паница и ротмистър Атанас Бендерев нанася проваляне на сръбската войска. За бойните дейности на 5 ноември кореспондентът на вестник „ Дейли нюз ” написа: „ Българите се сражаваха с самообладание и почтена за удивление смелост. ”
На 7 ноември командването на сражението при Сливница поема капитан Олимпи Панов, който в този ден си спомня аксиомата: „ Настъплението е най-хубавата защита ”. Храбрият капитан хвърля в офанзива частите от центъра на Сливнишката позиция и 4000 души с щиков удар отхвърлят Дринската дивизия.
След тази победоносна борба към българската армия се причисляват пристигналите войски от турската граница. Обединените елементи под командването на подполковник Данаил Николаев минават в уверено нахлуване, което стартира на 10 ноември.
След съвещанието на военния съвет в Цариброд крал Милан дава заповед за оттегляне на цялата войска и потегля за Пирот, откъдето телеграфира на кралицата: „ Военният съвет реши оттегляне. Според положението на войската подозрително е дали ще удържим дълго, в случай че българите подхващат сериозна атака. Дринската дивизия бяга ”. Кралицата дава отговор: „ Убийте се всички, само че спасете достойнството ”.
В 5-и сръбски пехотен полк разстрелват по един боец от батальон за наставление - децимация, наказване практикувано в легионите на Римската империя. На 14 ноември основните сили на българската войска нападат сръбските позиции пред Пирот и на 15 ноември овладяват града. Командирът на Трета Струмска тайфа капитан Никола Генев написа: „ Поведението и духът на бойците бяха превъзходни. Те вървяха в офанзива при мощна артилерийска и пушечна пукотевица, пееха „ Шуми Марица ” и викаха „ ура ”!Сръбската войска е разрушена и отстъпва в безвластие. Нейните дивизии са разпръснати, тяхното ръководство е изгубено.
На 16 ноември 1885 година подполковник Николаев взема решение за уверено гонене към Ниш. Но сутринта на този ден австрийският граф Кевенхюлер декларира, че в случай че княз Александър не спре настъплението на българската войска, Австро-Унгария ще се намеси във войната на страната на Сърбия.
В този миг войната приключва с победа за българското оръжие. Започват договаряния за помирение, което е подписано на 9 декември 1885 година, а на 4 февруари 1886 година в Букурещ стартират договаряния за подписване на мир.
Така младата българска войска обезпечи свободата, суверенитета и териториалната целокупност на България.
Доброволци от Ученическия батальон в Сръбско-българската война, София 1885 г.снимка:www.lostbulgaria.com
Англия се стреми да понижи ролята и въздействието на Съюза на тримата императори, който съгласно нея заплашва равновесието в Европа.
Ето за какво през май 1878 година посланикът на Русия в Лондон Шувалов и английският министър на външните работи Солзбъри подписват два протокола, според които България би трябвало да бъде разграничена на княжество сред река Дунав и Балкана и самостоятелна област южно от Стара планина, само че с граница, отдалечена от Бяло море.
На 13 юни 1878 година в Берлин под председателството на Бисмарк е открит Берлинският конгрес, в работата на който вземат присъединяване Русия, Австро-Унгария, Турция, Румъния и Гърция. Целта на форума е да се унищожават успехите на Русия в Руско-турската война и да се затвърди въздействието на европейските страни.
На 13 юли 1878 година е подписан Берлинският контракт, решенията на който остават в действие до Балканските войни през 1912-1913 година Конгресът трансформира изискванията на Санстефанския контракт и по този метод задачата на западните страни и Турция е реализирана. Договорът утвърждава с изключителна свирепост разкъсването на България на части в сходство с британско-руското съглашение, подписано в навечерието на Берлинския конгрес.
По билото на Стара планина България се разделя на Северна и Южна. Северна България се афишира за васално княжество, което заплаща налог на Турция. Южна България, под названието Източна Румелия, се връща под властта на Турция с шеф генерал-губернатор за 5 година, който се назначава със единодушието на европейските страни.
Източна Румелия е лишена от лична армия, има единствено милиция. Северна Добруджа минава към Румъния. Райони в Ниш и по река Морава са дадени на Сърбия. Македония и Одринска Тракия остават под турска власт. В съпоставяне със Санстефанския контракт територията на България се редуцира три пъти.Вестниците от това време пишат, че конгресът е победа на Австро-Унгария и Англия, удържана благодарение на Бисмарк.
Берлинският контракт, който раздира България и я обрича на премеждия и унижения, ще провокира експлоадирането на голям вулкан, който ще опустоши бездушието и мракобесието на Великите сили.Възмездието властно изисква основаването на постоянна армия, съединението на Северна и Южна България и обединяването на българския народ.
През февруари 1885 година в Пловдив се основава Български скришен централен революционен комитет отпред със Захари Стоянов. На 30 август 1885 година се организира историческото съвещание на БТЦРК, на което се взема решение за Съединението.Майор Сава Муткуров и Димитър Ризов посещават княз Александър в Шумен, който дава единодушието си Съединението да се разгласи от негово име. Взето е решение то да се извърши на 27 септември 1885 година Но едно събитие форсира провъзгласяването му.
Частите от Пловдивския гарнизон получават заповед да заминат на 7 септември за Чирпан, в региона на който ще се проведат учения. Ето за какво е взето решение актът за великото дело да се прогласи на 6 септември призори.
Пред строя на поверената му тайфа застава майор Данаил Николаев. Над румелийската армия гордо се развява българското знаме. Офицерите и бойците се просълзяват. На началника на полицията, пруския военачалник Дригалски, майор Николаев декларира: „ Господин военачалник, от този миг Вие към този момент не сте шеф на полицията ”. А на съветския боен аташе полковник Чичагов споделя: „ Господин полковник, Вие се намирате пред фронта на революционни войски ”. Храбрият български офицер се обръща към бойците в двора на конака и извиква: „ Да живее Съединението! Да живее княз Александър! ”.Великият акт на съединението е осъществен.
Майор Николаев арестува военачалник Дригалски, началника на жандармерията Бартвик и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, за което заслуга има четата на Чардафон, създаден от княз Александър в чин подпоручик. Данаил Николаев е поздравен от новото краткотрайно държавно управление като командващ всички военни елементи в Южна България.
Съпричастен със стремежите и тежненията на българите към национално обединяване, благородният Александър с декрет № 29 от 6 септември 1885 година афишира обща готовност на всички запасни. Военният министър майор Никифоров упорства за разпределяне на извънбюджетен заем в размер на 30 милиона лв. за войската. Князът поема функционалностите на главнокомандващ, а за шеф на щаба е назначен капитан Рачо Петров.
Създадени са три отряда: Търново-Сейменски с пълководец подполковник Данаил Николаев в състав от 5 пехотни дружини; Ямболски с пълководец подполковник Димитър Филов в състав от 8 пехотни дружини и Бургаски с пълководец подполковник Шиваров в състав от 4 пехотни дружини. Създадено е Народно опълчение.
Русия, Германия и Австро-Унгария застават на позицията за възобновяване на статуквото. Англия, Франция и Италия са склонни да одобряват настъпилата смяна. Османската империя се смята за най-голямата опасност за Съединението. Затова българските дружини се концентрират на границата с Турция.
Още за Съединението прочети в този бройКаква е позицията на Русия и император Александър III? Съединението на Княжество България с Източна Румелия ускорява позициите и известността на княз Александър и държавното управление на Каравелов и нанася удар на съветския блян към протоците и Цариград. Император Александър III извиква всички съветски офицери назад в Русия. Целта е България да се окаже небоеспособна във военно отношение пред Турция, Сърбия и Гърция. В този миг ориста се разпорежда Англия, отпред с Робърт Солзбъри, да окаже помощ на България. Солзбъри утвърждава Съединението и под натиска на Англия Турция отхвърля съветските настоявания да окупира Източна Румелия.
В услуга на Русия застава крал Милан, който нанася удар на Съединението с претекста, че то накърнява мощно балканското равновесие.Главният удар на сръбската войска, според проекта на сръбското командване, нанася Нишавската войска в направлението Пирот-Сливница-София, за да се овладее българската столица и от София крал Милан да диктува изискванията на мира. Предвижда се Сърбия да причисли към своята територия регионите към Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир и Видин. В Нишавската войска влизат 4 дивизии: Дринска, Дунавска, Шумадийска и Моравска, и една кавалерийска бригада.
На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира публично война на България, откакто предния ден сръбски елементи навлизат на българска територия. На 3 ноември княз Александър привиква боен (коронен) съвет. Взето е решение да се изтеглят всички войски от Южна България, да се изпратят на западната граница и съсредоточат на Сливнишката позиция, която да се отбранява интензивно и настойчиво за да се основат условия за уверено контранастъпление.
Първият ешелон с войски от източния корпус са две дружини от Първи софийски полк. Железопътната линия от турската граница е подготвена до Саранбей, а годните локомотиви са четири. Слизайки от вагоните, бойците застават в походна колона и вървят без отдих през деня и нощем като правят преходи, по-големи от тези на римските легиони.
Отбранителното стълкновение на Сливнишката позиция на 5-7 ноември 1885 година е кулминационна точка във войната и има решаваща роля за отбраната на Съединението и на териториалната целокупност на българската страна. Сливнишката позиция е избрана по карта от началника на щаба на армията капитан Рачо Петров и след рекогносцировка на местността от неговия асистент капитан Христофор Хесапчиев.Фортификационното създаване на позицията се утвърждава на място от княз Александър и се управлява от военния инженер капитан Г. Иванов, сменен по-късно от капитан Марко Лалчев. Позицията се отбранява от 20 пехотни дружини, 5 ескадрона и 8 батареи с обща бройка 18 000 души и 40 оръдия.
Срещу Сливнишката позиция сръбските сили възлизат на 20 000 души и 72 оръдия.
В тридневните боеве от 5 до 7 ноември Сливнишкото стълкновение се трансформира в успех на младата българска армия, която под командването на капитаните Бахчеванов, Блъсков, М.Савов, Олимпи Панов, Попов, Коста Паница и ротмистър Атанас Бендерев нанася проваляне на сръбската войска. За бойните дейности на 5 ноември кореспондентът на вестник „ Дейли нюз ” написа: „ Българите се сражаваха с самообладание и почтена за удивление смелост. ”
На 7 ноември командването на сражението при Сливница поема капитан Олимпи Панов, който в този ден си спомня аксиомата: „ Настъплението е най-хубавата защита ”. Храбрият капитан хвърля в офанзива частите от центъра на Сливнишката позиция и 4000 души с щиков удар отхвърлят Дринската дивизия.
Капитан Панов, с цел да отбрани центъра на позицията, където са останали единствено три роти, заповядва: „ Съберете неотложно музикантите, ординарците, писарите, готвачите, въоръжете ги с пушките на убитите и ранените и ги разположете в окопите. Кажете им, че в техните ръце е ориста на България. Така беше на Шипка. Тогава техните татковци устояха ”.За успеха при Сливница военният министър капитан Никифоров отбелязва: „ Победата бе блестяща, покри със популярност нашата войска, реши общата орис на войната в наша изгода и завоюва Съединението на Румелия с България ”.
След тази победоносна борба към българската армия се причисляват пристигналите войски от турската граница. Обединените елементи под командването на подполковник Данаил Николаев минават в уверено нахлуване, което стартира на 10 ноември.
След съвещанието на военния съвет в Цариброд крал Милан дава заповед за оттегляне на цялата войска и потегля за Пирот, откъдето телеграфира на кралицата: „ Военният съвет реши оттегляне. Според положението на войската подозрително е дали ще удържим дълго, в случай че българите подхващат сериозна атака. Дринската дивизия бяга ”. Кралицата дава отговор: „ Убийте се всички, само че спасете достойнството ”.
В 5-и сръбски пехотен полк разстрелват по един боец от батальон за наставление - децимация, наказване практикувано в легионите на Римската империя. На 14 ноември основните сили на българската войска нападат сръбските позиции пред Пирот и на 15 ноември овладяват града. Командирът на Трета Струмска тайфа капитан Никола Генев написа: „ Поведението и духът на бойците бяха превъзходни. Те вървяха в офанзива при мощна артилерийска и пушечна пукотевица, пееха „ Шуми Марица ” и викаха „ ура ”!Сръбската войска е разрушена и отстъпва в безвластие. Нейните дивизии са разпръснати, тяхното ръководство е изгубено.
На 16 ноември 1885 година подполковник Николаев взема решение за уверено гонене към Ниш. Но сутринта на този ден австрийският граф Кевенхюлер декларира, че в случай че княз Александър не спре настъплението на българската войска, Австро-Унгария ще се намеси във войната на страната на Сърбия.
В този миг войната приключва с победа за българското оръжие. Започват договаряния за помирение, което е подписано на 9 декември 1885 година, а на 4 февруари 1886 година в Букурещ стартират договаряния за подписване на мир.
Така младата българска войска обезпечи свободата, суверенитета и териториалната целокупност на България.
Доброволци от Ученическия батальон в Сръбско-българската война, София 1885 г.снимка:www.lostbulgaria.com Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ