27 училища само със Слаб 2 на матурите по БЕЛ
След по-малко от месец стартира новата образователна година, а няколко седмици след нея предстоят и следващите парламентарни избори – всичко това непроменяемо ще повдигне още веднъж въпросите за качеството на просветителната ни система и какво тя дава на децата и на обществото. За страдание обстоятелствата все още не приказват добре за системата, а дейности за действителна смяна не се виждат.
Вече коментирахме тук последните данни за междинния триумф на матурите по БЕЛ по области, само че какво се случва в обособените учебни заведения? За част от тях държавните зрелостни изпити се оказват непреодолимо затруднение:
от 950 учебни заведения в България, в които възпитаници са се явили на наложителния ДЗИ по български език и литература в края на образователната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) междинният триумф на учениците е под „ Среден “ 3,00; в тях са се обучавали 6455 деца или към 15% от всички завършващи приблизително обучение в България; 189 от тези 307 учебни заведения са професионални гимназии, 102 – междинни учебни заведения, 14 – спортни учебни заведения и 2 – духовни училища; в 27 учебни заведения междинният триумф на матурата е тъкмо „ Слаб “ 2,00 – това значи, че нито един възпитаник в тях не е издържал сполучливо зрелостния изпит и няма да получи тапия за приключено приблизително образование; разпределението на тези 27 учебни заведения по типове демонстрира, че 13 от тях са междинни учебни заведения, 13 – професионални гимназии, а 1 е спортно учебно заведение – на процедура няма значение типът на училището; разпределението по области на учебните заведения е показано на графиката по-долу, като в области Бургас, Пловдив и Плевен има по три, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора – по две.
Това, несъмнено, не са единствените учебни заведения с възпитаници с оценка „ Слаб “ на матурата, в останалите учебни заведения също има такива възпитаници, само че в тези 27 няма нито един сполучливо издържал матурата по родния си език и това към този момент е систематичен проблем. Тези учебни заведения, както и цялата система в действителност, символизират неуспехът на страната да обезпечи каквото и да било качество на образованието за тези деца и в случай че ще се подхващат ограничения, е добре да се стартира тъкмо от тях, изключително в случай че този неуспех не е еднократно събитие, а се повтаря във времето.
Но какво може да се направи?
Концепцията за качеството на образованието дотолкоз се е изтъркала от несъразмерна приложимост в обществото, че съвсем никой не може да даде смислена концепция по какъв начин тъкмо тази идея да се осъществя на процедура. Може би би трябвало да се стартира с:
1) Поставяне на ясни, точни и измерими цели какво желаеме да реализираме – да вземем за пример да няма нито едно учебно заведение като горните 27; да реализираме избран междинен триумф за всички възпитаници в страната, да свалим до най-малко общия дял на слабите оценки, да реализираме избрани точки на интернационалните оценки на просветителните резултати; да понижим до най-малко отпадането на деца от системата? Целите могат да са разнообразни и за тях би трябвало да се реализира публичен консенсус.
2) Измерване на резултатите според поставените цели – допустимо е матурите да не са задоволително добър измерител на качеството, може би има потребност от по-често или по-различно следене? Измерването обаче е извънредно належащо, с цел да се установи казусът, а заравянето на главата в пясъка несъмнено не оказва помощ.
3) Необходимо е и ясна концепция за дейностите при сигнали за ниско качество – какво ще вършим с учебните заведения със слаби резултати и по кое време, можем ли да си позволим да чакаме още и какъв брой. Механизмите за поддръжка биха работили при допустимо най-рано определяне на проблем и те могат да са най-разнообразни – поддръжка с учители или различен запас, характерно финансиране, стратегии за образования на управлението, личния състав и учениците, в случай че е належащо – самостоятелно образование и доста други. Има задоволително просветителни специалисти в страната, които да могат да осъществят на процедура сходни стратегии.
4) Финансиране за резултати – това имплицитно позволява, че ще финансираме за „ положителни “ резултати, само че политиците до момента комфортно пропущат значимият факт какво ще се прави, в случай че въобще няма такива? Често се случва, и това е обикновено, забележителен запас да би трябвало да се отдели за промяна и в обстановката, да вземем за пример на горните 27 учебни заведения, може да се окаже, че ще влагаме повече в учебни заведения с ниско качество. Това са тежки въпроси с неразбираем към този момент отговор, които е добре да се разискват и да се вземат решение, с цел да не бъдат провалени още няколко генерации, обещавайки им качествено обучение единствено на думи.
Вече коментирахме тук последните данни за междинния триумф на матурите по БЕЛ по области, само че какво се случва в обособените учебни заведения? За част от тях държавните зрелостни изпити се оказват непреодолимо затруднение:
от 950 учебни заведения в България, в които възпитаници са се явили на наложителния ДЗИ по български език и литература в края на образователната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) междинният триумф на учениците е под „ Среден “ 3,00; в тях са се обучавали 6455 деца или към 15% от всички завършващи приблизително обучение в България; 189 от тези 307 учебни заведения са професионални гимназии, 102 – междинни учебни заведения, 14 – спортни учебни заведения и 2 – духовни училища; в 27 учебни заведения междинният триумф на матурата е тъкмо „ Слаб “ 2,00 – това значи, че нито един възпитаник в тях не е издържал сполучливо зрелостния изпит и няма да получи тапия за приключено приблизително образование; разпределението на тези 27 учебни заведения по типове демонстрира, че 13 от тях са междинни учебни заведения, 13 – професионални гимназии, а 1 е спортно учебно заведение – на процедура няма значение типът на училището; разпределението по области на учебните заведения е показано на графиката по-долу, като в области Бургас, Пловдив и Плевен има по три, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора – по две.
Това, несъмнено, не са единствените учебни заведения с възпитаници с оценка „ Слаб “ на матурата, в останалите учебни заведения също има такива възпитаници, само че в тези 27 няма нито един сполучливо издържал матурата по родния си език и това към този момент е систематичен проблем. Тези учебни заведения, както и цялата система в действителност, символизират неуспехът на страната да обезпечи каквото и да било качество на образованието за тези деца и в случай че ще се подхващат ограничения, е добре да се стартира тъкмо от тях, изключително в случай че този неуспех не е еднократно събитие, а се повтаря във времето.
Но какво може да се направи?
Концепцията за качеството на образованието дотолкоз се е изтъркала от несъразмерна приложимост в обществото, че съвсем никой не може да даде смислена концепция по какъв начин тъкмо тази идея да се осъществя на процедура. Може би би трябвало да се стартира с:
1) Поставяне на ясни, точни и измерими цели какво желаеме да реализираме – да вземем за пример да няма нито едно учебно заведение като горните 27; да реализираме избран междинен триумф за всички възпитаници в страната, да свалим до най-малко общия дял на слабите оценки, да реализираме избрани точки на интернационалните оценки на просветителните резултати; да понижим до най-малко отпадането на деца от системата? Целите могат да са разнообразни и за тях би трябвало да се реализира публичен консенсус.
2) Измерване на резултатите според поставените цели – допустимо е матурите да не са задоволително добър измерител на качеството, може би има потребност от по-често или по-различно следене? Измерването обаче е извънредно належащо, с цел да се установи казусът, а заравянето на главата в пясъка несъмнено не оказва помощ.
3) Необходимо е и ясна концепция за дейностите при сигнали за ниско качество – какво ще вършим с учебните заведения със слаби резултати и по кое време, можем ли да си позволим да чакаме още и какъв брой. Механизмите за поддръжка биха работили при допустимо най-рано определяне на проблем и те могат да са най-разнообразни – поддръжка с учители или различен запас, характерно финансиране, стратегии за образования на управлението, личния състав и учениците, в случай че е належащо – самостоятелно образование и доста други. Има задоволително просветителни специалисти в страната, които да могат да осъществят на процедура сходни стратегии.
4) Финансиране за резултати – това имплицитно позволява, че ще финансираме за „ положителни “ резултати, само че политиците до момента комфортно пропущат значимият факт какво ще се прави, в случай че въобще няма такива? Често се случва, и това е обикновено, забележителен запас да би трябвало да се отдели за промяна и в обстановката, да вземем за пример на горните 27 учебни заведения, може да се окаже, че ще влагаме повече в учебни заведения с ниско качество. Това са тежки въпроси с неразбираем към този момент отговор, които е добре да се разискват и да се вземат решение, с цел да не бъдат провалени още няколко генерации, обещавайки им качествено обучение единствено на думи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ