След петгодишна съдебна сага делото за разрешителното на ТЕЦ Марица

След петгодишна правосъдна сага делото за разрешителното на Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 " още веднъж е в изходна позиция. „ Горещият картоф ", който няколко български институции си трансферират, отново попада в ръцете на Административния съд в Стара Загора. Местният съд би трябвало да реши дали е законно изключението от нормите за замърсяване на въздуха, което разрешава на държавната централа да отделя серен диоксид близо два пъти над допустимото и живак - над четири пъти.

През тези пет години:

Три постоянни и четири служебни държавни управления отхвърлиха да възнамеряват енергиен преход;

Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 ", най-голямата въглищна централа на Балканите, към този момент рядко работи с повече от 30% от потенциала си; единственото изключение е през 2022 година по време на енергийната рецесия в Европа, когато производството ѝ за малко стана рентабилно на фона на рекордно високите цени на електроенергията;

Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 " към този момент мъчно намира клиенти на свободния пазар и разчита на квотата си за пазара за бита, която получи с политическо решение в средата на 2023 година, с цената на нарастване на сметките на потребителите;

България се трансформира от чист експортьор в чист вносител на ток - тъй като е по-изгодно да купува от съседите си, в сравнение с да създава от въглища;

Замърсяването на въздуха от производството на сила от въглища е предизвикало вреди на здравето на хората и на здравната система на България, които се пресмятат на милиарди евро;

Производството на ток от въглища е рекордно ниско през 2023 година, до момента в който производството от възобновими източници расте;

Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица изток 3 " и Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес Марица изток 1 " афишират проекти за еволюционен отвод от въглища - първата още от пролетта на 2024 година, а втората - от 2027 година

Делото за разрешителното на Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 " беше заведено от екологичните организации „ Грийнпийс " - България и „ За Земята " при започване на 2019 година, откакто Изпълнителната организация по околната среда (ИАОС) разреши на теца да не вкарва обилни софтуерни ограничения, с цел да понижи излъчванията си на замърсителите серен диоксид и живак.

Макар да разполагаше с всички причини да вземе решение всъщност, Върховният административен съд (ВАС) избра да изпрати делото на изправителен поради формалните нарушавания. Първоинстанционното решение от 2020 година съдържаше десетки механически неточности като незавършени параграфи, замяна на думата „ живак " с думата „ желязо " и демонстрираше очевидно недоумение на използваното законодателство. Но чувството, че никой не желае да вземе решение по отношение на държавната Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 " остава.

Този път старозагорският съд следва да се съобрази с решението на Съда на Европейския съюз от март 2023 година То постанови, че не може да се позволява на централите да работят, без да съблюдават екологичните условия, при изискване че има нарушаване на нормите за запазване на човешкото здраве. В Югоизточния район в България, където са съсредоточени Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 " и още четири въглищни мощности, се намират последните обитаеми места в Европа с продължителен проблем със замърсяване от серен диоксид - Гълъбово и Димитровград.

Най-решаващото съвещание по делото на 5 февруари 2024 година беше отдадено на тройната експертиза, направена за предходното разглеждане на делото на първа инстанция. Експертите, назначени от съда, се затрудниха да отговорят на въпросите на съдията. Те обясниха, че от правенето на експертизата са минали повече от три години. Преди това съвещание пък не са получили достъп до документите по делото.

Съдът отхвърли да събира спомагателни доказателства и дефинира делото за решение.