100 години от Ньойския мирен договор - несправедлив диктат на Великите сили
След първата национална злополука през 1913 година заради неточности на основното командване Турция си възстановява отначало Одринска Тракия, освободена през 1912 година с героизма и жертви на нашата войска. Турция обезбългарява този регион и още веднъж има европейска част. Известно е по какъв начин през юни 1914 година стартира Първата международна война. През 1914 година цар Фердинанд I и държавното управление водят секрети договаряния. Голяма роля изиграва и министър-председателят Васил Радославов - умел политик, правист, член на Българска академия на науките. Дали му във Виена 3 милиона лв. и той съдействал за включване на България на страната на Централните сили Германия, Австро-Унгария, Турция и нашата страна. България е във война с всички страни на Антантата. На 1 октомври 1915 година България афишира война на Сърбия. Заедно с немски войски разгромява сръбската войска и тя се изнася на о-в Корфу. През 1916 година наши войски навлизат в Румъния и 2 месеца са в Букурещ. Сражения има в Добруджа сред наши войски и елементи от Румъния и Русия. През 1917 година заради гражданската война Русия излиза от играта, откакто подписва позорен контракт с Централните сили - Брест- Литовският кротичък контракт, на 3 март 1918 година От българска страна е подписан от Атанас Тошев - дипломат във Виена. Обаче след месеци стартира поврат във военните дейности. Антантата подхваща атака и Германия, Австро-Унгария, Турция и България губят самодейността и най-после търпят проваляне. Българската войска е изтощена и в бедност.
След пробива на фронта при Добро поле българската армия стартира да се бунтува против виновниците за националната злополука. След Владайското въстание държавното управление на Александър Малинов е насила да търси излаз от войната. Използва за връзка с командването на Съединението консула на Съединени американски щати в София Мърфи, отправяйки молба за помирение. Това става сполучливо и на 29 септември 1918 година в Солун е подписано съглашение за прекъсване на неприятелските дейности сред съглашенските сили и България. Документът е подписан от пратениците Андрей Ляпчев и военачалник Луков от българската страна, и от военачалник Франше д`Еспере от съглашенска страна.
Според Солунското съглашение България се задължава неотложно да освободи от български войски сръбски и гръцки територии, да демобилизира армията си, като се изключи 3 дивизии за поддържане на вътрешния ред и за охраняване на границите. Освен това Царство България се задължава да съобщи на съдружниците цялото си въоръжение, да освободи съглашенските военнопленници, като остави български бойци за заложници и сключване на окончателния кротичък контракт. Секретните клаузи на Солунското съглашение дават право на Съглашението (Антантата) да заеме с войските си който и да е пункт от българската територия и да я употребява. България е окупирана.
Стига се до Ньойския кротичък контракт.
Мирният контракт е утвърден с царски декрет № 50 от 15 януари 1920 година Ратифициран е от Народното събрание на 9 август 1920 година Срещу подписите на българската делегация отпред с Александър Стамболийски, от другата страна са съюзените страни, а точно Съединени американски щати, Англия, Франция (Русия излиза от войната след революцията 1917 г.), Италия, Белгия, Гърция, Румъния, Сърбия, Полша, Словения, Чехословакия, Япония и т. н.
С този контракт дипломатически се открива разграбването на части от България, оказващи тежки последствия за развиването на родината ни през идващите десетилетия. Документът има 13 елементи: 1. Устав на Обществото на народите. 2. Граници на България. 3. Политически клаузи. 4. Военни, морски и въздушни клаузи. 5. Военнопленници и гробници. 6. Санкции. 7. Репарации. 8. Финансови клаузи. 9. Икономически клаузи. 10. Въздухоплаване. 11. Пристанища, водни пътища и железници. 12. Труд. 13. Разни. От 114,434 кв. км територия на България се отнемаха 11,278 кв. км земя. Границите на съседите се дефинират, като се дават във притежание на Румъния обитаемоте с българи Южна Добруджа; Западните околности, Царибродско, Босилеградско и Струмишко на Югославия; Западна Тракия и отстъпените от Турция земи през 1915 година се дават на Гърция. Макар в контракта е планувано Западна Тракия краткотрайно да се ръководи от Съглашението, единствено след месеци и тя е предадена на Гърция, като с този акт България трайно изгубва изход от Бяло море.
Според Ньойския кротичък контракт се постановат непостижими за нашата страна стопански наказания. Наложени са големи репарации - над 2 милиарда златни франка (27 милиарда лева.) с 37 години период за погашение при 5% годишна рента. България би трябвало да съобщи на спечелилите 70 825 глави едри домашни животни в период от 5 години. За същия период да се доставят 50 000 белогвардейци от армията на атамана Врангел, настанени у нас, както и разноските за издръжката на окупационните войски на Антантата. Според контракта България е лишена от правото да получи вземанията от други страни, в това число и от съюзничката си Германия.
В контракта на България се не разрешава да има наборна войска, а се позволява да поддържа армия от доброволци, сведена до 20 000 души, в това число офицерите и чиновниците, до 10 000 д. Жандармерия - общо 30 000 души въоръжени сили. На България се не разрешава да има военни параходи, подводници, военна авиация, укрепления и прочие За следене на спазването на тези отговорности у нас е изпратена военна контролна комисия.
България е принудена да се откаже от правата си върху отнетите й територии от Антантата. На българското население от отнетите територии е даден период от 2 години да дефинират поданството си, като приелите българско гражданство трябвало в период от 12 месеца да изоставен родните си места. Същевременно, съгласно Конвенцията за непринудено изселване, която е част от Ньойския кротичък контракт, Западна Тракия е обезбългарена, тъй като българите са се изнесли.
България понесе тежки провали и унижения от Ньойския кротичък контракт. След избори на 17 август 1919 година идва на власт държавното управление на Александър Стамболийски. През 1921 година е извършен референдум за съдене на виновниците за националната злополука. Осъдени са и затворени отговорните министри и т. н. Като един от отговорните, министър-председателя Васил Радославов, задочно е наказан на пожизнен затвор. Той заобикаля отговорността, като след Солунското помирение 1918 година емигрира в Германия. Не се завръща и умрял в Берлин на 21.Х.1929 година След кървавия прелом на 9 юни 1923 година държавното управление на проф. Ал. Цанков през 1924 година амнистира наказаните виновници, в това число и Васил Радославов.
Доц. д. ф. н. Гено МАТЕЕВ, Севлиево
/вестник "Над 55 "/
След пробива на фронта при Добро поле българската армия стартира да се бунтува против виновниците за националната злополука. След Владайското въстание държавното управление на Александър Малинов е насила да търси излаз от войната. Използва за връзка с командването на Съединението консула на Съединени американски щати в София Мърфи, отправяйки молба за помирение. Това става сполучливо и на 29 септември 1918 година в Солун е подписано съглашение за прекъсване на неприятелските дейности сред съглашенските сили и България. Документът е подписан от пратениците Андрей Ляпчев и военачалник Луков от българската страна, и от военачалник Франше д`Еспере от съглашенска страна.
Според Солунското съглашение България се задължава неотложно да освободи от български войски сръбски и гръцки територии, да демобилизира армията си, като се изключи 3 дивизии за поддържане на вътрешния ред и за охраняване на границите. Освен това Царство България се задължава да съобщи на съдружниците цялото си въоръжение, да освободи съглашенските военнопленници, като остави български бойци за заложници и сключване на окончателния кротичък контракт. Секретните клаузи на Солунското съглашение дават право на Съглашението (Антантата) да заеме с войските си който и да е пункт от българската територия и да я употребява. България е окупирана.
Стига се до Ньойския кротичък контракт.
Мирният контракт е утвърден с царски декрет № 50 от 15 януари 1920 година Ратифициран е от Народното събрание на 9 август 1920 година Срещу подписите на българската делегация отпред с Александър Стамболийски, от другата страна са съюзените страни, а точно Съединени американски щати, Англия, Франция (Русия излиза от войната след революцията 1917 г.), Италия, Белгия, Гърция, Румъния, Сърбия, Полша, Словения, Чехословакия, Япония и т. н.
С този контракт дипломатически се открива разграбването на части от България, оказващи тежки последствия за развиването на родината ни през идващите десетилетия. Документът има 13 елементи: 1. Устав на Обществото на народите. 2. Граници на България. 3. Политически клаузи. 4. Военни, морски и въздушни клаузи. 5. Военнопленници и гробници. 6. Санкции. 7. Репарации. 8. Финансови клаузи. 9. Икономически клаузи. 10. Въздухоплаване. 11. Пристанища, водни пътища и железници. 12. Труд. 13. Разни. От 114,434 кв. км територия на България се отнемаха 11,278 кв. км земя. Границите на съседите се дефинират, като се дават във притежание на Румъния обитаемоте с българи Южна Добруджа; Западните околности, Царибродско, Босилеградско и Струмишко на Югославия; Западна Тракия и отстъпените от Турция земи през 1915 година се дават на Гърция. Макар в контракта е планувано Западна Тракия краткотрайно да се ръководи от Съглашението, единствено след месеци и тя е предадена на Гърция, като с този акт България трайно изгубва изход от Бяло море.
Според Ньойския кротичък контракт се постановат непостижими за нашата страна стопански наказания. Наложени са големи репарации - над 2 милиарда златни франка (27 милиарда лева.) с 37 години период за погашение при 5% годишна рента. България би трябвало да съобщи на спечелилите 70 825 глави едри домашни животни в период от 5 години. За същия период да се доставят 50 000 белогвардейци от армията на атамана Врангел, настанени у нас, както и разноските за издръжката на окупационните войски на Антантата. Според контракта България е лишена от правото да получи вземанията от други страни, в това число и от съюзничката си Германия.
В контракта на България се не разрешава да има наборна войска, а се позволява да поддържа армия от доброволци, сведена до 20 000 души, в това число офицерите и чиновниците, до 10 000 д. Жандармерия - общо 30 000 души въоръжени сили. На България се не разрешава да има военни параходи, подводници, военна авиация, укрепления и прочие За следене на спазването на тези отговорности у нас е изпратена военна контролна комисия.
България е принудена да се откаже от правата си върху отнетите й територии от Антантата. На българското население от отнетите територии е даден период от 2 години да дефинират поданството си, като приелите българско гражданство трябвало в период от 12 месеца да изоставен родните си места. Същевременно, съгласно Конвенцията за непринудено изселване, която е част от Ньойския кротичък контракт, Западна Тракия е обезбългарена, тъй като българите са се изнесли.
България понесе тежки провали и унижения от Ньойския кротичък контракт. След избори на 17 август 1919 година идва на власт държавното управление на Александър Стамболийски. През 1921 година е извършен референдум за съдене на виновниците за националната злополука. Осъдени са и затворени отговорните министри и т. н. Като един от отговорните, министър-председателя Васил Радославов, задочно е наказан на пожизнен затвор. Той заобикаля отговорността, като след Солунското помирение 1918 година емигрира в Германия. Не се завръща и умрял в Берлин на 21.Х.1929 година След кървавия прелом на 9 юни 1923 година държавното управление на проф. Ал. Цанков през 1924 година амнистира наказаните виновници, в това число и Васил Радославов.
Доц. д. ф. н. Гено МАТЕЕВ, Севлиево
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ