Сируш – драконът от Вавилон
След рухването на Асирия новата мощна страна в Древния свят – Вавилония, била основана от Навуходоносор II (упр. 605-562 година прочие Хр.). Той завладял Арабия, Сирия, Палестина и Юдея, чиито поданици били отведени във Вавилон – столицата на неговото царство.
След като превзел голямо благосъстояние и десетки хиляди пленници, Навуходоносор посветил последните години от живота си на благоустройството на страната, построяването на канали, украсяването и възвисяването на Вавилон за епохи напред. Градът придобил невъобразим искра и изиграл голяма роля в историята на човечеството като античен център на културния и политически живот.
Вавилонският господ Мардук бил уважаван от доста нации. Неговите храмове и свещеници получавали богати блага от прилежащи царства. За това време, Вавилон, с неговите грандиозни дворци и храмове, висящи градини и необятни прави улици, бил голям град. Дори и 130 години по-късно, великолепието му поразило гръцкия историк Херодот, който написа за „ славния и най-могъщ “ град в Месопотамия.
С течение на времето, след поредност от войни, страната се разпаднала, а враговете подложили Вавилон на обир и заличаване. Към началото на нашата ера градът към този момент бил трансфорат в едвам забележими отломки, покрити с трева. В продължение на доста епохи Вавилон бил изцяло пропуснат.
Археолозите почнали да разкопават античния град в края на XIX-ти век. През 1902г. немският професор Роберт Колдевей разкрил портите на кралица Ищар, скрити под пълен пласт почва – голяма полукръгла арка с великански стени от двете страни. Намерена при разкопките керамична плочка с клинопис гласи: „ Аз съм Навуходоносор, цар вавилонски, благоверен държател, който цари по волята и благословенията на Мардук… хитроумен и неуморен, постоянно угрижен за богатството на Вавилон, умен първороден наследник на Набополасар… придадох на тези врати величие изключително и луксозно, и човешкият жанр може да се взира с удивление в тях “.
И в действителност, портите поразявали въображението на хората в древността. Пък и през днешния ден, след реставрацията, това грандиозно оборудване впечатлява и изненадва с величествения си тип. Стените от горната страна надолу са покрити с барелефи, които не са потъмнели от времето. Върху тях се редуват изображения на две животни: всесилен бик със яростен тип и вавилонски змей, именуван в клинописните надписи „ сируш “. Библията удостоверява, че вавилонските жреци държали дракона в подземието на храма и локалните поданици му се кланяли като на провидение, до момента в който еврейският оракул Даниил го умъртвил, с цел да отклони хората от езичеството.
Сируш, мозаечен гланциран релеф, 580г. прочие н.е.
Върху редици от печени тухли, покрити с ярко-синя, жълта, бяла и черна глазура, е изобразено незнайно животно с люспесто тяло и тънка опашка. То има дълга шия, змийска глава с рог и странни уши на тила, като че ли навити на руло. От устата му излиза дълъг колеблив език. Независимо от люспите, които покриват и шията, животното има грива, която лежи на снопчета, навити като спирали. Но най-удивителния подробност са лапите му. Предните са от котешки вид – може би лъвски или тигърски, а задните са като на птица, само че доста огромни и мускулести, с 4 пръста.
Художникът е изобразил сируша като че ли от натура – може би точно съгласно типа на оня, който се намирал в подземието на храма. Неговият облик във вавилонското изкуство не се променял хиляди години, което не е всекидневно за облици на митични същества.
По принцип, палеонтолозите от дълго време са разкрили доста вкаменелости на праисторически животни с най-причудливи форми и типове. Да се счита, че сирушът е напълно плод на фантазията, няма учредения. Той се възприема като изцяло действително създание от типа на гущерите и припомня птиценог динозавър. Твърде е евентуално да е изображение на гущер, който не е прочут в актуалната просвета. Но от кое място въобще се е взел?
Криптозоолозите позволяват, че вавилонският змей е действително животно, към момента неоткрито от откривателите, а единственото място, където евентуално би могло да съществува преди време, дружно с други типове гущери, е Централна Африка. Тя не е била подлагана на геоложки катаклизми още от кредния интервал и е претърпяла единствено незначителни климатични промени. Така че, антични рептилии, даже и с огромни размери, теоретично биха могли да оцелеят там.
В региона на влажните тропически гори – басейна на река Конго, още от XIX-ти век се носят клюки за незнаен и ужасяващ звяр, от който локалните поданици изпитват под паника боязън. Има редки свидетелства за него и от модерни очевидци. Освен това, са открити мистериозни следи върху земята и части от незнайно чия кожа. Също по този начин има данни за страховити викове, които, съгласно учените, са надавани от някакво към този момент незнайно създание. Няма обаче неоспорими материални доказателства за съществуването на този чудноват звяр, нито негови отчетливи фотоси. Но би трябвало да се има поради, че във влажните тропици на Централна Африка към момента са се запазили големи труднодостъпни места, където на практика не е стъпвал човешки крайник.
Затова евентуално, зоологическият пъзел към вавилонския змей към момента следва да бъде решен от учените.
