Министър Петкова: Няма да се вдигат осигуровки и данъци догодина
След откриването на Седмицата на еврото и на Десетата годишна парична и икономическа научна конференция, която се организира в УНСС, служебният финансов министър Людмила Петкова разгласи, че за бюджета за 2025 година се чакат спомагателни към 9 милиарда лв. в хазната.
От тях към 3.9 милиарда лв. биха могли да дойдат от специфична еднократна мярка за непринудено внасяне на отговорности към хазната, изясни Петкова.
По-конкретно става въпрос за тези лица, които до 31 декември 2024 година са заявили, че имат отговорности, само че не са ги внесли. Предвижда се да имат опция да го създадат, без заплащат лихвите – те ще им бъдат опростени, в случай че си погасят главницата. Петкова обърна внимание, че има огромен брой насъбрани отговорности към бюджета през последните 3-4 години и в случай че въпросните лица – физически, юридически, а и също държавни и общински предприятия, си изплатят налозите и осигуровките, в бюджета ще бъдат събрани към 3.9 милиарда лв..
С тази мярка ще се подкрепи и бизнесът, тъй като, както Петкова напомни, компании или сдружения, които имат отговорности към бюджета, не могат да вземат участие в оперативните стратегии и в публичните поръчки.
Петкова добави, че създадените от министерството на финансите пакет от приходни и разходни ограничения са били разисквани с работодателските организации, със синдикатите и с Националното съдружие на общините в България. В момента предложенията на финансите се разискват и с парламентарно показаните политически партии.
По думите на финансовия министър една забележителна част от ограниченията се одобряват както от работодателите и синдикатите, по този начин и от политическите партии, защото не плануват повдигане на съществени налози като Данък добавена стойност, корпоративен налог и налог върху приходите на физическите лица.
Тя даде увещание, че бюджетът за идната година не планува и нарастване на осигурителните вноски. Освен това добави, че в проектобюджета за 2025 година не се възнамерява унищожаване на COVID-добавките към пенсиите. Новите пенсии ще са по швейцарското предписание, като нарастването ще е от към 9.6-9.7 %.
Сред ограниченията, които се чака да донесат повече доходи в бюджета, е увеличение на акциза върху цигарите, възобновяване на единната ставка на налога върху добавената стойност (ДДС), налог върху подземните благосъстояния и вероятно налагане на налог върху свръхпечалбите на банките – нещо, което до този миг не е обсъждано със самите финансови институции.
Ако се стигне до специфичния налог за банките, то тази нов вид мярка евентуално ще бъде на база европейски правилник, в който е дадена формулировка за свръхпечалба. Тя е на база междинни величини за предишни няколко години. Към тях се прибавя норма и горницата на облагата за идната година се полза с налог, който съгласно регламента на Европейски Съюз възлиза на към 33 на 100.
Обмисля се и мярка, ориентирана към доброволното заплащане на недекларирани отговорности. От въвеждането на тази еднократна възножност за обявление на необявени до момента приходи, резултатът би бил сред 500 млн. и 800 млн. лв., разгласи финансовият министър. В тази връзка тя изясни, че има сходни ограничения за физически лица, които са били прилагани в вропейски страни като Италия, Испания, Белгия. Идеята е физически лица, които в никакъв случай до момента не са заявили приходите си, да имат опция да го създадат, без да бъдат санкционирани и без да им се постановат санкции. За тях обаче ставката няма да бъде 10 %, а примерно сред 15 и 20 %, изясни Петкова философията на предлаганата мярка.
Тя обаче категорично акцентира, че въпросните недекларирани до този миг приходи не би трябвало да бъдат свързани с незаконна активност – корупция, пране на пари, финансиране на тероризъм.
От тях към 3.9 милиарда лв. биха могли да дойдат от специфична еднократна мярка за непринудено внасяне на отговорности към хазната, изясни Петкова.
По-конкретно става въпрос за тези лица, които до 31 декември 2024 година са заявили, че имат отговорности, само че не са ги внесли. Предвижда се да имат опция да го създадат, без заплащат лихвите – те ще им бъдат опростени, в случай че си погасят главницата. Петкова обърна внимание, че има огромен брой насъбрани отговорности към бюджета през последните 3-4 години и в случай че въпросните лица – физически, юридически, а и също държавни и общински предприятия, си изплатят налозите и осигуровките, в бюджета ще бъдат събрани към 3.9 милиарда лв..
С тази мярка ще се подкрепи и бизнесът, тъй като, както Петкова напомни, компании или сдружения, които имат отговорности към бюджета, не могат да вземат участие в оперативните стратегии и в публичните поръчки.
Петкова добави, че създадените от министерството на финансите пакет от приходни и разходни ограничения са били разисквани с работодателските организации, със синдикатите и с Националното съдружие на общините в България. В момента предложенията на финансите се разискват и с парламентарно показаните политически партии.
По думите на финансовия министър една забележителна част от ограниченията се одобряват както от работодателите и синдикатите, по този начин и от политическите партии, защото не плануват повдигане на съществени налози като Данък добавена стойност, корпоративен налог и налог върху приходите на физическите лица.
Тя даде увещание, че бюджетът за идната година не планува и нарастване на осигурителните вноски. Освен това добави, че в проектобюджета за 2025 година не се възнамерява унищожаване на COVID-добавките към пенсиите. Новите пенсии ще са по швейцарското предписание, като нарастването ще е от към 9.6-9.7 %.
Сред ограниченията, които се чака да донесат повече доходи в бюджета, е увеличение на акциза върху цигарите, възобновяване на единната ставка на налога върху добавената стойност (ДДС), налог върху подземните благосъстояния и вероятно налагане на налог върху свръхпечалбите на банките – нещо, което до този миг не е обсъждано със самите финансови институции.
Ако се стигне до специфичния налог за банките, то тази нов вид мярка евентуално ще бъде на база европейски правилник, в който е дадена формулировка за свръхпечалба. Тя е на база междинни величини за предишни няколко години. Към тях се прибавя норма и горницата на облагата за идната година се полза с налог, който съгласно регламента на Европейски Съюз възлиза на към 33 на 100.
Обмисля се и мярка, ориентирана към доброволното заплащане на недекларирани отговорности. От въвеждането на тази еднократна възножност за обявление на необявени до момента приходи, резултатът би бил сред 500 млн. и 800 млн. лв., разгласи финансовият министър. В тази връзка тя изясни, че има сходни ограничения за физически лица, които са били прилагани в вропейски страни като Италия, Испания, Белгия. Идеята е физически лица, които в никакъв случай до момента не са заявили приходите си, да имат опция да го създадат, без да бъдат санкционирани и без да им се постановат санкции. За тях обаче ставката няма да бъде 10 %, а примерно сред 15 и 20 %, изясни Петкова философията на предлаганата мярка.
Тя обаче категорично акцентира, че въпросните недекларирани до този миг приходи не би трябвало да бъдат свързани с незаконна активност – корупция, пране на пари, финансиране на тероризъм.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ