След осем години в затвора, тежки присъди и показания срещу

След осем години в пандиза, тежки присъди и показания против знакови лица от ъндърграундаq Тихомир Георгиев, прочут като Тишо Боксьора проговори пред bTV. За първи път той признава част от закононарушенията, за които е наказан. Вижте неговия роман за поръчковите убийства, наказателните акции против наркодилъри и бягството от правораздаване.

Тихомир Георгиев е човек с дебело престъпно досие, продължителна кариера в ъндърграунда и доста лица. Най-разпознаваем е с прякора си Тишо Боксьора. Разследващите го дефинират като Бияча на мафията. Пострадалите от наказателните му акции наркодиръли го назовават Касапина. Осъден е на 15 години затвор за ликвидиране, бил е предпазен очевидец по делата на Златомир Иванов-Баретата и братята Красимир и Николай Маринови, известни като Маргините. Подсъдим е дружно със Стефан Бонев-Сако за присъединяване в тайфа за разпространяване на опиати.

Тихомир Георгиев-Боксьора е измежду именитите кримигерои у нас и измежду вип подсъдимите на профилирания съд. В момента е най-известният пандизчия в общежитието в Самораново, където е изместен преди година.

„ Поради присъдата, за която съм наказан за ликвидиране – има родственик на убития, който работи като служител на реда в Казичене, и имаме несъответственост. И по тази причина ме изпратиха в Самораново, че е най-близко до София “, изясни Тихомир Георгиев.

Дал е няколко изявленията, само че за първи път приказва за закононарушенията, наказванията и изкуплението. Най-тежката му присъда - 15 години затвор, е за убийството на Емил Герасимов-Черния през 2007 година в Момин проход.

- Получих информация, че въпросният погубен Емил Герасимов – на него му е платено да ликвидира дребното ми дете. И аз тогава бях пред алтернативата да го предотвратя и да вляза в пандиза, или да го оставя и още веднъж да заравям семейство, тъй като съм погребал едно. За задачата си взех телефон, взех си чисто нова карта. От зала „ Фестивална “ се обадих на въпросния Емил Герасимов, споделих му – Емиле, знам, че си взел поръчката. Върни поръчката, в случай че обичаш и след това ще си останем положителни познати, тъй като другари не можем да бъдем в никакъв случай повече. И той ми отговори – кръв бълвам, пари не връщам. И след втория ден, аз го отстраних. Това е. За поръчката - гаранция е взел към 100 000 лв. “, описа Тихомир Георгиев.

Докато делото за убийството се гледа в съда, Георгиев става очевидец против двамата Маргини - Красимир и Николай Маринов, и против Златомир Иванов- Баретата.

- Аз там бях измамен и се отхвърлих.
- Кой те подведе?
- Това е социална загадка – Димитър Вучев-Демби.
- Какво ти даде обещание против показания?
- Просто ме записа без мое познание в тях, като му бях на посетители, и по-късно го даде това в прокуратурата.

Със фамилията си влиза в програмата за отбрана на очевидци. Според проверяващи прави опит да употребява показанията си като индулгенция за осъщественото ликвидиране. Според самия Георгиев - той е притиснат да натопи почтени и се отмята от думите си. В последна сметка е наказан и бяга от правораздаването. Крие се две години на два континента.

„ Избягах, през зелена граница, през Гърция. Влезнах в Гърция, чакаха ме в Серес и оттова – Мароко, ЮАР, и най-сетне се открих в Англия. Боксирах се и работих в един боксов клуб – " Джон Руни ", даже като трениращ треньор “.

Арестуван е в Лондон по време на боксов мач, а по-късно е екстрадиран още веднъж у нас.

„ Направих един професионален боксов мач и ме разпознал български публицист. Обадил се на англичаните и те пристигнаха вечерта да ме арестуват. И не бяха сигурни дали съм аз. И аз им споделих – да, аз съм. Изчакаха ме да си свърша тренировката – те са джентълмени, по-късно баня и по-късно ме арестуваха напълно културно “.

Сега чака дефинитивна присъда по делото за наркотрафик дружно с още няколко души, в това число и Стефан Бонев-Сако. Получил е 12 години затвор от Апелативния спецсъд поради управлението на наказателни наркобригади в София.

- Аз не се занимавам въобще с опиати. Аз ръководех наказателна бригада, това е истината. Некои шанаджии – има от тях потърпевши.
- Колко потърпевши?
- Е, не съм ги броил. Отиваме и бива респектиран. Обикновено с бухалка, или с тръба.
- Ако има второ нарушение?
- Вие в този момент желаете да попитате дали някои органи – се простят с тях ли? Като уши, нос, пръсти? Може и да е имало такива случаи, само че аз персонално такава заповед не съм издавал. Нито съм рязал уши и пръсти. Не ми вярвате, нали? Ако в този момент излеза – да се занимавам с резане на уши и пръсти, или ударни бригади, или заплашване на шанаджии – не, не бих го направил, сигурно.
- И за какво?
- Е, не е ли явно? Не желая повече да си извозвам живота по пандизите. Затова рано или късно ще те заловен, колкото и да си добър, да се укриваш.
- Парите не са ли прелъщение?
- То нормално, когато се работи в ударни бригади и когато вършиш тази активност, най-вече е единствено за пари, за нищо друго. Отделно задачата, която се гони – тези шанаджии въобще в никакъв случай повече да не пречат на активността на организацията. Де факто – да не продават нерегламентирана дрога. Конкуренцията на наркопазара е жестока. Там всяка една група се стреми да наложи монопол. А с цел да наложи монопол, неизбежно има такива дейности, които да целят почит. Страх. Ужас. Оттам излиза един лаф от тези среди – че ужасът вразумява хората, даже животните.

Според Боксьора сега столичният наркопазар е разпределен сред дребни дилъри по региони, монопол на търговията с опиати няма, а играчите се сменят постоянно. Някои зареждат от стоката си наркозависимите в централния затвор.

„ същтаа скица прпеди толкоз години надали е, само че главният принцип - да. Аз за толкоз години зад решетките какво ли не видях. Аз се сблъсках с утайката на обществото. А това са наркозависимите. Обаче наркозависими, които не желаят безусловно в никакъв случай да си подобрят живота, а се самоубиват по най-грозния метод – с опиати.
Говорим за Централния затвор. Тук в Самораново такива неща няма. Това е камшик и е всеобщо. Над 85% са наркозависими и тъкмо по този начин карат. Да не приказваме – с една спринцовка като почнат да се бодат над 7-8 до 11 индивида. Те се и заразяват със СПИН. Там върлува и има СПИН.

- Как влиза тая дрога вътре?
- Те всевъзможни способи измислят, като тръгнете от облекла – вкарват в дънките, където е коланът го порят, и вътре поставят хероина, по-късно го зашиват. Тея дънки влизат. Минават на скенер, обаче това не си проличава, би трябвало някакъв 3D скенер да има, като в Англия, с цел да се види, че има опиат. В марули, в салати, в какво ли не. Те са доста изобретателни.

Междувременно зад решетките Тихомир Георгиев се е развел и се е оженил още веднъж. Има и проекти за бъдещето.

- Планът ми е или в Германия да отидем и да живеем с нея, или в Лондон, в Англия. И на двете места имам позиции.
- Може ли пандизът да промени един човек като теб?
- Аз персонално смятам, че да.
- Трудно ли е да си признае човек виновността пред себе си? Ти призна ли твоята пред себе си?
- Аз да. Но мойта виновност е до такава степен, че в действителност лиших човешки живот. И по тази причина аз си го признавам, и го съзнавам. Но пък въпреки това спасих два други, и то на фамилията.

Изчислил е, че има да излежи още шест години. В Самораново, най-малко досега, го дефинират като примерен пандизчия.