След опустошителните войни от ХVІ век, в които самураите и

След опустошителните войни от ХVІ век, в които самураите и техните локални князе – даймио, воювали за превъзходство над японските острови, в 1615 година почнала епохата на династията Токугава.

През 1633-1638 година тогавашният шогун Йемицу Токугава (1604-1651) издал поредност от укази, които доста лимитирали контактите на японците с непознати страни – и това траяло до 1850-те години. По този метод ръководството на първите шогуни Токугава донесло на хората дълго чаканата непоклатимост след съвсем два века на войни и междуособици. Това от своя страна довело до доста развиване на икономическия и културен живот. Войните останали в предишното, нищо не помрачавало живота на японците. Целият останал свят бил разгласен за безчовечен. Японските пристанища били затворени за непознати флоти. Владетелите на Япония заповядали да бъдат избити християните – а тези, които оживели, минали в дълбока конспиративност.

Така Страната на изгряващото слънце получила политика на изолираност, която се отразила върху развиването на търговията, технологиите, изкуството и на практика всички аспекти на живота.

Но при започване на ХІХ век кораби от Европа, Русия и Съединени американски щати почнали все по-често да се появяват в крайбрежните води на Япония. Решаващият удар върху политиката на „ Сакоку “ („ Страна във вериги “) бил нанесен от представителя на Съединени американски щати комодор Матю Пери.

На 8 юли 1853 година ескадрата на комодора, формирана от военни кораби с парни мотори – канонерки, навлязла в залива Урага, покрай столицата Едо. Японците, виждайки боядисаните в черно корпуси на кораби, плаващи против вятъра обратно на цялата дотогавашна логичност, ги нарекли „ курофуне “ – „ черни кораби “. Пери предал на японските управляващи писмо от американския президент Милард Филмор  (1800-1874), което съдържало предложение за определяне на взаимни контакти. Той също по този начин оповестил, че ще се върне за отговор след година.

Сред японския хайлайф към шогуна настъпила суматоха. Никой не знаел какво да вършат с неканените посетители. Бюрократичната машина проработила с цялостна мощност и почнала оживена преписка сред провинциалните управляващи и центъра.

В началото на февруари 1854 година комодор Пери се завърнал на брега на Япония. Този път той бил твърдо решен да подписа съответните съглашения. Ескадрата на Пери била подготвена да стовари десант от 1600 морски пехотинци, който щял да бъде подсилен от корабната артилерия. Но до такава степен не се стигнало. Вместо да гърмят оръдията на артилеристите, заскърцали перата на дипломатите.

Японците подписали контракт за мир и другарство на 31 март 1854 година в Канагава. Той съдържал 12 точки. Според него Япония отворила две пристанища за Съединени американски щати – Шимода и Хакодате. Също по този начин японците се заели да доставят американските кораби с най-необходимите артикули, а американските търговци получили привилегии. Дадена била опция да се настани консул на Съединени американски щати в Шимода. Така вратите на затворената Япония били отворени към света. Оттук зародил изразът „ дипломация на канонерките “ – искаш, не искаш, ще се подчиниш на по-силния.

Договорът от Канагава бил единствено началото. Скоро японците подписали сходни съглашения с други страни, в това число Англия през октомври 1854 година, Русия през февруари 1855 година, Холандия през януари 1856 година, през 1860 година с Португалия и година по-късно с Прусия.

В резултат на всеки от договорите тези страни получили достъп до множеството японски пристанищни градове. Търговците и занаятчиите от Страната на изгряващото слънце обаче се страхували, че не могат да устоят на конкуренцията със своите западни сътрудници. В страната повишена инфлацията, което провокирало неодобрение измежду елементарните хора.

В началото на 1860-те години сепаратизмът на обособените даймио още веднъж се засилил. Владетелите на клановете Сацума, Чошу, Тоша и Хидзен на процедура се отделили от централната власт.

През 1863 година императорът, следвайки решението на съвета на князете даймио, изискал шогунът да изгони „ варварите “ допустимо най-скоро. Кланът Чошу почнал да работи самичък против чужденците. На 25 юни негови представители стреляли по западните моряци в пролива Шимоносеки. Естествено, това довело до ответни ограничения от страна на англичани и американци. Шогунът Йемочи решил, че кланът, който почнал война без да пита, би трябвало да бъде осъден, и изпратил свои войски против него. Те обаче срещнали мощна опозиция и спорът траял до 1866 година.

През март 1866 година било реализирано съглашение сред враждуващите кланове Чошу и Сацума. В резултат клановете трябвало да си оказват помощ и да работят дружно, с цел да реализиран значими цели, сякаш в интерес на императора.

Същата година шогунът Йемочи починал, а на 10 януари 1867 година неговото място заел Йошинобу Токугава (1837–1913) – последният шогун. Той управлявал Япония до 3 януари 1868 година, когато почнала епохата „ Мейджи “ (1868-1889) – интервал на промени и рационализация.

Самураите били прогонени от Средновековието – и,       щеш не щеш, прекрачили в Новото време.

–