Съдът постанови 11 години затвор за пастира, убил 73-годишен мъж в с. Зайчино ореше
След дефинитивно решение на Върховния касациовен съд подсъдимият Герчо Рангелов ще изтърпи наказване от 11 години отнемане от независимост за убийството на 73-годишния Камен И. в шуменското село Зайчино ореше през 2018 година
Върховен касационен съд удостоверява присъдата, постановена от Апелативния съд във Варна през септември предходната година. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Герчо Рангелов против решението на Апелативния съд. Случаят е върнат на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда от 15.12.2021 година на Окръжен съд – Шумен Герчо Рангелов е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 118, вр. член 115 от Наказателен кодекс (умишлено ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с принуждение и тежка обида) и му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 5 години.
С новата присъда от 2022 година на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 вр. член 115 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен начин), и му е наложено наказване " отнемане от независимост " за период от 11 години.
В касационната тъжба се акцентират доводи за позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нарушавания на материалния закон и очевидна неправда на наложеното наказване. Отправя се различно искане за оправдаване, понижаване размера на наложеното наказване или връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд – Варна.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване.
Касационният състав не приема за основателно изказванието, че апелативният съд напълно е построил фактическите си заключения единствено въз основа на обясненията на подсъдимия. Върховните съдии сочат, че вярно и в детайли стимулирано апелативният съд е изключил от доказателствената цялост тези елементи от свидетелските показания на полицейските чиновници, в които те преразказват обявеното им от подсъдимия Рангелов при извършените оперативни беседи по отношение на направените от него признания. В останалата част показанията на чиновниците на полицията са кадърен източник на доказателства и съдът ги е ценил с доверие във връзка с персоналните усещания на очевидците.
Върховен касационен съд не приема за основателна и тезата на касатора за неналичието на задоволително директни и косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на Камен И., като сочат, че долните инстанции са събрали както директни, по този начин и косвени доказателства досежно авторството на подсъдимия. В касационните претекстове се установи, че съдът е приобщил към материалите по делото обясненията на подсъдимия, дадени в посочени в тези претекстове разпити на досъдебното произвеждане, като аргументирано ги е кредитирал по отношение на механизма на осъществяване на действието и авторството на подсъдимия. Даденият заем на доверия на тези доказателствени източници е разследване от осъществена от следения съд инспекция с останалите доказателствени източници и начини за доказване.
Върховните съдии намират, че не е налице и третото касационно съображение – очевидна неправда на наложеното наказване. Последното е заслужено несъмнено, защото дава отговор на публичната заплаха на съответното действие и на съответния причинител.
Върховен касационен съд удостоверява присъдата, постановена от Апелативния съд във Варна през септември предходната година. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Герчо Рангелов против решението на Апелативния съд. Случаят е върнат на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда от 15.12.2021 година на Окръжен съд – Шумен Герчо Рангелов е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 118, вр. член 115 от Наказателен кодекс (умишлено ликвидиране, осъществено в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с принуждение и тежка обида) и му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 5 години.
С новата присъда от 2022 година на Апелативен съд – Варна е анулирана първоинстанционната, като подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, прочие 2 и 3 вр. член 115 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и по изключително непосилен начин), и му е наложено наказване " отнемане от независимост " за период от 11 години.
В касационната тъжба се акцентират доводи за позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нарушавания на материалния закон и очевидна неправда на наложеното наказване. Отправя се различно искане за оправдаване, понижаване размера на наложеното наказване или връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд – Варна.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване.
Касационният състав не приема за основателно изказванието, че апелативният съд напълно е построил фактическите си заключения единствено въз основа на обясненията на подсъдимия. Върховните съдии сочат, че вярно и в детайли стимулирано апелативният съд е изключил от доказателствената цялост тези елементи от свидетелските показания на полицейските чиновници, в които те преразказват обявеното им от подсъдимия Рангелов при извършените оперативни беседи по отношение на направените от него признания. В останалата част показанията на чиновниците на полицията са кадърен източник на доказателства и съдът ги е ценил с доверие във връзка с персоналните усещания на очевидците.
Върховен касационен съд не приема за основателна и тезата на касатора за неналичието на задоволително директни и косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на Камен И., като сочат, че долните инстанции са събрали както директни, по този начин и косвени доказателства досежно авторството на подсъдимия. В касационните претекстове се установи, че съдът е приобщил към материалите по делото обясненията на подсъдимия, дадени в посочени в тези претекстове разпити на досъдебното произвеждане, като аргументирано ги е кредитирал по отношение на механизма на осъществяване на действието и авторството на подсъдимия. Даденият заем на доверия на тези доказателствени източници е разследване от осъществена от следения съд инспекция с останалите доказателствени източници и начини за доказване.
Върховните съдии намират, че не е налице и третото касационно съображение – очевидна неправда на наложеното наказване. Последното е заслужено несъмнено, защото дава отговор на публичната заплаха на съответното действие и на съответния причинител.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ