След няма и седмица се навършват точно 20 години от

След няма и седмица се навършват тъкмо 20 години от показното ликвидиране, което лишава живота на един от най-предприемчивите и най-богати българи. В последната ранглиста на 100-те най-богати хора в Централна и Източна Европа известното полско списание „ Впрост “ слага банкера Емил Кюлев на 73-то място със положение от 500 милиона $.

Приживе Кюлев разяснява сбито:

„ В България има най-малко 100 души по-богати от мен„.

 

Човекът, който държи до деня на гибелта си кормилото на най-голямата финансова група ДЗИ, несъмнено има политически упоритости. Той е един от създателите на клуба на едрите вложители Г-13, а след това и на бизнес клуб „ Възраждане “. Там е дружно с Илия Павлов и Васил Божков-Черепа

Банкерът е и измежду най-доверените съветници на президента Георги Първанов. Обича публичните изяви. Оглавява федерацията по плувни спортове, върви по надпревари, поддържа връзка с публицистите с готовност.

Кюлев смяташе, че политиците би трябвало да спрат да гледат на политиката като на източник на приходи, а би трябвало да я одобряват само като потребна изява в името на тези, които са ги избрали – споделя журналистката Румяна Пенкова, която е създател на посмъртния му портрет.

Банкерът, който живя сред властта и сенките

Връзката на Кюлев с известната група „ Килърите “ повдига съмнения по отношение на престъпния детайл в неговото обграждане. Дали упоритостите му и комплицираните му взаимоотношения са причина за показния му край?

Противоречивата история на Емил Кюлев – един от най-обсъжданите български банкери на прехода стартира от неговият блян за показност и политическа упоритост. За тези, които познават Кюлев, гибелта му е по едно и също време непредвидена и предопределена. Човек, който е управлявал пари, само че и секрети, човек, който е живял сред два свята – законния и сенчестия.

От една страна, престъпният претекст наподобява явен – съперници от подземния свят, с който е работил посредством приватизационните покупко-продажби, имат интерес да покажат, че даже най-близките до властта не са недосегаеми. От друга, политическото измерение не може да се пренебрегне – ударът идва в миг, когато страната е на път да получи отчет от Европейската комисия за проведената престъпност, а упоритостите на Кюлев за въздействие върху политиката и бизнеса са добре известни.

И въпреки всичко има освен това – персоналната вендета.

Сред сътрудниците и противниците му се крият упоритости, обиди и неизпълнени сделки, които биха могли да го доведат до гибелта. Тези претекстове не се афишират обществено, само че шепотът измежду бизнеса и в сенките на медиите приказва за тях.

Един от последните му диалози е с сътрудник, който години по-късно ще си напомни – за договорка, която в никакъв случай не се е случила. За политика, която никой не е желал да бъде разкрита. И за упоритости, които надвишават личния му бизнес.

Тези думи, невидими за обществото, се трансформират при започване на плануваното нападение

В деня на убийството, 26 октомври 2005 година, тъкмо в 9:14 ч., банкерът излиза от вкъщи си в квартал „ Бояна “, сяда начело до персоналния си водач Евгени Петков в сребристото BMW С 7997 Наказателен кодекс. Както всяка заран 48-годишният банкер пътува за работа откъм квартал „ Бояна “, където е домът му – няма бодигардове, той не е в бронирана кола, само че това е естественото за него. Но убиецът дебне зад храстите наоколо.

Джипът се изравнява с мястото на засадата и стопира поради нормалното за пиковия час запушване на към 300 метра преди светофара на кръстовището с бул. „ Иван Евстатиев Гешов “.

Убиецът открива огън с деветмилиметров картечен револвер. Куршумите пръсват на сол стъклото на вратата откъм Кюлев, някои минават през купето и излетяват откъм прозореца на водача.

Банкерът е улучен смъртоносно в гърдите и в главата

Парчета олово раняват водача Петков, който настава газта до дъно в опит за избавление. БМВ-то потегля внезапно и се блъска в движещото се няколко метра по-напред „ Ауди-80″ – комби. За да избегне верижна злополука, водачът на движещия се откъм гърба „ Форд Орион “ извива кормилото вляво и също стопира.

Хората от тези две и други коли наизлизат и потеглят пеш по шосето. Вадят окървавения Кюлев и водача му от джипа. Пристигат коли за спешна помощ. Лекарите установяват само, че банкерът е мъртъв. Откарват ранения 29-годишен водач в „ Пирогов “.

ПО-РАНО В ДЕНЯ НА УБИЙСТВОТО

Около 9 часа сутринта, в Гранитната зала на Министерския съвет вътрешният министър Румен Петков декларира:

„ България има воля да се пребори с проведената престъпност и ние сме радостни, че Европейската комисия вижда това “.

Репортерите се канят да го нападат с въпроси, когато тъкмо в 9 часа и 28 минути към него се доближава шефът на политическия му кабинет Александър Петров и му подава записка.

Пресконференцията се приключва неотложно.

Само след минута се чува гласът на разчувствана журналистка:

Застреляли са Кюлев!

Дванайсет смъртоносни патрона са изстреляни по Емил Кюлев – президента на мощната финансова група ДЗИ, на столичния бул. „ България “ в 9 часа и 14 минути. На близко кръстовище през август 2003 година по сходен метод е погубен и Филип Найденов-Фатик.

Веднага след кръвопролитието Министерство на вътрешните работи афишира изключителни ограничения за сигурност. Криминалното събитие раздрусва политическия и бизнес хайлайф.

То провокира сериозен потрес в държавното управление – признава години по-късно министър председателят Сергей Станишев.

Последният разстрел е друг – декларира Румен Петков, тогавашният вътрешен министър.

От архивите на SafeNews ето част от изключителната му тирада, произнесена в 13,30 часа пред Народното събрание:

„ Това ликвидиране няма нищо общо с убийствата до момента.

Към Емил Кюлев не е имало закани, той самият не се е чувствал заплашен. От години той не ползваше защита, управляваше автомобила си самичък. Неговият бизнес не е от тази категория, която нормално се свързва с до момента осъществяваните показни, демонстративни убийства.

В момента, в който се връчва отчетът на Европейската комисия за България, в миг, в който е изключително изострена чувствителността на българското общество и са огромни упованията на нашите европейски сътрудници, това безочливо, демонстративно ликвидиране има напълно друг темперамент.

Това ликвидиране – по доста съществени наши разбори – цели дестабилизация на страната.

Цели удар по страната и държавността! Очевидно кръговете, които стоят зад това ликвидиране, не одобряват европейската ориентировка на България.

С това ликвидиране се цели възпрепятстване пътя на българските жители към Европейския съюз “, приключва речта си МВР-министърът Петков.

А през днешния ден, 20 години по късно статистиката ще покаже, че убийствата от 2000 година до 2005г, които могат да бъдат квалифицирани като демонстративни, обществени и поръчкови са 155.

 

Димитър Димитров/

 

 

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News