България и еврото: виждат ли германските фирми потенциал?
След няколко седмици България публично ще стане 21-вият член на еврозоната. И до момента в който за германците това ще е още една причина да се усещат вкъщи си в София, където по този начин или другояче редица вериги им припомнят за Германия, то ентусиазмът измежду локалните е по-скоро стеснен.
Това важи освен за хората, само че и за бизнеса, написа немското издание " Виртшафтсвохе ". Някои вложения са отсрочени поради политическата обстановка, изяснява пред медията Соня Микли, изпълнителна директорка на Германо-Българска индустриално-търговска камара. Освен това макар акциите в тази тенденция страхът от повишаване на цените не е липсващ.
В момента България се показва като страна, чийто стопански напредък е по-бърз от междинния за еврозоната, само че страната продължава да е разграничена сред Изтока и Запада, което се усеща най-вече в разликата сред поколенията, написа още " Виртшафтсвохе ". Според Микли страната има голям капацитет - немските компании да вземем за пример гледат на България като на стратегическо място в Източна Европа, изяснява експертката. " Най-вече - плоският налог в България е прелъстителен за бизнеса ", добавя икономистът Стефан Колев.
Рекордни равнища на търговия, само че и пречки
В последните години Германия е най-важният търговски сътрудник на България - към 2022 година 3600 немски компании участват на българския пазар. Много бизнесмени чакат, че присъединението на София към еврозоната ще сътвори още по-добра почва за развиване и вложения. Експертите допускат, че влизането в еврозоната ще усили брутния вътрешен артикул (БВП) на България с 0,7% - туризмът ще изпита взрив, страната ще завоюва и от премахването на таксите за превалутиране.
" Виртшафтсвохе " обаче обръща внимание и на корупцията в България - проблем, който съществено подкопава доверието в политиката. В резултат от непотизма в страната делът на интернационалните компании в обществените планове е понижен от 60 на 5 %, отбелязва изданието и цитира икономиста Красен Станчев, който споделя, че казусът идва най-много от правосъдната система. Брюксел от дълго време подлага на критика България за тези проблеми, в това число за неспазването на интернационалните стандарти за битка с прането на пари.
Въпреки че тези проблеми не са директна спънка за влизането в еврозоната, изключително значимо е централната банка на страната да е самостоятелна, написа немската медия. Гунтрам Волф от брюкселския мозъчен концерн " Брюгел " споделя пред немското издание, че Българската национална банка е " надеждна ".
По-надеждна дестинация за вложения?
За България влизането в еврозоната отваря вратата и за още вложения. За Германия България е доста добра дестинация за вложения - Берлин се употребява с доста добра известност, а доста млади експерти, подготвени в Германия, се връщат да живеят в родината си и са подготвени да работят за немски компании. " Работната просвета в Германия и България е сходна и това прави бизнесът елементарен ", изяснява пред " Виртшафтсвохе " Калин Добрев, управител на немския производител " Фесто ", който има произвеждане в България.
Друг подобен образец е SAP, който редуцира работна ръка в Германия, само че усилва екипа си в България. Директорът на българския офис на немската компания Радослав Николов счита, че влизането в еврозоната ще подкрепи репутацията на страната на интернационалния пазар и ще укрепи икономическите връзки с другите страни, които употребяват общата европейска валута. Експертът Волф е склонен, че това е " позитивен сигнал за надеждността на България ".
Отделяне от орбитата на Русия?
За Европейския съюз приемането на страна от Източна Европа в еврозоната не е единствено техническа стъпка, отбелязва " Виртшафтсвохе " - това е сигнал за другите страни от региона. Еврокомисарката по разширението Марта Кос неведнъж дефинира решението като геополитическо, а освен икономическо. Защото то ще укрепи връзката на България с Европейски Съюз и ще я защищити от външна интервенция, по-конкретно - съветска такава.
Според българския юрист Константин Русков, представен от немския вестник " Берлинер Цайтунг ", точно дългата ръка на Москва стои и зад публичното неодобрение по отношение на приемането на общата европейска валута. Въпреки това той насочва други рецензии към влизането на страната в еврозоната - съгласно него решението е повече политическо, в сравнение с фискално.
