Катастрофа: Над сто тона мъртва риба в Гърция
След невероятните горещини и пожари Гърция е наранена от ново злощастие. Край Волос изплуваха тонове мъртва риба. Бедствието е пагубно и за туризма, а управляващите си знаят едно – обезщетения, вместо предварителна защита.
След наводнения, горещини, горски пожари и дефицит на вода по островите в Егейско море Гърция в този момент претърпява нова злополука – над 100 тона мъртва сладководна риба изплуваха край пристанищния град Волос и в залива Пагаситикос. Местните управляващи оповестиха изключително състояние до края на септември. Властите в града в този момент работят стремително по прибирането на мъртвата риба.
Изхвърлените на брега риби са от езерото Карла, на към 20 км северно от пристанищния град Волос, едно от най-големите езера в Гърция. През 1962 година то е било пресушено, с цел да се основат аграрни земи, само че сред 2010 и 2018 година е още веднъж отчасти ренатурирано. След наводненията през септември 2023 година, площта му единствено за няколко дни се уголемява до първичния си размер от към 180 квадратни километра. През идващите месеци рибата там се развъжда с бързи темпове.
Но през тази година пристигна най-горещото лято в досегашната история на Гърция. В продължение на месеци не падна нито капка дъжд. В резултат от това равнището на водата в езерото спадна доста бързо и рибите се задушиха. Първоначалната информация, че са измрели, навлизайки в солените води на морето, се оказа погрешна - рибите са били мъртви още преди водата да ги отнесе натам.
Властите не реагираха в точния момент
Това е най-масовото измиране на риба в региона, само че не и първото. Властите е трябвало да наблюдават развиването на обстановката в езерото Карла и да следят положението на рибата. Трябвало е навреме да слагат мрежи в реката, с цел да събират и изхвърлят мъртвата риба. Вместо това рибата попада в морето.
Над 100 тона мъртва риба в този момент би трябвало да бъдат събрани от пристанището във Волос и околните плажове. Местните управляващи употребяват траулери и драги, взети чартърен. Рибата се събира в контейнери и транспортира към специфична апаратура в близкия град Лариса, където може да бъде изгорена. Огромно количество мъртва риба обаче се е смесила с пясък, водорасли и отпадъци. Град Волос сега търси място за рисковия боклук. Обмисля се той да се изхвърли в изоставена кариера в община Ригас Ферайос, северно от Волос. Все още обаче не е ясно какво ще бъде въздействието върху локалната околна среда, в случай че там се съхраняват големи маси с мъртва риба.
Огромен проблем за туристическия бизнес
Кадрите на тоновете мъртва риба бързо обиколиха света. А миризмата, която се носеше по крайбрежието, беше непоносима и за локалните хора, и за туристите. Много от тях бързо си отпътуваха незабавно след бедствието. Това нанесе голям удар на локалната стопанска система, която в огромна степен разчита на туризма. Ситуацията е доста тежка за хотелиерите и напряко пагубна за известните рибни заведения за хранене на Волос. Според здравното министерство няма опасност за публичното здраве. Въпреки това туристите странят - надали някой желае да вечеря покрай ужасната панорама.
По данни на локалната комерсиална камара комерсиалната интензивност по крайбрежието на Волос е спаднала с към 80% през последните дни. Според представителите на камарата това е " невероятна екологична и икономическа злополука ”. Правителството разгласи редица ограничения за поддръжка на засегнатите компании през идващите дни. Това обаче е нормалната реакция на гръцките държавни управления след всяко злополучие - вместо предварителна защита се отпускат обезщетения. Те постоянно се оказват оскъдни.
Кой е отговорен?
Търсенето на виновници за бедствието към този момент стартира - още преди да бъде събрана мъртвата риба. Кметът на Волос Ахилеас Беос упрекна регионалния шеф на Тесалийския район, отговорниците на пристанището и съответните министерства, че не са си свършили работата. “Не направиха очевидното - да слагат защитни мрежи ”, сподели той. Върховният съд на Гърция стартира следствие.
Освен това управляващите чакат резултатите от анализите, поръчани от прокуратурата, с цел да се откри дали рибата е измряла единствено от задушаване или и от безразсъдната приложимост на торове и пестициди в региона към езерото Карла. В този случай последствията от гибелта на рибите за флората и фауната на относително изолирани залив Пагаситикос биха били още по-тежки.
Все същите неточности
До 1962 година езерото Карла се е простирало покрай северните скатове на планината Пелион, северно от Волос. Необходимостта от обезпечаване на нови аграрни земи кара гръцката страна да пресуши езерото. Отводняването лишава година и половина. Проектът се счита за един от най-важните за развиването на гръцкото земеделие, защото на фермерите са обезпечени 80 000 хектара обработваема земя. В района обаче бързо настава огромна екологична злополука. Нивото на подпочвените води спада внезапно, замърсяването на залива Пагаситикос се усилва и се появява разцвет на фитопланктон.
С оглед на екологичните произшествия в предишното и сегашното Антонис Кокинакис, професор по земеделие и лесовъдство в Солунския университет " Аристотел ", написа във “Фейсбук ”, че гръцката страна не се учи от личните си неточности. " Природата ни приказва, само че ние не я слушаме или не желаеме да я слушаме ", споделя Кокинакис.
След наводнения, горещини, горски пожари и дефицит на вода по островите в Егейско море Гърция в този момент претърпява нова злополука – над 100 тона мъртва сладководна риба изплуваха край пристанищния град Волос и в залива Пагаситикос. Местните управляващи оповестиха изключително състояние до края на септември. Властите в града в този момент работят стремително по прибирането на мъртвата риба.
Изхвърлените на брега риби са от езерото Карла, на към 20 км северно от пристанищния град Волос, едно от най-големите езера в Гърция. През 1962 година то е било пресушено, с цел да се основат аграрни земи, само че сред 2010 и 2018 година е още веднъж отчасти ренатурирано. След наводненията през септември 2023 година, площта му единствено за няколко дни се уголемява до първичния си размер от към 180 квадратни километра. През идващите месеци рибата там се развъжда с бързи темпове.
Но през тази година пристигна най-горещото лято в досегашната история на Гърция. В продължение на месеци не падна нито капка дъжд. В резултат от това равнището на водата в езерото спадна доста бързо и рибите се задушиха. Първоначалната информация, че са измрели, навлизайки в солените води на морето, се оказа погрешна - рибите са били мъртви още преди водата да ги отнесе натам.
Властите не реагираха в точния момент
Това е най-масовото измиране на риба в региона, само че не и първото. Властите е трябвало да наблюдават развиването на обстановката в езерото Карла и да следят положението на рибата. Трябвало е навреме да слагат мрежи в реката, с цел да събират и изхвърлят мъртвата риба. Вместо това рибата попада в морето.
Над 100 тона мъртва риба в този момент би трябвало да бъдат събрани от пристанището във Волос и околните плажове. Местните управляващи употребяват траулери и драги, взети чартърен. Рибата се събира в контейнери и транспортира към специфична апаратура в близкия град Лариса, където може да бъде изгорена. Огромно количество мъртва риба обаче се е смесила с пясък, водорасли и отпадъци. Град Волос сега търси място за рисковия боклук. Обмисля се той да се изхвърли в изоставена кариера в община Ригас Ферайос, северно от Волос. Все още обаче не е ясно какво ще бъде въздействието върху локалната околна среда, в случай че там се съхраняват големи маси с мъртва риба.
Огромен проблем за туристическия бизнес
Кадрите на тоновете мъртва риба бързо обиколиха света. А миризмата, която се носеше по крайбрежието, беше непоносима и за локалните хора, и за туристите. Много от тях бързо си отпътуваха незабавно след бедствието. Това нанесе голям удар на локалната стопанска система, която в огромна степен разчита на туризма. Ситуацията е доста тежка за хотелиерите и напряко пагубна за известните рибни заведения за хранене на Волос. Според здравното министерство няма опасност за публичното здраве. Въпреки това туристите странят - надали някой желае да вечеря покрай ужасната панорама.
По данни на локалната комерсиална камара комерсиалната интензивност по крайбрежието на Волос е спаднала с към 80% през последните дни. Според представителите на камарата това е " невероятна екологична и икономическа злополука ”. Правителството разгласи редица ограничения за поддръжка на засегнатите компании през идващите дни. Това обаче е нормалната реакция на гръцките държавни управления след всяко злополучие - вместо предварителна защита се отпускат обезщетения. Те постоянно се оказват оскъдни.
Кой е отговорен?
Търсенето на виновници за бедствието към този момент стартира - още преди да бъде събрана мъртвата риба. Кметът на Волос Ахилеас Беос упрекна регионалния шеф на Тесалийския район, отговорниците на пристанището и съответните министерства, че не са си свършили работата. “Не направиха очевидното - да слагат защитни мрежи ”, сподели той. Върховният съд на Гърция стартира следствие.
Освен това управляващите чакат резултатите от анализите, поръчани от прокуратурата, с цел да се откри дали рибата е измряла единствено от задушаване или и от безразсъдната приложимост на торове и пестициди в региона към езерото Карла. В този случай последствията от гибелта на рибите за флората и фауната на относително изолирани залив Пагаситикос биха били още по-тежки.
Все същите неточности
До 1962 година езерото Карла се е простирало покрай северните скатове на планината Пелион, северно от Волос. Необходимостта от обезпечаване на нови аграрни земи кара гръцката страна да пресуши езерото. Отводняването лишава година и половина. Проектът се счита за един от най-важните за развиването на гръцкото земеделие, защото на фермерите са обезпечени 80 000 хектара обработваема земя. В района обаче бързо настава огромна екологична злополука. Нивото на подпочвените води спада внезапно, замърсяването на залива Пагаситикос се усилва и се появява разцвет на фитопланктон.
С оглед на екологичните произшествия в предишното и сегашното Антонис Кокинакис, професор по земеделие и лесовъдство в Солунския университет " Аристотел ", написа във “Фейсбук ”, че гръцката страна не се учи от личните си неточности. " Природата ни приказва, само че ние не я слушаме или не желаеме да я слушаме ", споделя Кокинакис.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ