След неуспешния опит за преврат през август 1886 г. ще

След несполучливия опит за прелом през август 1886 година ще открием, че Батенберг бърза да напусне страната и да се лута из Европа. По това време Стамболов продължава да почиства страната от съветско въздействие и потвърждава на цар Александър, че опитите за надзор на България няма да се случат толкоз елементарно.

Стамболов и Муткуров желаят Батенберг да се върне в България. Това е времето, в което се случва и последната неточност. Той идва в Русе и е посрещнат незабавно от съветския вице-консул Шатокин. От него схваща, че е изпратен принц Долгоруков, един от общите другари и на двамата, както и част от съветския хайлайф. Неговата задача е да се опита да опознае по-добре обстановката в България, с цел да има по-лесни ходове в каква посока да се насочи.

От тези вести за Батенберг излиза наяве, че цар Александър най-вероятно е подготвен да елементарни всичко, което е объркало проектите му за въздействие. Все отново родният държател дълго време е употребявал неговата защита, а и не е можел да се ориентира толкоз добре в ситуацията като държател на една относително нова страна. С идването си даже ще изпрати и една депеша:

„. “

Това е първата му огромна нелепост. Посрещането на Батенберг не идва с някакви особени указания, консулът просто би трябвало да бъде вежлив, до момента в който Долгоруков дойде и стартира да поддържа проваленото про-руско държавно управление. За следващ път нашият княз ще се преклони и ще остави ориста си в ръцете на Руската империя.

Александър III няма да oстави такава опция да премине толкоз леко. Всички писма, които двамата в миналото са си разменяли, в този момент стартират да се появяват в съветските вестници и на всички отговорът на съветския държател идва още по-суров и нечовечен. С тази работа се занимава даже Барон Жомини – министъра на външните работи. Една от оповестените и подправени телеграми е:

„ „

След като българския кабинет чете отговорите, само че не може да види запитването на Батенберг, остава единствено да заключи следното:

„ „

За доста малко време и с една доста добра неистина, Батенберг се прострелва в крайници и то пред хората, които са упорствали да го възстановят на поста. Полу-болен и отпаднал от нерви, той съумява да обиди най-големите си поддръжници. По-рано е бил предаден от личната си войска, която за него е подготвена да лее кръв. Изморен е от България, изтощен е от политиката и при своето завръщане ще каже на английския консул „

Завърнах се единствено за спестяването на срама, че ще бъда преследван като куче “. Единственият път, по който може да резервира трона си е посредством изтезания и преследването на враговете си, а в това отношение значи, че би трябвало да се трансформира в тиранин. Този сюжет не му подхожда и избира да абтикира още веднъж. Представя своето искане пред кралица Виктория в депеша на 25 август/6 септември.

„ Моят избор е да абдикирам по свое лично предпочитание, запазвайки достойнството си. Другият вид е да бъда заставен и по този начин да отключа една кървава баня, с което да си подсигурявам да бъда нанизан на съветските щикове. “

Преди да напусне, князът ще остави Стамболов, Муткуров и Каравелов като регенти, които да ръководят страната.

Държи една последна вечеря с лоялните си офицери, на които дава обещание, че ще бъде първият доброволец в борбата за избавление на Македония, когато и да се случи това. На 28 август/ 9 септември той ще напусне страната вечно. Последното му посещаване ще бъде през 1893 година с последното предпочитание да бъде заровен в София.

В деня на формалното оповестяване на абдикацията, съветският външен министър Н. К. Гирс ще приказва с английския дипломат в Русия – сър Робърт Мориер по отношение на абдикацията:

„ Този злощастен младеж, който аз не мога да не скърбя, се трансформира в жертва на събитията и грешките си, те бяха толкоз доста – попаднаха в погледна и на съветските хора, а какво да приказваме за тези, които са негова лична нация. Той съставлява, най-първо, не казаната конспирация на българите за техните неволи и им подсети, че загубите и кръвта, както и съкровищата добити по време на война, могат да доведат единствено до още едно по-дълбоко отчаяние. На второ място, той им припомня за всички унижения от Константинополската конференция, с която съумя да застрахова обединяването. Последно, той показва фантазиите и пристрастеностите на Руските врагове. По този метод в никакъв случай нямаше да има мир сред него и съветските хора. “

Надеждата на съветските хора, както споделя самият дипломат, няма да продължат спокойно и безшумно, прочее ще се чака да се влошат още повече.

След като Русия се проваля в опита си за прелом, само че въпреки всичко има дребна победа с премахването на Батенберг, тяхната последваща стъпка е да осъществят цялостен надзор над България. Връзката и благосклонността са раздрусани от последните събития, само че България продължава да е геополитически нужна на Русия, с цел да може най-сетне да се изпълнят балканските проекти.

На 6/18 септември Александър III афишира, че ще изпрати военачалник Николай Василевич Каулбарс – съветското военно аташе във Виена. Връзката е повече от ясна, Каулбарс е брат на някогашния български министър на войната. Това не е първото му посещаване, преди този момент е бил няколко пъти в страната. След като неговият брат си потегля, Русия осъзнава, че си е свършила добре работата си, изключително откакто Сръбско-българската война се оказва цялостен срам за нападателите. Генералът е прочут със своя парещ темперамент и несдържаност.

Мисията му е да изследва обстановката и да помогне на консула в България, с цел да може да се премине през актуалната рецесия и всички спомагателни афери, които изникват. Каулбарс идва в София на 13-25 септември 1886 година и стартира да следи за главните проблеми на страната.

Издадени са специфични указания по какъв начин тъкмо да работи с регенцията в страната. Първо ще уведоми Стамболов и компания, че са се провалили в осъществяването на условията към тяхното посолство. След това ще им връчи лист с претенции към актуалните ръководещи. Първо, България би трябвало да изостави всички военни ограничения, които са въведени и употребявани от предходният държател, а положението на блокада да бъде вдигнато неотложно.

Второ, всички конспиратори, които са взели участие в отвличането на Батенберг да бъдат освободени неотложно. Трето, България би трябвало да насрочи избори на Голямата Национална асамблея с цел да може да бъде определен нов български принц, който да ръководи и да възвърне ръководството. По това време генералът по този начин и не се сеща, че би трябвало да подсети по какъв начин в случай че има избори за нов властник, преди да може Русия да показа своя претендент, могат да се считат за невалидни и ще се, тъй като съветския народ няма да го признае.

Реално посочено, нито една от всички точки не е чак толкоз сериозна. По това време външната политика на Александър III е в толкоз плачевно положение, че грешките не престават да се случват една след друга. По това време доктор Железков ще напише настояванията на съветския военачалник и ще потвърди, че те ще доведат до нещо доста по-сериозно. Вярата, че Русия се пробва да токсини българското държавно управление.

Мнозина считат, че Русия ще покаже същинското си лице, когато най-сетне успее да се докопа до властта. С други думи, след серия несполучливи опити да завоюват позиции, то в този момент към този момент са прахосали всички благоприятни условия като приятелски освободителен народ и другите позитиви, които в миналото са помагали  за благосклонностите. България в този миг не вижда Русия като избавител, а като агресор, който има свои имперски планове и предпочитание да превземе страната.

Изненадващо, регентите нямат желание да се кланят, както предходните са го създали. Единственият компромис е повдигането на обсадата. За всички останали условия е повече от ясно, че конституцията ще ги брани. По закон, всеки един пандизчия е на територията на правосъдната система, а тя остава отвън силите на регенцията, затова няма по какъв начин да бъдат освободени. Последното условие – изборите, е планувано за 28 септември/10 октовмри 1886 година

След като никой не обръща внимание на Каулбарс, той бърза да насочи вниманието си към български народ. Пуска депеша до Санкт Петербург и с позволението на Александър III стартира обиколка на България и Румелия. Руснакът е сигурен, че там има доста по-скойно въодушевление и ще може да пропагандира непосредствено за съветския наместник. Преди това ще се бори за правата на пандизчиите, като даже ще упорства за тяхната независимост и отлагането на изборите.

Единственият проблем е, че поради актуалната конюнктура, Каулбарс няма да има никакви триумфи. Още в София, до момента в който стартира своята тирада, слушателите го смъкват от трибуната и са подготвени да го линчуват, в случай че няма задоволително защита, която да го отбрани. Там не съумява даже да приключи своята тирада. Проблемът е, че руснакът има извънредно нахален звук, който нервира слушателите.

Сър Франк Ласкелс ще разяснява това чак в Лондон:

„ „

Навсякъде, където стартира да се приказва, хората не престават да покачват равнището си на ненавист. В този миг Батенберг ще разяснява това пред кралица Виктория и ще показа следното:

„ Поведението на военачалник Каулбарс е наслаждение за мен, то кара повече българи да се насочат към Стамболов, който е същински родолюбец и ненавижда Русия и нейните опити за разгръщане в Европа. “

В този миг няма никакви шансове Русия да завоюва някакви позиции в България, след всяка последваща тирада, обстановката излиза отвън надзор. Дори опитите за забавянето на изборите се проваля. По това време руснаците стартират да заплащат на селяните да саботират този развой, само че вместо да завоюват, те получават чист естествен углавен пердах от про-правителствените сили. Александър III получава цялостното изложение на протичащото се. Около 90% от делегатите остават лоялни на регентския консул. Дори бойците, които са се пробвали да смъкват Батенберг, би трябвало да живеят в недружелюбност, тъй като след завръщането си по родните домове, те автоматизирано се сблъскват с друга действителност. Никой не желае да им даде заслон или храна. Изборите са извършени, освен това без да имат съветската благословия.

Следващата стъпка на генерала е да стартира да афишира изборите за невалидни. Успява даже да приказва за анти-руски тероризъ, който се заражда в България и за високото принуждение над про-руски българи, като даже и руснаците в страната почнали да страдат от неприятните условия. Заради тези закани и опцията от принуждение, Русия изпраща два бойни кораба, които да пазят жителите в страната. Първият идва на 13/25 октомври, а вторият на 17/29 октомври. Руската окупация се счита публично в ход.

Руският вице-консул във Варна осведоми локалните офицери в града, че в случай че има още принуждение над съветски жители, градът ще бъде бомбардиран. Каулбарс употребява опцията, с цел да упорства още веднъж за освобождението на конспираторите от августовия прелом. В противоположен случай Русия ще бъде „ принудена да употребява рискови ограничения “. Генералът даже ще изпрати писмо до Санкт Петербург, с което ще упорства за осъществяването на полу-окупация, включваща група съветски бойци, които да слязат на загребвам и бързо да се съберат с лоялните бойци в локалния гарнизон. След това съветските бойци ще открият българските почитатели и ще повторят целия развой в страната. В това време, желанията на Русия, както и желанията на България ще могат да приказват единствено за едно – война.

Пристигането на съветските кораби кара Петко Каравелов да не пътува до Търново за националната асамблея. Стамболов се пречупва и освобождава конспираторите от пандиза. Каулбарс най-сетне извършва две от трите си претенции. Обсадата също е вдигната, затова той може да се зарадва на някакъв триумф. Последното условие е просто да спре изборите, до момента в който Русия не може да се намеси. По това време има единствено един проблем, до момента в който Каулбарс може да вижда окупацията като допустимо най-хубав вид, Санкт Петербург не вижда този способ за въздействие като сполучлив.

Страхът, че сходна окупация може да подразни Великите сили – съответно Англия и Австрия – стартира да се покачва още повече. Външният министър Н. К. Гирс ще подсети, че балкански завършения не могат да се извършат без благословията на съответни страни. Ако има военни дейности, то най-вероятно по-късно ще се отвори и Берлинския контракт, а с него ще стартира да се задава и Източния въпрос. Александър III не знае каква ще е реакцията, изключително откакто окупира страна, която неговия татко е освободил от османците. При идващото искане на Каулбарс, Жиновеев ще уточни, че окупацията е сериозна стъпка, която ще докара до рискови резултати. За него даже изпращането на бойни кораби може да е стъпка, с която към този момент се е прекалило. България няма да бъде окупирана.

С това завършват и опитите на Каулбарс да приказва със закани и насила в България. Стамболов обаче изпреварва събитията и дава старта на асамблеята доста по-рано. За тази смелост генералът ще изиска опрощение от полицията в Пловдив и от страната, само че такова няма да пристигна. Малко по-късно ще напусне страната със своите подчинени на 8/20 ноември. По това време даже Бисмарк ще се изненада от държанието на съветския военачалник. Той ще твърди, че го познава като съвършен благородник за всички, с изключение на България. За страдание, този пропагандатор в никакъв случай няма да бъде предпазен от своите, а дори в противен случай, чака се от него да се трансформира в заточеник.

Разбира се, посрещането му е публично и положително, само че по-късно има някои земетресения в кариерното му развиване. На 14/26 август принц Фердинанд ще се качи на трона и ще даде своята клетва. Той ще ръководи страната през идващите 31 години, а с това ще се постави и завършек на връзките с Русия. В идващото десетилетие няма да има никакви шансове за подновяването им, даже разговор, най-малко до момента в който на трона не се качи цар Николай II.

Към края на 1886 година ще открием, че България и Русия са в неофициална война. След несполучливия прелом, феновете на регентите ще преследват сътрудниците на царя и ще ги саботират, атакуват по улиците и заличават бързо и дейно. Русия се пробва да смени своята външна политика, смекчава тона, с цел да резервира най-малко някакво отношение, само че даже и това е несполучлив опит. Причината за краха е и обстоятелството, че значително всички конспиратори са подценили своите съперници в страната. Дори и Каулбарс и Гирс да се провалят в своята задача, техният неуспех е единствено на Александър III и неговото предпочитание да ръководи Външно министерство.