Експерт подкрепи Борисов: Мостът на Панаира е построен погре...
" След наводненията в cело Бисер до Варна и на други места в България се пробвам да обърна вниманието на ръководещите в Пловдив и неговите поданици към един доста значим проблем. Това е неверно издигнатият мост на р. Марица при Панаира “ - това написа в свое писмо до в. " Марица " инж. Желю Желев. Експертът е приключил Университета по архитектура, строителство и геодезия (бивш ВИАС) със компетентност " Хидроинженер ". Работил е като архитект в Алжир и Куба, където управлява екипа, проектирал локален язовир. Той е основен инженер при строителството на напоителна система " Средна Тунджа " към язовир " Жребчево ". Преди седмица при посещаване в Пловдив някогашният министър председател Бойко Борисов настоя, че мостът на Панаира би трябвало да се повдигне, а бул. " Марица-юг " да минава под него. Според водача на ГЕРБ това ще реши казуса с трафика в целия регион. Според инж. Желю Желев повдигането се постанова и по друга причина - мостът е издигнат погрешно и съставлява голяма опасност за града при високи води.
Инж. Желю Желев
Накратко историята: преди 60 години, след последното пагубно наводняване, управата на града, с поддръжката на страната, стартира по този начин нареченото „ застрояване “ на реката в чертите на града (застрояването на р. Сена в Париж е почнало през 16. век). Вярно е, че Пловдив не е Париж, само че въпреки всичко 350 години е прекомерно огромен период. В днешно време към момента има хора, които са срещу тава застрояване и назовават себе си еколози. Те дават приоритет на патиците по реката, а не на сигурността на жителите.
Застрояването на реките преследва три цели:
първата - отбрана от наводнения с избрана обезпеченост, наложителна по закон. В България е възприето за обитаемоте места 1% обезпеченост, отвън тях - 5%. На наличен език това значи, че всеки, който прави нещо в реката или край нея, по никакъв метод не би трябвало да затруднява безвредното прекосяване на водите, за които е разчетено защитното оборудване. При нарушение на защитната роля на оборудването притежателят би трябвало да вземе неотлагателни ограничения за възобновяване му. Втората цел е да се сложат твърди граници сред града и реката. Третата е по този начин да се оформи дъното на реката, че тя да не отсрочва наноси в чертите на града.
Нека в този момент проучваме, като имаме поради казаното нагоре и закона за превантивна отбрана от наводнения - по какъв начин в Пловдив съжителстват р. Марица и градът. Всички приказки за реката, без да се държи сметка за фактическото състояние, без теоретичен поход и съблюдаване на закона, са празни приказки и предлаганите решения не правят работа. Дори пречат да се откри правилното решение. Авторите на първия план вземат решение при застрояването да се приложи решението, наречено „ двоен трапец “. Приложено е на стотици реки, които събират водите си от територии с континентален климат.
Това решение е приложено при
застрояването на софийските дерета.
Предимствата му са две: разрешава етапно застрояване и второто, още по- значимо, най-успешно извършва третата задача - неотлагане на наноси. Изпълнението на плана стартира със строителството на подпорните стени. Макар и провлечено във времето, към 1990 година повече от 90% от стените са построени, като са предпазени най-застрашените сектори. В същото време са позволени две доста съществени неточности в реката. Първата е построяването на бента, който трябваше да направи реката плавателна. Това оборудване е характерен образец за това по какъв начин, когато политиците подценен мнението на експертите, резултатите са печални. Все отново този гаф носи единствено материални загуби - милиони закопани неефикасно в реката. Втората неточност има доста по-опасни последици. Тя обезврежда резултата от милионите, вложени за подпорните стени. Ако се повторят високите води отпреди 60 година,
градът ще бъде залят, без значение от стените.
Причината за това е неверно построеният мост на р. Марица при Панаира. Всички останали 5 моста по реката са високо вдигнати над водата. Носещите греди на Панаирния мост са положени повече от 2 метра по-ниско, в сравнение с се изисква по закон. Ниско положените греди понижават с повече от 30% напречното сечение на коритото, през което би трябвало да минат високите води. Нивото пред моста се повишава и прелива през подпорните стени. Като транспортно оборудване този мост има два дефекта. Дълги години никой не ги забелязваше заради по-малкия брой коли в града. Мостът е с две платна и по този начин е по-тесен от булеварда. Само че ниско издигнатият мост не разрешава построяването на съответни връзки към бул. „ Марица “. В момента южно от моста се оформи една от най-инфарктните точки за колите.
Кръстовището се трансформира в поле за състезание сред някогашния и сегашния кмет
Г-н Тотев се провали в напъните си да реши казуса. Същата орис чака и господин Димитров, тъй като и двамата не се интересуват или не виждат повода за настъпване на явлението - а тя е неприятно издигнатият мост.
След 1990 година ръководещите обърнаха тил на реката. Спря изграждането на подпорните стени. Повредените стени не се възвръщат. От двете страни на р. Марица имаше завършени паркови зони, посещавани от хиляди пловдивчани. Изоставиха ги. По едно време реката беше „ нападната “ от архитекти и художници. Те направиха доста оферти - от живи плетове до покриването й и върху покрива да се изградят стадиони. Неочаквано се появи един ярък лъч, само че той бързо беше сподавен от незнание и безнаказаност.
Какъв беше този лъч? Някой беше убедил управлението на Общината да разпореди изготвянето на план за реализация на втория стадий на застрояването. Проектът е предоставен на екип от катедрата по „ Хидравлика и хидрология “ на университета по строителство. Удар в десетката. Очевидно индивидът от Общината, движещ плана, си е разбирал от работата. Но този лъч бързо бе изгасен.
Вместо да провежда експертен съвет от експерти, администрацията направи публично разискване,
на което хора безспорни невежи по въпроса го оповестиха за неспособен, тъй като ще провокира рухване на мостовете!? Без да изясни аргументите, Общината приключи работата по плана. Настъпи познато затишие край реката. Изоставена, тя обрасна с върби и тополи. Ако наводнението настъпи освен това положение, изкоренените дървета ще се съберат пред моста и още повече ще го затворят. Освен това този развой ще стартира при по-ниски води от разчетните заради ниския мост. Достатъчно е равнището на водата да стигне долния борд на гредите. Откъде ще минат влачените изкоренени дървета? Ще дам един пример - през 70-те години на предишния век, при едно не огромно наводнение на р. Луда Яна, дигите пропуснаха безпроблемно водите. Но реката изкорени тополите, засадени в корито, натика ги под моста, затвори го и водата скъса дигите пред моста, унищожавайки 3500 дка зеленчукови градини. Минаха години, сменяха се кметове - нищо не се направи, макар сигналите. Изведнъж избухна бомба. Заговори се за ужасите от наводнението, което в случай че не през днешния ден, на следващия ден ще се случи. То и това е евентуално, само че не страхът от тази възможност е стимулатор на цялата шумотевица. Обявява се полуизвънредно състояние, вършат се задачи за планиране, състезания. Поръчани са хидрогеоложки изследвания. Занимават се министри, министър-председателят и други, целият този метод демонстрира безспорната непросветеност на уредниците й.
В края желая да прегледам казуса от юридическа и морална страна.
Има закон, който регламентира превантивната битка против наводнения
Този закон наложителен за всички ли е, или както споделя народът: той е оная паяжина, която лови дребните мушици, а бръмбарите безнаказано я разрушават и минават през нея. Нали станахме „ законова “ страна? Никой не може да упрекна сегашните ръководещи за грешките при строителството на моста, само че той е общински и според закона Общината би трябвало да отстрани опасността. Освен това законът е доста обществен. Държавата поема разноските за превантивната отбрана на жителите. Питам: кой дава право на хора, поради безотговорността и спокойствието им, да лишават жителите от отбрана?
Пет въпроса към отрасловия зам.-кмет
Г-н Тимчев, желая да Ви попитам...
1. Какво тъкмо мислите да чистите от коритото на реката? Човек може да си намерения, че ще чистите падналите листа от дърветата. За това не трябват хидрогеоложки изследвания.
2. Изсичането на дърветата в коритото също е почистване. При това безусловно належащо и потребно деяние, само че не го вършиме. Какво чакате? Поръчания от Вас план ли? Защо, като констатирахте рисковото състояние, не изсякохте върбите, с цел да освободите коритото? Какво Ви липсваше? Пари? И пари не Ви трябват. Дори Общината може да завоюва пари. Как ще стане това? Много от дърветата са толкоз пораснали, че стават за дърва за огрев. А те костват 200 лева кубикът. Просто ги премахнете, а с приходите разплатете разноски за транспортиране на негодната дървесина.
3. Знаете ли, че това, което оферирате, е прилагано няколко пъти при започване на прехода? Тогава доближени компании, “чистейки реката “, откриха златна мина в коритото. Фирмите изваждаха чисти наноси с багери, сякаш ги транспортираха на хранилище, а ги караха на пресевните съоръжения и по-късно ги продаваха. След огромен публичен напън тези компании бяха изгонени от реката.
4. Прочетохте ли някъде, или някой Ви сподели, че наносите провокират наводненията?
5. Защо мълчите за казуса с моста? Смятате, че няма проблем, или се надявате, както Вашите прародители, че злополуката няма да се случи, до момента в който сте в Общината?
Снимки от Наташа Манева
Инж. Желю Желев
Накратко историята: преди 60 години, след последното пагубно наводняване, управата на града, с поддръжката на страната, стартира по този начин нареченото „ застрояване “ на реката в чертите на града (застрояването на р. Сена в Париж е почнало през 16. век). Вярно е, че Пловдив не е Париж, само че въпреки всичко 350 години е прекомерно огромен период. В днешно време към момента има хора, които са срещу тава застрояване и назовават себе си еколози. Те дават приоритет на патиците по реката, а не на сигурността на жителите.
Застрояването на реките преследва три цели:
първата - отбрана от наводнения с избрана обезпеченост, наложителна по закон. В България е възприето за обитаемоте места 1% обезпеченост, отвън тях - 5%. На наличен език това значи, че всеки, който прави нещо в реката или край нея, по никакъв метод не би трябвало да затруднява безвредното прекосяване на водите, за които е разчетено защитното оборудване. При нарушение на защитната роля на оборудването притежателят би трябвало да вземе неотлагателни ограничения за възобновяване му. Втората цел е да се сложат твърди граници сред града и реката. Третата е по този начин да се оформи дъното на реката, че тя да не отсрочва наноси в чертите на града.
Нека в този момент проучваме, като имаме поради казаното нагоре и закона за превантивна отбрана от наводнения - по какъв начин в Пловдив съжителстват р. Марица и градът. Всички приказки за реката, без да се държи сметка за фактическото състояние, без теоретичен поход и съблюдаване на закона, са празни приказки и предлаганите решения не правят работа. Дори пречат да се откри правилното решение. Авторите на първия план вземат решение при застрояването да се приложи решението, наречено „ двоен трапец “. Приложено е на стотици реки, които събират водите си от територии с континентален климат.
Това решение е приложено при
застрояването на софийските дерета.
Предимствата му са две: разрешава етапно застрояване и второто, още по- значимо, най-успешно извършва третата задача - неотлагане на наноси. Изпълнението на плана стартира със строителството на подпорните стени. Макар и провлечено във времето, към 1990 година повече от 90% от стените са построени, като са предпазени най-застрашените сектори. В същото време са позволени две доста съществени неточности в реката. Първата е построяването на бента, който трябваше да направи реката плавателна. Това оборудване е характерен образец за това по какъв начин, когато политиците подценен мнението на експертите, резултатите са печални. Все отново този гаф носи единствено материални загуби - милиони закопани неефикасно в реката. Втората неточност има доста по-опасни последици. Тя обезврежда резултата от милионите, вложени за подпорните стени. Ако се повторят високите води отпреди 60 година,
градът ще бъде залят, без значение от стените.
Причината за това е неверно построеният мост на р. Марица при Панаира. Всички останали 5 моста по реката са високо вдигнати над водата. Носещите греди на Панаирния мост са положени повече от 2 метра по-ниско, в сравнение с се изисква по закон. Ниско положените греди понижават с повече от 30% напречното сечение на коритото, през което би трябвало да минат високите води. Нивото пред моста се повишава и прелива през подпорните стени. Като транспортно оборудване този мост има два дефекта. Дълги години никой не ги забелязваше заради по-малкия брой коли в града. Мостът е с две платна и по този начин е по-тесен от булеварда. Само че ниско издигнатият мост не разрешава построяването на съответни връзки към бул. „ Марица “. В момента южно от моста се оформи една от най-инфарктните точки за колите.
Кръстовището се трансформира в поле за състезание сред някогашния и сегашния кмет
Г-н Тотев се провали в напъните си да реши казуса. Същата орис чака и господин Димитров, тъй като и двамата не се интересуват или не виждат повода за настъпване на явлението - а тя е неприятно издигнатият мост.
След 1990 година ръководещите обърнаха тил на реката. Спря изграждането на подпорните стени. Повредените стени не се възвръщат. От двете страни на р. Марица имаше завършени паркови зони, посещавани от хиляди пловдивчани. Изоставиха ги. По едно време реката беше „ нападната “ от архитекти и художници. Те направиха доста оферти - от живи плетове до покриването й и върху покрива да се изградят стадиони. Неочаквано се появи един ярък лъч, само че той бързо беше сподавен от незнание и безнаказаност.
Какъв беше този лъч? Някой беше убедил управлението на Общината да разпореди изготвянето на план за реализация на втория стадий на застрояването. Проектът е предоставен на екип от катедрата по „ Хидравлика и хидрология “ на университета по строителство. Удар в десетката. Очевидно индивидът от Общината, движещ плана, си е разбирал от работата. Но този лъч бързо бе изгасен.
Вместо да провежда експертен съвет от експерти, администрацията направи публично разискване,
на което хора безспорни невежи по въпроса го оповестиха за неспособен, тъй като ще провокира рухване на мостовете!? Без да изясни аргументите, Общината приключи работата по плана. Настъпи познато затишие край реката. Изоставена, тя обрасна с върби и тополи. Ако наводнението настъпи освен това положение, изкоренените дървета ще се съберат пред моста и още повече ще го затворят. Освен това този развой ще стартира при по-ниски води от разчетните заради ниския мост. Достатъчно е равнището на водата да стигне долния борд на гредите. Откъде ще минат влачените изкоренени дървета? Ще дам един пример - през 70-те години на предишния век, при едно не огромно наводнение на р. Луда Яна, дигите пропуснаха безпроблемно водите. Но реката изкорени тополите, засадени в корито, натика ги под моста, затвори го и водата скъса дигите пред моста, унищожавайки 3500 дка зеленчукови градини. Минаха години, сменяха се кметове - нищо не се направи, макар сигналите. Изведнъж избухна бомба. Заговори се за ужасите от наводнението, което в случай че не през днешния ден, на следващия ден ще се случи. То и това е евентуално, само че не страхът от тази възможност е стимулатор на цялата шумотевица. Обявява се полуизвънредно състояние, вършат се задачи за планиране, състезания. Поръчани са хидрогеоложки изследвания. Занимават се министри, министър-председателят и други, целият този метод демонстрира безспорната непросветеност на уредниците й.
В края желая да прегледам казуса от юридическа и морална страна.
Има закон, който регламентира превантивната битка против наводнения
Този закон наложителен за всички ли е, или както споделя народът: той е оная паяжина, която лови дребните мушици, а бръмбарите безнаказано я разрушават и минават през нея. Нали станахме „ законова “ страна? Никой не може да упрекна сегашните ръководещи за грешките при строителството на моста, само че той е общински и според закона Общината би трябвало да отстрани опасността. Освен това законът е доста обществен. Държавата поема разноските за превантивната отбрана на жителите. Питам: кой дава право на хора, поради безотговорността и спокойствието им, да лишават жителите от отбрана?
Пет въпроса към отрасловия зам.-кмет
Г-н Тимчев, желая да Ви попитам...
1. Какво тъкмо мислите да чистите от коритото на реката? Човек може да си намерения, че ще чистите падналите листа от дърветата. За това не трябват хидрогеоложки изследвания.
2. Изсичането на дърветата в коритото също е почистване. При това безусловно належащо и потребно деяние, само че не го вършиме. Какво чакате? Поръчания от Вас план ли? Защо, като констатирахте рисковото състояние, не изсякохте върбите, с цел да освободите коритото? Какво Ви липсваше? Пари? И пари не Ви трябват. Дори Общината може да завоюва пари. Как ще стане това? Много от дърветата са толкоз пораснали, че стават за дърва за огрев. А те костват 200 лева кубикът. Просто ги премахнете, а с приходите разплатете разноски за транспортиране на негодната дървесина.
3. Знаете ли, че това, което оферирате, е прилагано няколко пъти при започване на прехода? Тогава доближени компании, “чистейки реката “, откриха златна мина в коритото. Фирмите изваждаха чисти наноси с багери, сякаш ги транспортираха на хранилище, а ги караха на пресевните съоръжения и по-късно ги продаваха. След огромен публичен напън тези компании бяха изгонени от реката.
4. Прочетохте ли някъде, или някой Ви сподели, че наносите провокират наводненията?
5. Защо мълчите за казуса с моста? Смятате, че няма проблем, или се надявате, както Вашите прародители, че злополуката няма да се случи, до момента в който сте в Общината?
Снимки от Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ