Как отрицателните лихви торпилират икономиката?
След настъпването на Голямата криза през 2008 година, на световните пазари, в следствие главно на дейностите на централните банки, стартира да се следи феноменът на негативните лихвени нива. " В момента се намираме в чудноват стопански опит - големи количества от дълг, носещ негативна рента, циркулира в международната стопанска система ", написа в скорошна публикация основният икономист в GnS Economics и професор по стопанска система в Университета на Хелзинки Туомас Малинен. Според неговите калкулации, размерът на този дълг е понижен леко от " главозамайващите " 17 трлн. $, само че дейностите на централните банки, които възобновиха политиките на количествени удобства и в допълнение намалиха главните лихвени проценти, довеждат до неговото наново нарастване. А отрицателната рентабилност не е нещо удобно за стопанството, счита специалистът, изтъквайки няколко аргументи за това в материала си.
Банките нормално печелят от маржа сред лихвените нива на дълготрайните заеми и краткосрочните депозити. Днес обаче разликата сред тях е съвсем несъществуваща, а отрицателната рентабилност по депозитите я отстраняват изцяло, защото финансовите институции заплащат рента върху запасите си на централната банка и върху депозитите на вложителите си. " В резултат на това цялата логичност за доходността на банките се изкривява. Със свиването на маржа на облагата, тяхната рентабилност се намалява и в следствие от това страда кредитирането ", показва Малинен.
Но негативните лихвени проценти оказват и други резултати върху стопанството. Сред тях е увеличението на кредитирането към предприятия и семейства с доста невисок кредитен рейтинг, които по принцип не биха получили заеми от финансовите институции. Икономистът цитира проучване на банковия бранш в Япония след рецесията от 2008 година, съгласно което банките са финансирали точно такива представители на стопанството, вследствие на което са основали " зомби корпорации ", освен това - по два метода. " Първо, при негативните лихвени проценти заемът е извънредно на ниска цена и даже от време на време ви се заплаща, с цел да го вземете. Второ, защото негативните лихви отслабват банките като унищожават маржовете на облагата им, те ще създадат всичко допустимо да избегнат финансовите загуби, даже и посредством финансиране на неплатежоспособни консуматори. "
От друга страна, негативните лихвени проценти унищожават тласъците на предприятията да влагат в технологии, които усилват продуктивността, защото банките кредитират главно бизнес водачите, което води до намаление на вложенията въобще. Това, от своя страна, води до по-слабо показване на стопанската система, в сравнение с би се следило другояче. " Този извънредно значим, само че доста нездравословен механизъм, занапред би трябвало да бъде разбиран по-добре. "
Икономическата логичност зад негативните лихви води и до деформиране на времевото желание - т.е. до склонността на потребителите да икономисват, вместо да харчат средствата си в този момент. " Обикновено когато заемете пари на някого, вие изисквате те да платят награда, тъй като сте отсрочили личното си ползване. Това е в сърцето на всяка икономическа транзакция. " Но за какво някой ще заема пари, в случай че би трябвало да заплаща на кредитополучателя, реторичен е Малинен. " Ако би трябвало да плащаме, с цел да депозираме средства и с цел да кредитираме някого, само че получаваме пари, в случай че взимаме на заем, нашата икономическа логичност се изражда. Ако този феномен продължи задоволително дълго е евентуално да окаже дълготрайни обществени и стопански последствия, за които единствено можем да гадаем към този миг. "
Той заключава, че негативните лихви съществено редуцират доходността на банковия бранш, подтикват оцеляването на " зомби корпорации ", унищожават продуктивния напредък и изкривяват финансовите взаимоотношения. " Може би негативните лихвени проценти са най-унищожителната форма на парична политика, изобретявана в миналото ", безапелационен е Малинен. Той показва, че вследствие на тях публиката би трябвало да се притеснява за банковия бранш в Европа в подтекста на приближаващата нова криза. " Всичко това се дължи на обстоятелството, че централните банки, изключително Европейската централна банка, не могат да признаят, че техният опит в паричната политика се е провалил ", написа икономистът. " Те се трансфораха в голямо задължение за световната стопанска система. Ако централните банкери не могат да признаят неуспехите си и да се изправят против последствията, е време да си вървят. " /money.bg
Банките нормално печелят от маржа сред лихвените нива на дълготрайните заеми и краткосрочните депозити. Днес обаче разликата сред тях е съвсем несъществуваща, а отрицателната рентабилност по депозитите я отстраняват изцяло, защото финансовите институции заплащат рента върху запасите си на централната банка и върху депозитите на вложителите си. " В резултат на това цялата логичност за доходността на банките се изкривява. Със свиването на маржа на облагата, тяхната рентабилност се намалява и в следствие от това страда кредитирането ", показва Малинен.
Но негативните лихвени проценти оказват и други резултати върху стопанството. Сред тях е увеличението на кредитирането към предприятия и семейства с доста невисок кредитен рейтинг, които по принцип не биха получили заеми от финансовите институции. Икономистът цитира проучване на банковия бранш в Япония след рецесията от 2008 година, съгласно което банките са финансирали точно такива представители на стопанството, вследствие на което са основали " зомби корпорации ", освен това - по два метода. " Първо, при негативните лихвени проценти заемът е извънредно на ниска цена и даже от време на време ви се заплаща, с цел да го вземете. Второ, защото негативните лихви отслабват банките като унищожават маржовете на облагата им, те ще създадат всичко допустимо да избегнат финансовите загуби, даже и посредством финансиране на неплатежоспособни консуматори. "
От друга страна, негативните лихвени проценти унищожават тласъците на предприятията да влагат в технологии, които усилват продуктивността, защото банките кредитират главно бизнес водачите, което води до намаление на вложенията въобще. Това, от своя страна, води до по-слабо показване на стопанската система, в сравнение с би се следило другояче. " Този извънредно значим, само че доста нездравословен механизъм, занапред би трябвало да бъде разбиран по-добре. "
Икономическата логичност зад негативните лихви води и до деформиране на времевото желание - т.е. до склонността на потребителите да икономисват, вместо да харчат средствата си в този момент. " Обикновено когато заемете пари на някого, вие изисквате те да платят награда, тъй като сте отсрочили личното си ползване. Това е в сърцето на всяка икономическа транзакция. " Но за какво някой ще заема пари, в случай че би трябвало да заплаща на кредитополучателя, реторичен е Малинен. " Ако би трябвало да плащаме, с цел да депозираме средства и с цел да кредитираме някого, само че получаваме пари, в случай че взимаме на заем, нашата икономическа логичност се изражда. Ако този феномен продължи задоволително дълго е евентуално да окаже дълготрайни обществени и стопански последствия, за които единствено можем да гадаем към този миг. "
Той заключава, че негативните лихви съществено редуцират доходността на банковия бранш, подтикват оцеляването на " зомби корпорации ", унищожават продуктивния напредък и изкривяват финансовите взаимоотношения. " Може би негативните лихвени проценти са най-унищожителната форма на парична политика, изобретявана в миналото ", безапелационен е Малинен. Той показва, че вследствие на тях публиката би трябвало да се притеснява за банковия бранш в Европа в подтекста на приближаващата нова криза. " Всичко това се дължи на обстоятелството, че централните банки, изключително Европейската централна банка, не могат да признаят, че техният опит в паричната политика се е провалил ", написа икономистът. " Те се трансфораха в голямо задължение за световната стопанска система. Ако централните банкери не могат да признаят неуспехите си и да се изправят против последствията, е време да си вървят. " /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ