Усещах, че нещо лошо предстои. Какво разказват руснаците, избягали заради войната
След нахлуването на Москва в Украйна през февруари 2022 година има най-малко две талази на емиграция от Русия. Много от хората са в чужбина и през днешния ден, само че има и такива, които се върнаха вкъщи.
Още преди нахлуването на Русия в Украйна Пьотр , програмист от Северна Русия, усеща, че нещата в страната вървят на зле. Той и брачната половинка му вземат решение да изоставен тъкмо преди 24 февруари 2022 година – началото на пълномащабната инвазия.
„ Ситуацията в Русия беше доста страшна. Усещаше се, че се готви нещо неприятно “, пред съветската работа на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
Подобно на мнозина избягали, Пьотр, който желае да резервира анонимността си, отпътува със фамилията си първо за Турция , по-късно за Грузия , след това се местят в Тайланд . В последна сметка се откриват в Тбилиси , грузинската столица.
„ Бихме желали да останем тук. Грузия е някак близка до духа ни - един тип независимост “, споделя той.
Близо три години след началото на войната стотици хиляди руснаци остават отвън родината си. Тя бягат, с цел да се спасят от мобилизацията, от политическите репресии или и от двете. Някои от тях с принуда се завръщат вкъщи, други се борят да възстановят живота си като цифрови номади или откровени политически бежанци.
Според изследване на онлайн новинарския уебсайт към 650 000 руснаци остават в чужбина.
По други оценки броят им е – избягали на две огромни талази – в месеците директно след началото на войната и след оповестяването на мобилизацията от президента Владимир Путин през септември 2022 година
Основните направления на емиграция са Грузия , Армения , Казахстан , Турция и Киргизстан .
демонстрират, че болшинството от избягалите са политически ангажирани, имат висше обучение и са били по-добре финансово обезпечени от междинните руснаци. Емигрантите са най-вече на възраст сред 20 и 40 години и доста от тях са имали личен бизнес или са работили в региона на технологиите, дизайна и творчеството.
Марина , бизнес треньор, която също желае да резервира анонимността си, се е преместила в грузинския черноморски град Батуми през февруари 2022 година
„ Вече осъзнах, че е невероятно да продължа да работя в Москва “, споделя тя пред RFE/RL. „ Продадох жилището си в Москва, купих си апартамент в Батуми и се реалокирах да пребивавам тук “.
„ Когато пристигнах тук, незабавно изпитах чувство за независимост “, споделя тя. „ В Москва постоянно бях нащрек, а тук можеш да казваш каквото искаш, да правиш каквото искаш. Тук никой не се опасява от полицията, те [полицаите] оказват помощ на хората, а не ги преследват. “
Олга , фризьорка от Санкт Петербург, споделя, че фамилията ѝ е избягало в Испания преди повече от две години. Съпругът ѝ се е обявявал намерено против войната в обществените медии и е бил санкциониран за присъединяване в обществени демонстрации.
„ Обяснихме [на испанските власти], че брачният партньор ми може да бъде вкаран в пандиза в Русия поради антивоенните си възгледи, а синът ми може да бъде свикан в армията и изпратен на война “, споделя тя.
Те получават бързо политическо леговище с помощта на испанското законодателство. После тя не съумява да отвори фризьорски салон, само че брачният партньор ѝ печели приходите за фамилията.
Подобно на предходни случаи на всеобща емиграция – като да вземем за пример след Руската гражданска война от 1917 година – специалистите се съмняват, че руснаците ще се завърнат в цялостен мащаб.
„ Изглежда, че след три години война съвсем всички, които са желали да се върнат в Русия, към този момент са го създали или ще го създадат в близко бъдеще “, написа коментаторът Владимир Рувински в. „ Останалите – болшинството – надали ще го създадат. “
Още преди нахлуването на Русия в Украйна Пьотр , програмист от Северна Русия, усеща, че нещата в страната вървят на зле. Той и брачната половинка му вземат решение да изоставен тъкмо преди 24 февруари 2022 година – началото на пълномащабната инвазия.
„ Ситуацията в Русия беше доста страшна. Усещаше се, че се готви нещо неприятно “, пред съветската работа на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
Подобно на мнозина избягали, Пьотр, който желае да резервира анонимността си, отпътува със фамилията си първо за Турция , по-късно за Грузия , след това се местят в Тайланд . В последна сметка се откриват в Тбилиси , грузинската столица.
„ Бихме желали да останем тук. Грузия е някак близка до духа ни - един тип независимост “, споделя той.
Близо три години след началото на войната стотици хиляди руснаци остават отвън родината си. Тя бягат, с цел да се спасят от мобилизацията, от политическите репресии или и от двете. Някои от тях с принуда се завръщат вкъщи, други се борят да възстановят живота си като цифрови номади или откровени политически бежанци.
Според изследване на онлайн новинарския уебсайт към 650 000 руснаци остават в чужбина.
По други оценки броят им е – избягали на две огромни талази – в месеците директно след началото на войната и след оповестяването на мобилизацията от президента Владимир Путин през септември 2022 година
Основните направления на емиграция са Грузия , Армения , Казахстан , Турция и Киргизстан .
демонстрират, че болшинството от избягалите са политически ангажирани, имат висше обучение и са били по-добре финансово обезпечени от междинните руснаци. Емигрантите са най-вече на възраст сред 20 и 40 години и доста от тях са имали личен бизнес или са работили в региона на технологиите, дизайна и творчеството.
Марина , бизнес треньор, която също желае да резервира анонимността си, се е преместила в грузинския черноморски град Батуми през февруари 2022 година
„ Вече осъзнах, че е невероятно да продължа да работя в Москва “, споделя тя пред RFE/RL. „ Продадох жилището си в Москва, купих си апартамент в Батуми и се реалокирах да пребивавам тук “.
„ Когато пристигнах тук, незабавно изпитах чувство за независимост “, споделя тя. „ В Москва постоянно бях нащрек, а тук можеш да казваш каквото искаш, да правиш каквото искаш. Тук никой не се опасява от полицията, те [полицаите] оказват помощ на хората, а не ги преследват. “
Олга , фризьорка от Санкт Петербург, споделя, че фамилията ѝ е избягало в Испания преди повече от две години. Съпругът ѝ се е обявявал намерено против войната в обществените медии и е бил санкциониран за присъединяване в обществени демонстрации.
„ Обяснихме [на испанските власти], че брачният партньор ми може да бъде вкаран в пандиза в Русия поради антивоенните си възгледи, а синът ми може да бъде свикан в армията и изпратен на война “, споделя тя.
Те получават бързо политическо леговище с помощта на испанското законодателство. После тя не съумява да отвори фризьорски салон, само че брачният партньор ѝ печели приходите за фамилията.
Подобно на предходни случаи на всеобща емиграция – като да вземем за пример след Руската гражданска война от 1917 година – специалистите се съмняват, че руснаците ще се завърнат в цялостен мащаб.
„ Изглежда, че след три години война съвсем всички, които са желали да се върнат в Русия, към този момент са го създали или ще го създадат в близко бъдеще “, написа коментаторът Владимир Рувински в. „ Останалите – болшинството – надали ще го създадат. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ