Пик на инфлацията в началото на годината, следва спад до 2%
След над 7% растеж на инфлацията на годишна база през 2021 година в България прогнозата е тя да доближи пик при започване на 2022 година, след което да последва усмиряване. Така междинната инфлация за 2022 година се чака да бъде към 2%. В същото време заплатите у нас ще продължат да порастват по-бързо от нарастването на цените, като за 2022 година се планува 9% растеж, а за 2023 година - 8%. Това предвижда в регулярния си отчет Euler Hermes - осигурител на търговски заеми на световно равнище и у нас.
Според специалистите българската стопанска система ще продължи да се възвръща гладко, като до края на 2022 година може да се върне на предкризисните равнища. Брутният вътрешен продукт ще се усили с 3,5% през тази година и с 4% през 2023 година
Основният риск за българската стопанска система е нейната мощна експортна ориентировка,
в това число за услуги като туристическите. Това я прави мощно уязвима при външни турбуленции. Затова при възможни бъдещи рестрикции на пътуванията или тежки талази с нови вариации на вируса в страната възобновяване може да бъде забавено. По-нисък ритъм на развиване може да бъде провокиран и от продължаващи проблеми с веригата на доставки, които да лимитират производството в избрани браншове в страната.
Икономическите специалисти чакат фискална непоклатимост за България, като главната гаранция за това е валутният ръб. Въпреки че изключителните ограничения за поддръжка по време на COVID-19 рецесията, доведоха до бюджетен недостиг в две следващи години, прогнозата е за стабилизиране на обществения дълг на към 27% от Брутният вътрешен продукт, а това равнище е изцяло задоволително за стандартите на Европейски Съюз. Що се отнася до влизането на България в Еврозоната, макар че на доктрина това е допустимо да се случи през 2023 година, анализаторите плануват отсрочване с още две до три години.
След седем години остатъци по настоящата сметка от 2013 до 2019 година, отразяващи дълготрайно устойчиво показване на износа, страната регистрира дребни годишни външни дефицити през 2020-2021 година, основно вследствие на по-ниския експорт на услуги (туризъм). С последователното възобновяване на износа от Euler Hermes предвиждат връщане към умерени годишни остатъци по настоящата сметка през 2022-2023 година Междувременно брутният външен дълг се усилва от 61% от Брутният вътрешен продукт през 2019 г до 65% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година Очакванията са равнището последователно да спадне до по-малко от 60% до 2023 година Въпреки че това към момента е релативно високо в съпоставяне със междинната стойност на всички разрастващи се пазари, България се нарежда добре с едни от най-хубавите индикатори измежду 11-те страни - членки на Европейски Съюз, от Централна и Източна Европа.
Като цяло оценката на Euler Hermes за бизнес климата в България е позитивна поради данъчната политика, свободата на търговия и вложения, отбраната на собствеността. Експертите обаче обръщат внимание и на рисковите фактори, индикирани от редица интернационалните институции, а точно високите равнища на корупция и нерешени проблеми в правосъдната система, както и лимитираната финансова независимост.
В подтекста на настоящата тематика за климатичните промени от Euler Hermes напомнят, че България се класира на 70-о място от 210 стопански системи по резистентност с грижа към околната среда, като главните недостатъци у нас са незадоволителното развиване на възобновимите енергийни източници и ниското равнище на преработване на боклуци.
Според специалистите българската стопанска система ще продължи да се възвръща гладко, като до края на 2022 година може да се върне на предкризисните равнища. Брутният вътрешен продукт ще се усили с 3,5% през тази година и с 4% през 2023 година
Основният риск за българската стопанска система е нейната мощна експортна ориентировка,
в това число за услуги като туристическите. Това я прави мощно уязвима при външни турбуленции. Затова при възможни бъдещи рестрикции на пътуванията или тежки талази с нови вариации на вируса в страната възобновяване може да бъде забавено. По-нисък ритъм на развиване може да бъде провокиран и от продължаващи проблеми с веригата на доставки, които да лимитират производството в избрани браншове в страната.
Икономическите специалисти чакат фискална непоклатимост за България, като главната гаранция за това е валутният ръб. Въпреки че изключителните ограничения за поддръжка по време на COVID-19 рецесията, доведоха до бюджетен недостиг в две следващи години, прогнозата е за стабилизиране на обществения дълг на към 27% от Брутният вътрешен продукт, а това равнище е изцяло задоволително за стандартите на Европейски Съюз. Що се отнася до влизането на България в Еврозоната, макар че на доктрина това е допустимо да се случи през 2023 година, анализаторите плануват отсрочване с още две до три години.
След седем години остатъци по настоящата сметка от 2013 до 2019 година, отразяващи дълготрайно устойчиво показване на износа, страната регистрира дребни годишни външни дефицити през 2020-2021 година, основно вследствие на по-ниския експорт на услуги (туризъм). С последователното възобновяване на износа от Euler Hermes предвиждат връщане към умерени годишни остатъци по настоящата сметка през 2022-2023 година Междувременно брутният външен дълг се усилва от 61% от Брутният вътрешен продукт през 2019 г до 65% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година Очакванията са равнището последователно да спадне до по-малко от 60% до 2023 година Въпреки че това към момента е релативно високо в съпоставяне със междинната стойност на всички разрастващи се пазари, България се нарежда добре с едни от най-хубавите индикатори измежду 11-те страни - членки на Европейски Съюз, от Централна и Източна Европа.
Като цяло оценката на Euler Hermes за бизнес климата в България е позитивна поради данъчната политика, свободата на търговия и вложения, отбраната на собствеността. Експертите обаче обръщат внимание и на рисковите фактори, индикирани от редица интернационалните институции, а точно високите равнища на корупция и нерешени проблеми в правосъдната система, както и лимитираната финансова независимост.
В подтекста на настоящата тематика за климатичните промени от Euler Hermes напомнят, че България се класира на 70-о място от 210 стопански системи по резистентност с грижа към околната среда, като главните недостатъци у нас са незадоволителното развиване на възобновимите енергийни източници и ниското равнище на преработване на боклуци.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ