След над 500 години като стълб на просперитета в хълмовете

След над 500 години като дирек на просперитета в хълмовете на Тоскана и към десетилетие като синоним на дисфункция, Banca Monte dei Paschi di Siena SpA отваря последната страница в историята си, написа Bloomberg. Сделката за разделянето на национализираната банка и продажбата на активите ѝ на UniCredit SpA сега се разисква зад затворени порти - малко преди крайния период, подложен от регулаторите, който изтича в края на годината. Основана през далечната 1472 година от оживелите от Черната гибел, Monte Paschi в този момент ще би трябвало да изчезне от картата - следствие от безхаберното разпределяне на заеми, прекомерно амбициозна агресия и престъпно държание. И въпреки всичко за институцията, която е пуснала толкоз дълбоки корени в културния и обществен живот на района, нищо не е ясно. Monte Paschi обичайно е център на това, което локалните назовават " groviglio armonioso " - или заплитане на бизнеса и политиката. Изборът за основно място в Народното събрание на 3 октомври се трансформира в спор по отношение на банката и хилядите работни места, които ще бъдат изгубени като резултат. Андреа Орчел, новият основен изпълнителен шеф на UniCredit и умел в покупко-продажбите управител, който зад тила си има някои от най-големите банкови транзакции на Стария континент, се изправя против държавното управление на премиера Марио Драги по отношение на останките на Monte Paschi. Той може да завоюва четирите милиона клиента в богатите райони към Сиена, в случай че избегне правните опасности и неприятните заеми. Драги пък желае дял за страната в UniCredit и част от бъдещата облага. Насред високопоставените договаряния, бизнесмени и общественици в историческия град са разграничени сред желанието да запазят вековната институция, която е част от тяхната еднаквост, и потребността да продължат напред и да обезпечат стопански напредък след години на рецесии, последвани от тежката пандемия. В дните преди изборите Томазо Марочези се бори да отнеме свободното място от преобладаваща лява Демократическа партия и техния претендент от името на " Лига ". И е срещу договорката с UniCredit. " Който разреши продажбата, ще би трябвало да поеме отговорността за убийството на Сиена ", твърди той. Сиена основава Monte Pio през 15 век, с цел да раздава заеми на локалните земеделци. Институцията се трансформира в основна за района през идващите десетилетия и епохи и налива пари в обществени и културни планове, трансформирайки се по отношение на политическата власт. Тъмната страна са десетките милиарди евро, наляти в заеми, за които е ясно, че няма да бъдат върнати. Според критиците, Monte Paschi аргументи личната си гибел при започване на века, когато опита да разшири активност прекомерно бързо и прекомерно надалеч. Ключов миг бе 2007 година, когато ръководителят Джузепе Мусари и генералният управител Антонио Вини купиха Banca Antonveneta за €9 милиарда - една трета повече от оценката, която Banco Santander сложи единствено няколко седмици по-рано. През 2009 година, когато банките по света започнаха да се възвръщат от рецесията, Monte Paschi стартира да прави неприятния си залог върху италианския дълг. Банката утрои облигациите, които има в годините преди рецесията в еврозоната. Тези неточности донесоха години на остеритет в Сиена, откакто банката понижи кредитирането. А разкритията, че мениджърите са употребявали деривати, с цел да маскират загубите, доведоха до престъпно гонене. Местният бизнес, който разчиташе на банката, стартира да търси поддръжка другаде. Логиката зад разделянето на активите на Monte Paschi и продажбата на част от тях на UniCredit е, че, сама, банката не може да оцелее. В стрес тестванията, извършени от Европейски Съюз по-рано тази година, стана ясно, че тя е най-слабата институция в района, а мениджърите потвърдиха с половин уста, че се нуждаят от €2,5 милиарда пресен капитал. През последното десетилетие Monte Paschi съумява да излезе на облага единствено два пъти. Тя има повече чиновници във всеки клон и по-високо съответствие на разноските към приходите от съвсем всичките си съперници. " Единственото решение е сливането с по-голяма и по-стабилна банка ", акцентира Стефано Гирола, портфолио управител в Alicanto Capital. Има и друго. Марио Драги сега се радва на висока поддръжка като министър председател на Италия и съвсем 70 %. Но за него исторяита с Monte Paschi е като леке в кариерата му. Именно Драги, като гуверньор на централната банка на Италия, даде позволение за покупката на Banca Antonveneta през 2007 година Орчел, като банкер от Merryl Lynch, също има пръст в нея. Завръщането на Орчел в Италия след десетилетия в чужбина пристигна с упования, че той ще преоформи италианския банков бранш със смели придобивания. Сделката за останалото от Monte Paschi може и да не е била част от истинския му проект обаче. Потенциално по-големият риск за репутацията му обаче ще бъдат загубите на работни места, които ще последват. Monte Paschi има към 21 хиляди чиновници и 2,5 хиляди ще изгубят местата си, в случай че договорката с UniCredit не бъде осъществена. Тези загуби ще бъдат като политическа отрова за този, който е считан за отговорен. Така 58-годишният Орчел пипа деликатно. В последна сметка разделянето и гибелта на Monte Paschi остава минимум неприятната опция. Сделката основава разтърсване и измежду политиците: държавното управление желае да продаде, само че никоя от ръководещите партии не желае да поддържа концепция, която ще донесе до загуба на хиляди работни места. Пред банката има и различен път: в случай че популистите от Лига и техният претендент завоюват мястото в Народното събрание. Макар че Марочези няма съответна концепция за спасяването на банката, той упорства салдото на Monte Paschi да бъде изработен обществен и италианският парламент да напише проект. Което сигурно значи, че мъката няма да спре скоро.