Дилов и Биков в една лодка. Акостират на брега на свободата
След на ГЕРБ, към този момент можем да предвидим идната стъпка.
Да си представим: Дилов и Биков в една лодка.
Носят признака на свободата - " Труд ". И се насочат към брега на свободата - " Росенец ".
Акостират. Първо поставят цветя, а след това къс лайвстрийм.
Дилов, другояче интелигентен човек, изрича присъщата фраза за свободата: " Днес това се случва с Росенец, на следващия ден ще се случи с други. Днес атакуват ГЕРБ, на следващия ден ще атакуван и вас ". Публиката се усеща интелектуално провокирана. Тя освен, че в никакъв случай не е виждала независимост на словото, само че към този момент ѝ се изяснява, че някъде там, в тъмнината на реваншизма, свободата на словото ще се върне към тях като пагубен бумеранг. Ако човек не отбрани ГЕРБ и " Труд " - в случай че не отбрани всяко свинско черво ще го обесят на същото свинско черво. Въобще, нацията би трябвало да се хване в жива верига и да брани медии, които се бранят взаимно с властта, тъй като сред двете е спряло да има разлика. Кой е основният редактор на " Труд "? Ако в действителност сте проследявали вестника от последните няколко години, ще се затрудните в отговора. Редакторското каре ще упорства, че това е редактор. Неписаното каре, за което можете единствено да подозирате, ще ви води към другите три управляващи, на които медията сякаш би трябвало да е коректив. А не продължение.
Но да се върнем към хубавата картинка. До Дилов стои Биков - дано не забравяме втория човек в този възхитетелен, както се споделя, bromance. Биков не може да влезе в толкоз умопомрачителен екстаз за свободата на словото като Дилов. Но може да каже - " Радев! ".
Когато Биков или някой от ГЕРБ изрече името на президента, се чака то да прогърми като стихия и публиката да се свие от боязън пред властническата градушка. Навремето Радев нанесе голяма засегнатост - отхвърли да връчи ордена на Петьо Блъсков. Това беше безусловно осквернение с концепцията за ордени - откогато подобен взе Доган, човек няма право на неточности. И вие би трябвало да се разгневите. Днес медал няма да получи Петьо Блъсков, на следващия ден това може да сте вие...Нали не желаете да не получите медал? Ако не желаете да не получите медал, би трябвало да отбраните неполучилия медал Блъсков и да се поблъскате в името на гражданското непокорство.
За край, тъй като лодката още се полюшва до крайбрежията на " Росенец ", време е да отбраните и самия сарай. Днес нападат Сарая, на следващия ден може да нападат самите вас. Вие нямате сарай, само че въпреки всичко е добре да разбирате от метафори - в случай че не разбирате, Дилов ще ви ги изясни. Може да вземем за пример да изгубите санирането на блока ви.
Затова - живи вериги, гражданско непокорство и митинг. Малко да променим Волтер. Нещо от рода на: " Не съм склонен с това, което мислиш, само че до момента в който съм жив ще греша свободата на словото с ловката обмяна на пари и въздействие сред власт и медии и ще пазя тази ловка обмяна, представяйки я като независимост на словото ". Е, малко по-дълго е. Проблеми на акомодацията.
Като слушате всичко това, би могло да ви се стори, че има някаква неточност. Че солидарността с корупцията да вземем за пример ражда още корупция - по този начин може да ви се коства. Невярно. Солидарността с корупцията ражда независимост на словото - това се пробваха Биков и Дилов да ви обяснят. Записано е като пролог в манифеста им в общата политическа лодка. Впрочем, в случай че следваме Джеръм К. Джеръм за двамата мъже в една лодка, би трябвало да се попитаме кой е третият?
Това, че има независимост на словото обаче, не значи, че би трябвало да задаваме подразбиращи се въпроси.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Да си представим: Дилов и Биков в една лодка.
Носят признака на свободата - " Труд ". И се насочат към брега на свободата - " Росенец ".
Акостират. Първо поставят цветя, а след това къс лайвстрийм.
Дилов, другояче интелигентен човек, изрича присъщата фраза за свободата: " Днес това се случва с Росенец, на следващия ден ще се случи с други. Днес атакуват ГЕРБ, на следващия ден ще атакуван и вас ". Публиката се усеща интелектуално провокирана. Тя освен, че в никакъв случай не е виждала независимост на словото, само че към този момент ѝ се изяснява, че някъде там, в тъмнината на реваншизма, свободата на словото ще се върне към тях като пагубен бумеранг. Ако човек не отбрани ГЕРБ и " Труд " - в случай че не отбрани всяко свинско черво ще го обесят на същото свинско черво. Въобще, нацията би трябвало да се хване в жива верига и да брани медии, които се бранят взаимно с властта, тъй като сред двете е спряло да има разлика. Кой е основният редактор на " Труд "? Ако в действителност сте проследявали вестника от последните няколко години, ще се затрудните в отговора. Редакторското каре ще упорства, че това е редактор. Неписаното каре, за което можете единствено да подозирате, ще ви води към другите три управляващи, на които медията сякаш би трябвало да е коректив. А не продължение.
Но да се върнем към хубавата картинка. До Дилов стои Биков - дано не забравяме втория човек в този възхитетелен, както се споделя, bromance. Биков не може да влезе в толкоз умопомрачителен екстаз за свободата на словото като Дилов. Но може да каже - " Радев! ".
Когато Биков или някой от ГЕРБ изрече името на президента, се чака то да прогърми като стихия и публиката да се свие от боязън пред властническата градушка. Навремето Радев нанесе голяма засегнатост - отхвърли да връчи ордена на Петьо Блъсков. Това беше безусловно осквернение с концепцията за ордени - откогато подобен взе Доган, човек няма право на неточности. И вие би трябвало да се разгневите. Днес медал няма да получи Петьо Блъсков, на следващия ден това може да сте вие...Нали не желаете да не получите медал? Ако не желаете да не получите медал, би трябвало да отбраните неполучилия медал Блъсков и да се поблъскате в името на гражданското непокорство.
За край, тъй като лодката още се полюшва до крайбрежията на " Росенец ", време е да отбраните и самия сарай. Днес нападат Сарая, на следващия ден може да нападат самите вас. Вие нямате сарай, само че въпреки всичко е добре да разбирате от метафори - в случай че не разбирате, Дилов ще ви ги изясни. Може да вземем за пример да изгубите санирането на блока ви.
Затова - живи вериги, гражданско непокорство и митинг. Малко да променим Волтер. Нещо от рода на: " Не съм склонен с това, което мислиш, само че до момента в който съм жив ще греша свободата на словото с ловката обмяна на пари и въздействие сред власт и медии и ще пазя тази ловка обмяна, представяйки я като независимост на словото ". Е, малко по-дълго е. Проблеми на акомодацията.
Като слушате всичко това, би могло да ви се стори, че има някаква неточност. Че солидарността с корупцията да вземем за пример ражда още корупция - по този начин може да ви се коства. Невярно. Солидарността с корупцията ражда независимост на словото - това се пробваха Биков и Дилов да ви обяснят. Записано е като пролог в манифеста им в общата политическа лодка. Впрочем, в случай че следваме Джеръм К. Джеръм за двамата мъже в една лодка, би трябвало да се попитаме кой е третият?
Това, че има независимост на словото обаче, не значи, че би трябвало да задаваме подразбиращи се въпроси.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ