Поставиха плоча в памет на загиналите край Петрохан и Околчица
След доста компликации и премеждия, аз и други близки ще сложим тази морена в памет на Ники, Иво, Сашо, Ивей, Пламен и Дечо на Прохода Петрохан. Това написа във Facebook Ралица Асенова - майката на Николай Златков.
ФОКУС разгласява целия текст без редакторска интервенция
Това е най-малкото, което тези изключителни хора заслужават да бъде направено в тяхна памет – след убийството им и изключително след жестокото и садистично поругаване на имената им към този момент повече от два месеца. Липсва даже ден за печал, както и минута безмълвие – вместо това има обиди и клюки от медии и обществени мрежи към този момент два месеца.
Вчера трябваше да се излее основата за тази плоча и, несъмнено, срещнахме компликации. Реших, че няма да изпадам в детайлности за случилото се, а единствено ще изложа мнението си за какво слагаме тази паметна плоча там, където ще бъде.
Нямаме позволение за това и не считаме да желаеме такова от никого. Просто тъй като на нас не ни се позволява да се качим до хижата, която към този момент повече от два месеца е блокирана и достъпът до нея е неосъществим. Ние не можем да сложим тази плоча в парцела на нашите убити близки там.
От друга страна, към този момент два месеца по отношение на нас се правят непозволени дейности по всевъзможен метод. Нарушават се човешките ни права всекидневно – от кого ли не и от какви ли не публични лица. Затова считам, че имаме цялостното право да сложим плочата там, където решим.
Така или другояче, пътищата са осеяни с паметни плочи край пътя – тук-там, където хора са починали в произшествия. Ето за какво ние ще я сложим край пътя на Прохода Петрохан, в посока към хижата.
Да, може би е малко по-голяма, само че дано не забравяме, че тук става въпрос за шест убити души – един юноша на 22 години, моят наследник, и едно 15-годишно дете. Най-малкото, което тази страна и всички нейни институции ни дължат след нечовешкото поругаване на тяхната памет, е да ни оставят да сложим една 600-килограмова морена в тяхна памет.
6 убити – 600 кг – по 100 кг на човек.
За събралите се горе служители на реда и публицисти аз персонално нося да ги почерпя с обичания салам на нашите момчета – суджук " Петрохан “, или както те го назоваха – " Пероханки “.
ФОКУС разгласява целия текст без редакторска интервенция
Това е най-малкото, което тези изключителни хора заслужават да бъде направено в тяхна памет – след убийството им и изключително след жестокото и садистично поругаване на имената им към този момент повече от два месеца. Липсва даже ден за печал, както и минута безмълвие – вместо това има обиди и клюки от медии и обществени мрежи към този момент два месеца.
Вчера трябваше да се излее основата за тази плоча и, несъмнено, срещнахме компликации. Реших, че няма да изпадам в детайлности за случилото се, а единствено ще изложа мнението си за какво слагаме тази паметна плоча там, където ще бъде.
Нямаме позволение за това и не считаме да желаеме такова от никого. Просто тъй като на нас не ни се позволява да се качим до хижата, която към този момент повече от два месеца е блокирана и достъпът до нея е неосъществим. Ние не можем да сложим тази плоча в парцела на нашите убити близки там.
От друга страна, към този момент два месеца по отношение на нас се правят непозволени дейности по всевъзможен метод. Нарушават се човешките ни права всекидневно – от кого ли не и от какви ли не публични лица. Затова считам, че имаме цялостното право да сложим плочата там, където решим.
Така или другояче, пътищата са осеяни с паметни плочи край пътя – тук-там, където хора са починали в произшествия. Ето за какво ние ще я сложим край пътя на Прохода Петрохан, в посока към хижата.
Да, може би е малко по-голяма, само че дано не забравяме, че тук става въпрос за шест убити души – един юноша на 22 години, моят наследник, и едно 15-годишно дете. Най-малкото, което тази страна и всички нейни институции ни дължат след нечовешкото поругаване на тяхната памет, е да ни оставят да сложим една 600-килограмова морена в тяхна памет.
6 убити – 600 кг – по 100 кг на човек.
За събралите се горе служители на реда и публицисти аз персонално нося да ги почерпя с обичания салам на нашите момчета – суджук " Петрохан “, или както те го назоваха – " Пероханки “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ