Стефан Димитров от „Невидими животни“ пред ФАКТИ: Събрахме 110 000 подписа да няма повече телета в клетки
След доста сигнали, провокирали инспекции, преди време бе затворена птицеферма, тъй като животните се отглеждаха при неприятни условия. Агенцията по храните извърши инспекции, написа наставления, а най-после „ постави и катинара “. От „ Невидими животни “ в този момент подемат темата… Пред ФАКТИ приказва Стефан Димитров от екоорганизацията.
- Г-н Димитров, от „ Невидими животни “ подемате нова акция, с цел да не бъде отглеждано скоро в България нито едно теле в дребна клетка. Защо е значимо това…
- Защото е въпрос на полезности и на морал. Как се отнасяме с най-беззащитните и почтените е белег за това какво общество въобще сме. А мъчно може някой да твърди, че едно бебе теле не е почтено и заслужава да прекара месеци наред - от раждането си, наблъскано в тясна бетонена килия едвам по-голяма от личното му тяло. Без излаз, час след час, ден след ден и седмица след седмица. Това теле едвам може да се обърне, камо ли да легне комфортно, а приказваме за животно, което е извънредно игриво и има потребност да тича, да подскача и да играе с други телета. Това е най-естественото нещо за него, само че всичко това му е брутално отнето. Вместо това е подложено на рискова, непрестанна изолираност в тази дребна клетка.
Хората в България доста ясно схващат, че това не е обикновено и не може да се случва. Не може да позволяваме принуждение и свирепост над животни в нашата татковина и да чакаме нещо да се промени към по-добро.
Петицията със 110 000 подписа, която внесохме в Народното събрание, е задоволително красноречива сама по себе си. А настрана социологическите изследвания сочат, че 76% от българите поддържат възбрана на клетките за телета съгласно MarketLinks.
Нещо повече - тук става дума и за устойчивостта и развиването на българското произвеждане, тъй като персонално съм приказвал с голям брой от фермерите. Те схващат, че бъдещето е без кафези, че това ще бъде по-добро както за животното, по този начин и за фермера.
- Каква е практиката сега. Каква част от животните са отглеждани по този начин?
- По данни и експертни оценки на Института по земеделска стопанска система, част от ССА към Министерство на земеделието и храните, става дума за към 25-35 хиляди телета годишно, които се отглеждат в кафези. Това е към 40-50% от всички телета в млечното говедовъдство и към една четвърт от всички 105 хиляди телета общо в страната. В месното говедовъдство затварянето на телета в кафези въобще не се прави.
Има към 12 хиляди кравеферми в България. Над 11 хиляди от тях са дребни, фамилни и те не употребяват кафези за телета.
Клетките за телета се срещат едвам в част от най-големите 200-300 кравеферми. Но даже при тях, от ден на ден виждат изгодите от връщане към обичайния и по-естествен метод на развъждане, без кафези, в така наречен „ детски градини за телета “. И то става дума за водещи фермери в сектора. Например Димитър Шопов, ръководител на Асоциацията за черношареното говедо, в която членуват 60% от фермерите, към този момент е взел ограничения. Той е междинен фермер от Добричко и от над година към този момент е премахнал клетките. Той персонално ми сподели, че просто няма база за съпоставяне. Много по-добре се усещат телетата, тичат, подскачат, огромна игра и огромно благополучие. Нищо общо с тези кафези. А за него всичко стартира от телето и неговото развиване, тъй като след това то ще стане юница и след това млечна крава. На всичкото от горната страна, по този метод той си взема решение и част от казуса с неналичието на работна ръка, който е голям, тъй като това му дава опция да внедри нови технологии, да вземем за пример при храненето на телетата. Примери като него има към този момент десетки у нас. Защото това е бъдещето. И е редно страната да влезе в ролята си, да поддържа сектора в тези старания за рационализация и резистентност, да отговори на голямото публично предпочитание за възбрана на клетките за телета.
- Имахте акция пред Народното събрание. Ефектът какъв е…
- На 19 август внесохме над 110 000 подписа в Народното събрание и в Министерството на земеделието.
На събитието имаше фермери, ветеринари, народни представители от най-различни парламентарни групи, както и актьори и общественици, които пристигнаха, с цел да изразят поддръжката си персонално. Внесохме петицията и в този момент следва чуване в Комисията за директното присъединяване на жителите, както и в Комисията по земеделие в Народното събрание, а по-късно чакам законодателна самодейност. Защото десетки са народните представители - съвсем всички парламентарни групи, които застават зад настояването за възбрана на клетките за телета. Защото идеята е надпартийна, общочовешка и общобългарска. Внесохме петицията и в Министерството на земеделието, като там ни одобри персонално и организирахме среща със зам.-министър Стефан Бурджев. С него стигнахме до заключението, че нямаме разминавания във възгледите и това е посоката, в която би трябвало да се развива българското отглеждане на животни – както за положителното на животните, по този начин и за фермера, по този начин и за обществото.
- Наколко пъти споменахте петицията. Как толкоз доста хора се сплотяват зад една концепция?
- Когато има въпрос, който е толкоз явен, толкоз неоспорим, тогава няма по какъв начин да няма обединяване.
Относно отбраната на животните като цяло, българите са извънредно безапелационни и стават все по-категорични. Пролетта го видяхме с многохилядните митинги против насилниците от Перник – случая с порно клиповете, в които се изтезаваха най-различни животни. Многохилядни митинги, седмици наред, освен в София, само че в десетки, в случай че не и стотици обитаеми места в цяла България. Преди малко повече от месец Народното събрание одобри основни промени в Наказателния кодекс, с които животните у нас са предпазени от принуждение както в никакъв случай до момента. Преди няколко седмици пък съдът удостовери възбраната на фермите за норки, с което това безумство най-сетне завършва в България.
При клетките за телета става дума освен за явна свирепост против едни от най-невинните животни – новородени телета – само че става дума и за нещо, което може да донесе изгоди и на самите фермери. Зад тази идея стои моралът, за нея стои стопанската система, зад нея стоят науката и практиката и зад нея стои здравият разсъдък. Затова за мен няма изненада, че хората всеобщо се припознават в тази идея.
- Много депутати опазиха настояването. Парламентът възобнови работа. Какво следва…
- Следва чуване на петицията в Народното събрание, а по-късно чакам законодателна самодейност. Очаквам и в най-кратък период Народното събрание да придвижи измененията в закона, тъй като са десетки народните представители, които застават зад настояването за възбрана на клетките за телета. И то от съвсем всички парламентарни групи.
- Как гледат на това българските фермери?
- Лично съм приказвал с голям брой от тях. От елементарни фермери до водачи в сектора. Масово или към този момент са минали към съвременно групово развъждане на телетата, без кафези, или възнамеряват да го създадат, само че нямат средства, и тъкмо по тази причина би трябвало страната да вкара този нов стандарт законово и да ги поддържа финансово да преминат към него.
Масово виждам не боязън, а апетит за тази смяна измежду българските фермери.
Показват ми чертежи, демонстрират ми къде възнамеряват, къде и по какъв начин желаят да си отглеждат телетата, когато си отстранен клетките. Хората схващат, че това е бъдещето. Разбират, че, когато телето се усеща добре, то ще им се отблагодари след това, когато стане млечна крава. Разбират и че, когато не затварят телетата в индивудлани кафези, фермерите ще могат да внедрят нови технологии и да решат в огромна степен казуса си с неналичието на работна ръка, който е всеобщ.
На пръсти се броят тези, които още са скептични към това изобретение и в същото време завръщане към по-традиционен метод на развъждане. Хора, които може би още просто не са виждали какъв брой добре може да наподобява, какъв брой добре може да е усеща едно теле, когато не е затворено в дребна клетка от раждането си. Които не са виждали процъфтяващите ферми у нас, които към този момент от дълго време са премахнали клетките си. Все повече такива има, и то от дребни до междинни до огромни, водачи в сектора. На скептиците бих споделил единствено едно - посетете тези ферми. Говорете с тези фермери. Прочетете науката. Вашите терзания ще бъдат отговорени.
- Колко време ще е нужно, с цел да се провеждат фермерите?
- Според скорошния социално-икономически разбор на Института по земеделска стопанска система, част от ССА към Министерство на земеделието и храните, този преход умерено би могло да се случи в границите на 3-5 години, изключително с държавна поддръжка. Това е по този начин, тъй като нужните вложения са минимални - общо за целия отрасъл в цяла България приказваме за сума от порядъка на 1,4–1,6 млн. евро. Това е нищо за държавния бюджет. В всеобщия случай, където има кафези сега, ще става дума просто за създаване на едно заграждение на мястото на клетките за телета, да кажем с един заслон. И това е. Би могло даже да се употребява съществуващото съоръжение на доста места и въобще даже да не би трябвало да се купува нищо ново.
Именно по тази причина съгласно Института по земеделска стопанска система не се чакат никакви значими стопански негативи от този преход, а дори в противен случай, могат да се чакат изгоди.
