След месеци на мълчание, съдебни битки и трудно възстановяване Дебора

След месеци на безмълвие, правосъдни борби и мъчно възобновяване Дебора Михайлова показа доказателство, че животът може да продължи и след най-тежките тествания. В извънредно прям пост в обществените мрежи тя показа новия си сътрудник и насочи мощно обръщение за лечебната мощ на любовта и вярата в положителното.

Белезите, които разсъниха България

За да се оцени изцяло силата на нейното благополучие през днешния ден, е значимо да си напомним кошмарът, през който мина. През лятото на 2023 година името на Дебора стана централна тематика в новините след брутално нахлуване, което провокира вълна от национални митинги против насилието.

На 26 юни 2023 година в жилището ѝ в Стара Загора тя е нападната и обезобразена. Нараняванията ѝ са тежки: косата ѝ е остригана, носът ѝ е строшен, а по тялото ѝ са нанесени голям брой порезни рани, които постановат слагането на 400 шева. Последва дълъг и мъчителен развой.

За насилието е упрекнат нейният другар Георги Георгиев. Първоначалното му освобождение провокира всеобщо публично неодобрение, което трансформира случая в идея от национално значение и докара до законодателни промени.

Инцидентът остави дълбоки физически и прочувствени контузии, само че точно те вършат днешното ѝ обръщение за новата обич толкоз въздействащо и вдъхновяващо.

 

„ Дълго имах вяра, че няма да има ръка, която да ме държи “

Дебора стартира своята обява с думите, че от време на време човек би трябвало да се разпадне, с цел да бъде събран още веднъж. Тя разказва своята вътрешна битка след контузията – събуждането „ без сили “, придвижването „ единствено по инерция “ и „ тишината, която крещи по-силно от празничните светлини “.

„ Дълго имах вяра, че няма да има ръка, която да ме държи умерено, нежно, същински. Че никой няма да стопли сърцето ми по този начин, както в миналото коледните утрини ме топлеха като дете. “

Тя споделя, че е била уверена, че любовта към този момент не е за нея, тъй като се е чувствала „ прекомерно засегната, прекомерно изтощена, прекомерно белязана “.

Промяната настава с появяването на новия ѝ другар, който тя разказва като „ коледна светлина, която не търсиш, само че внезапно озарява всичко “.

 

Дебора ясно разграничава предишното, белязано от принуждение, и сегашното, изпълнено сигурно:

„ Приемаше ме такава, каквато съм - с всяка записка от предишното. Уважаваше границите ми, темпото ми, тишината ми. Не увеличи звук нито един път. Нито един път не ме накара да се усещам дребна. “

Една от най-въздействащите елементи в обявата ѝ разкрива по какъв начин новият ѝ сътрудник е трансформирал освен нейния свят, само че и този на околните ѝ. Той е донесъл успокоение в фамилията ѝ, което също е претърпяло кошмара дружно с нея. Родителите ѝ са го приели с доверие, а дребният ѝ брат го „ обожава “.

С него Дебора е осъзнала какво значи „ обич, която не боли “, „ не крещи “ и „ не те кара да се криеш от себе си “.

„ Той влезе в живота ми безшумно, само че промени всичко шумно, донесе почитание, сигурност, деликатност. Даде ми дом там, където имаше боязън. Бъдеще, където имаше болежка. Топлина, където мислех, че нищо няма да покълне още веднъж. “

 

Любов, която лекува

За Дебора тази Коледа – първата им дружно – е доказателство, че чудесата съществуват. Тя не се пробва да заличи предишното, а да откри храброст да гледа напред без боязън.

Посланието ѝ приключва с красиво и мощно умозаключение, което вдъхва вяра на всеки, минал през болежка: „ А аз, която мислех, че в никакъв случай повече няма да обичам… през днешния ден държа обич, която лекува всичко. Любов, която е моето най-красиво коледно знамение. “

Снимки: Instagram