Борисов хвърли кърпата, но тя може да се върне като бумеранг
След месеци на гадания и пророчества картината се обясни. В началото на пролетта България отива на следващите предварителни парламентарни избори. Непосредственият пусков механизъм бе ненадейно (?) надигналата се протестна вълна, само че обособен въпрос е дали тя бе непреодолимият фактор или просто нужното оправдание за следващата хвърлена на кръга забрадка от Бойко Борисов. Отговорът на тази мистерия има значение при един от вероятните сюжети за „ хореографията “ на идния избор, само че към него ще се върнем по-нататък.
Няма подозрение, че главният въпрос, който вълнува анализатори, оракули и политически врачки е:
ще взе участие ли (по някакъв начин) президентът Румен Радев на тези избори?
А също един куп допускания по какъв начин би станало това и с какви последствия – за него, за политическата настройка и даже за ориста на страната. Дали ще излезе президентът на терена или не, знае (може би) единствено той, само че по този начин или другояче напълно скоро нещата ще се изяснят и тогава ще пристигна време да проучваме неговите шансове при вероятните сюжети, произлизащи от съответния му избор.
Сега да се спрем по-подробно на хипотезата, че Радев по една или друга причина не взе участие директно в идните избори. В тази версия на политическо развиване множеството анализатори са на мнение, че съвсем несъмнено ще получим „ още от същото “, или най-малко ще се повтори класирането от първо до четвърто място, което получихме на последните избори. Също по този начин, публикувано е нелишеното от учредения предугаждане, че най-малко две от четирите дребни парламентарни партии (БСП, Има Такъв Народ, МЕЧ и „ Величие “) ще останат под чертата.
Някои съперници на статуквото, въодушевени от масовостта и силата на митингите, предвиждат внезапно повишение на изборната интензивност. Подобно допускане обаче (засега) не се поддържа нито от надеждни социологически данни, нито от логичен причини, изключително в случай че в надпреварата не се включи нов мощен участник, кадърен да върне при урните забележителен дял от хронично негласуващите през последните години. При тази картина, най-малко към сегашния миг, претенциите на ПП-ДБ да получат безусловно болшинство в идващия парламент звучат по-скоро като писмо до Дядо Коледа, в сравнение с като аргументиран проект за деяние. Най-вероятно протестните настроения, доколкото ще се трансформират в електорална интензивност, ще се разпределят сред няколко конкуриращи се партии и обединения.
Предвиждането, че без присъединяване на Радев
идните избори ще възпроизведат същата настройка,
се аргументира с две предпоставки. Първо, че гласоподавателите, изключително отдръпналите се, няма да имат нов действителен тласък да гласоподават. Второ, акцентира се обстоятелството, че изборите ще бъдат извършени при същите правила, от същата изборна администрация и при същите фактори, обуславящи забележителния дял на следения избор. Вероятността в настоящия парламент да се образува болшинство, готово да промени значително изборното законодателство, е минимална и зависи от възможното пораждане на непредвидени събития. Също по този начин, няма учредения да се допуска, че назначеното по реда на променената Конституция служебно държавно управление, ще работи по метод, друг от познатия през последните две години.
Да допуснем, че някои от политическите сили, които задвижваха (или се пробваха да използват) митингите, ще подобрят малко резултатите си, включително на основата на известно повишение на електоралната интензивност. Остава обаче открит въпросът по какъв сюжет ще протече съперничеството сред двете обединения, които съвсем напълно управляват изпълнителната власт и организацията на изборите, а в същото време имат ресурсите да акумулират скрита (неуловима от социологическите допитвания) електорална поддръжка? В сегашната обстановка този въпрос съвсем еднопосочно може да бъде дефиниран по този начин:
какви са през днешния ден връзките сред Делян Пеевски и Бойко Борисов
и по какъв начин те биха повлияли на характера на конкуренцията сред ГЕРБ и Движение за права и свободи „ Ново начало “?
Един къс обзор на политическото и електоралното съревнование сред тези две обединения в интервала, откакто Пеевски овладя Движение за права и свободи, демонстрира, че до неотдавна („ до Пазарджик “) те картелираха въздействието си и не влизаха с директна и остра конкуренция за свойствените си електорални запаси, нито за механизмите за надзор над тях. И двете партии са клиентелистки, само че структурата на клиентелата им бе друга, в това число в териториален проект. Нито ГЕРБ, нито „ Новото начало “ посягаха към „ непокътнатите територии “ на другия, а тук-там си ги поделяха релативно миролюбиво.
Междувременно обаче протичаха процеси, които водеха към нарушение на този нежен баланс. Амбициите на Пеевски нарастваха в геометрична градация, а това изискваше привличане на нови и нови запаси. Поставената от него цел партията му да се изкачи до първа позиция изискваше лишаване на непознати територии, освен в централната, а най-много в локалната власт. Първоначално напъните бяха ориентирани към привличане на самостоятелни или свързани с по-малки партии локални фактори, само че скоро пристигна ред на ресурсите на ГЕРБ. А точно локалната власт с присъщите й принадлежности за задържане и стимулиране на клиентелата бе последната сигурна опора на ГЕРБ. На извършените през есента на тази година частични локални избори (особено тези в Пазарджик) стана ясно, че
Движение за права и свободи „ Ново начало “ стартира пламенно изтласкване на ГЕРБ
(чрез изсмукване на клиентелата) и че тази тактика ще се развива праволинейно.
Борисов опита да противодейства посредством опит за преформатиране на държавното управление (да напомним прочувствения му монолог след изборите в Пазарджик), само че Пеевски не даде и дума да се издума за облекчаване на щенията му. Тогава водачът на ГЕРБ приложи обичания си номер – ненадейно мятане на оставка и слагане на останалите пред приключен факт. Всички обстоятелства демонстрират, че Пеевски не е бил авансово известен за решението да се подаде оставка, още по-малко е бил съветван по отношение на целесъобразността и последствията от този акт. Впрочем, това евентуално се отнася за множеството членове на управлението на ГЕРБ и министрите, включително премиера, а за дребните съдружни сътрудници да не приказваме. Все отново, по-малко от 24 часа преди оставката на Желязков Борисов изрично съобщи, че „ до финала остават 20 метра “ и „ за оставки ще приказваме след 1 януари “. Но в собствен характерен жанр направи тъкмо противоположното и си призна искрено за какво го е направил – с цел да не бъде „ заличена “ партията му (разбирайте той лично).
Още по-неприемлива за Пеевски бе безапелационната позиция на Борисов, че ГЕРБ няма да взе участие в приемане на оферти от държавното управление втори вид на бюджета за 2026 година, доколкото този бюджет в огромна степен обслужваше политическите и корпоративните ползи на Пеевски. Този курс на държание също надали е бил съгласуван с водача на „ Новото начало “, а представителите на партията на консултациите при президента ясно обявиха, че се афишират за приемане на постоянен бюджет, само че защото няма единодушие по въпроса, ще поддържат удължителния законопроект. Ако прибавим чисто провокативното предложение за закриване на препоръчаната от Пеевски комисия „ Сорос “, намерено подкрепено от Борисов,
признаците за раздор сред двамата стават прекомерно забележими,
с цел да са случайност.
Публичната политическа реакция на Делян Пеевски на лупинга на Борисов бе недвусмислено отрицателна, въпреки и сдържана. Но напълно различен въпрос е каква ще бъде остротата на действителната тактичност на партията му в предизборната борба. Доколкото познаваме характера на Пеевски, той надали ще преглътне „ номера “ на Борисов и ще отговори в своя жанр – нападателно. Запознати настояват, че работата по привличане на членове и последователи на ГЕРБ към „ Новото начало “ се е активизирала през последния месец, като се стартират догатки, че измежду тях ще има и знакови фигури за партията на Борисов. По всичко проличава, че по върховете на ГЕРБ има напрежение, в това число по отношение на последните маневри на водача. Една от най-популярните фигури в партията – кметът на Стара Загора Живко Тодоров – незабавно след оставката излезе със следното малко изказване, което надали може да бъде интерпретирано като поддръжка за решението на Борисов: „ Ясно е, че сме в следващата политическа рецесия. До изборите обаче би трябвало народните представители да дадат изясненост какво ще се случва с заплащанията на страната към общините по държавната стратегия – стотици, а може би хиляди обекти в страната стоят замразени без финансиране. Градовете не могат да стоят разкопани. Кога ще бъде признат държавен бюджет? Защото без държавен бюджет не може да се одобряват и общинските бюджети. Тоест, никаква капиталова стратегия не може да започва. “
Засега две социологически изследвания откриват забележителна разлика сред ГЕРБ и Движение за права и свободи „ Ново начало “, както и спад на поддръжката за двете партии. Но какво ще се случи, когато в деяние влязат познатите ефикасни електорални принадлежности (както се случи в Пазарджик), следва да забележим.
