Терзиев премахна окончателно незаконните постройки на Румен Гайтански – Вълка, Бургас още гледа смирено сараите на Доган
След месеци борба със притежателя и институционални блокажи, разгласи: противозаконната сграда на Румен Гайтански – Вълка край язовир „ Искър “ е съборена . Градът към този момент е освободен от „ дълготраен знак на беззаконието “ , по думите му. Новината идва с образни доказателства и поръчка за нулева приемливост към беззаконието – в това число в бъдеще.
На фона на това изрично деяние в столицата, мълчанието на Община Бургас по аналогичния проблем с така наречен сараи на Ахмед Доган в парк „ Росенец “ звучи все по-глухо. Въпреки правосъдните решения, десетките журналистически следствия и публичния напън от 2020 година насам, нито една постройка в Росенец не е отстранена . Нито пък има институционална поредност, сравнима с тази на Столична община.
„ Победа на законността “ в София
Кметът Терзиев разказа борбата по събарянето на постройката край бент. Искър като „ опити за отсрочване от разнообразни институции “ и „ трикове от притежателя “ . Въпреки това, администрацията е издържала на натиска , като е минала през всички законови стадии до крайното унищожаване на противозаконния обект. Снимките в обявата му демонстрират към този момент разчистен терен.
„ Когато се захванем с едно нещо – го довършваме “ , акцентира Терзиев. Посланието е ясно: институциите могат да работят, когато има политическа воля и поредност.
Росенец – хроника на едно институционално безучастие
Контрастът с Бургас е мъчително явен . Сараите в парк „ Росенец “ – комплекс от здания, пристанищни уреди и пътна инфраструктура, издигнати без явен статут и позволения – стоят непокътнати . През последните пет години цивилен организации и медии сигнализираха за нарушавания, в това число и за липса на Оценка на въздействието върху околната среда, противозаконен път и ограда , блокиращ достъпа до държавна територия.
И макар обществения напън, в това число свадите с гардове от НСО, Община Бургас остава на позиция „ юридически вакуум “ – нито санкции, нито дейности, нито обществено пояснение. Събаряне? Дори не е на дневен ред . Сравнението със случая в София демонстрира ясно: казусът не е в законите, а в използването им.
Въпросът не е механически, а честен
Събарянето на противозаконни обекти в обществени територии не е просто административен развой – това е етичен тест за всяка локална власт . В единия случай – язовир Искър – виждаме по какъв начин една институция, макар пречките, работи уверено в името на закона. В другия – парк „ Росенец “ – институционалната бездейност се е трансформирала в бит .
„ София няма да търпи сходни безобразия “ , декларира Терзиев. От Бургас не идва сходно обръщение. Обществото има право да попита за какво.
Един язовир по-чист. Един залив все по този начин мълчи
Случаят с бент. Искър може и да наподобява дребен в съпоставяне със абсурда „ Росенец “, само че символиката е голяма. Защото сподели, че не е невероятно: да се върне законността, да се пребори апатията, да се надвие страхът. Поне в София.
А в Бургас – време е освен за съпоставяне, а за пробуждане .
Присъединете се към нашия
Бургаски парадокс: За „ Гъбката “ – светкавична акция, за Росенец – години безмълвие
