След мача с Чили всичко се промени, събудихме си и

Виктория Димитрова: Никой не ни вярваше, но ние доказахме какво можем

След мача с Чили всичко се промени, събудихме си и осъзнахме действително защо сме пристигнали на международното и какво значи отборна игра, разяснява младата националка

Националният тим по волейбол на България за дами под 21 години се завърна у нас след присъединяване си на международното състезание в Индонезия, където нашите заеха престижното четвърто място в крайното класиране.

Младата ни вяра Виктория Димитрова игра на нетипична за нея позиция на международното, като от титулярния си пост диагонал, се наложи да се изявява като посрещач. Състезателката на американския университет Бингхамптън съобщи в особено изявление за BGvolleyball.com, че никой не е вярвал в този тим, само че девойките са потвърдили на себе си и на обществеността, че могат да доближат до Топ 4 в света.

България U21 взе гейм на Бразилия, само че не стигна до бронза
Честито четвърто място в света. Какви усеща те вълнуват от това достижение?

Честно казано към момента не мога да го осъзная. Но за мен и голямо достижение. Горда съм от това, което постигнахме, тъй като никой не вярваше в нас! Ние доказахме, както на себе си, по този начин и на всички, че можем да стигнем до топ 4 в света.

Тежко начало, само че измежду това набрахте инерция. Какво стана?

Да, несъмнено беше тежко началото. Беше ни мъчно да се намерим като тим и действително всеки да осъзнае какво значи да си в тим. Всяка да играе за другата. Всяка състезателка да дава всичко за другите, освен за себе си. Да бъдем същински колектив.

След мача, в който паднахме от Чили, сякаш всички разсъниха. Осъзнахме действително защо сме пристигнали и се събрахме. След това атмосферата беше доста друга и доста по-хубава. Нещата потръгнаха.

Реализирахте две поредни победи над Съединени американски щати и Полша. Кое беше разковничето?

Смятам, че качествата си ги имахме и преди тома. Енергията обаче липсваше. След нашия диалог отборно имаше огромен резултат. Както споделих се събрахме и осъзнахме защо сме там. Самата сила се промени. Всички към този момент играхме една за друга и беше неповторимо.

Полякините бяха абсолютният водач до този миг, само че ги сразихте. Имаше ли нещо по-специално в този ден?

Смятам, че след мача със Съединени американски щати придобихме самочувствие и убеденост. Вече с тази религия в себе си, както и поддръжката която получавахме от фамилиите ни, от почитателите и хората, които наблюдават волейбола по целия свят, това ни даде сили.

Игра на нехарактерен пост за теб – посрещач. Как се оправи и удовлетворена ли си от себе си?

Да, може да се каже, че съм удовлетворена от себе си. За първи път играя като посрещач. И то на национално равнище. Това е огромна отговорност. Смятам, че се показах добре. Беше нещо ново за мен и много забавно. Дадох всичко от себе си да оказа помощ колкото можех на тима. Разбира се имам рецензии към себе си, само че като цяло съм удовлетворена.

Ще ти помогне ли това за бъдещето?

Със сигурност. Това е скъп опит.