Защо Израел започна 4-ата си поред война
След Ливан, Палестина и Иран, евреите се нахвърлиха и на Сирия
Днес, ненадейно за мнозина, Израел стартира 4-ата си подред война за последните 2 години. И в случай че до момента претекстът да нападна прилежащи страни и райони можеше елементарно да се наблюдава, този път за болшинството от хората остава изцяло неразбираем.
Около обяд българско време, израелските въоръжени сили (ЦАХАЛ) започнаха масирани бомбардировки на сирийската столица. Бяха ударени министерството на защитата, генералния щаб, Президентския замък Тишреен, който бе седалището на самоназначилия се за президент на Сирия Ахмед-ал-Шараа.
Ахмед-ал-Шараа.
Решението на Израел да стартира нов боен спор обаче си има своя предистория. Появата в Сирия на власт управлявана съвсем напълно от терористичната организация " Хаят-тахрир-аш-Шам " в края на предходната година още през цялото време дразнеше израелската страна. " Хаят-тахрир… " е отроче на " Ал-Кайда " и въпреки тя да е сунитска организация по жестокост не се отличава изключително от шиитските си събратя " Хамас " в Палестина и " Хизбула " в Ливан, против които Израел води дългогодишна война. Досега обаче държавното управление в Тел Авив нямаше съответна причина да атакува новата сирийска власт. Изтекли по разнообразни места секрети диалози сред израелски и американски публични лица подсказваха, че евреите твърдо се опълчват на процеса по публично признание на новото сирийско държавно управление.
В един миг от Вашингтон изтекоха данни, съгласно които в устрема си да стане подобаваща фигура за Нобелова премия за мир, Доналд Тръмп е съумял да уговори сирийците да се причислят към така наречен Авраамови съглашения. Това са контракти сред арабски страни и Израел за взаимно признание и определяне на дипломатически връзки.
Успокоен от целия този развой, режимът в Дамаск предприе ограничения по уедряване на властта си на територията на цялата страна. Два района изключително притесняваха новите управници - териториите ръководени от кюрди и провинция Суейда, където живеят сирийските друзи.
Друзите са особена арабска общественост, отделила се от ислямската вяра още в антични времена, към която ислямистите в Дамаск се отнасят извънредно съмнително, по тази причина спомагат и специфичните връзки, които те имат с Израел. Друзи живеят и на територията на еврейската страна, тя ги е признала за малцинство, доста от тях служат в ЦАХАЛ.
В началото на седмицата президентът Шараа изпрати сирийската войска да наложи надзор над друзите в Суейда, само че тя бе посрещната там на нож. Започнаха същински градски борби сред друзи и армейските сили. Друзите желаеха помощ от Израел, а държавното управление в Тел Авив даде обещание да им я окаже. Всичко това обаче остана надалеч от международната осведомителна вълна и съвсем не бе отразено от огромните медии. Затова и войната през днешния ден бе извънредно изненадваща за болшинството от наблюдаващите.
Израел бомбардира министерството на защитата на Сирия, което се намира наоколо до Президентския замък.
На пръв взор фактически наподобява необичайно, че Израел нападна тъкмо страна, която е давала сигнали, че е подготвена да го признае дипломатически. В дългата история на взаимно битие Сирия постоянно е била безконечният зложелател на Израел. Но връзките сред евреи и друзи наподобява са доста по-важни от нормализирането на връзките със Сирия. Тук оказва голямо въздействие и нетърпимостта на Израел към религиозния ислям във всичките му форми, измежду които е и тази, от която е формирано настоящето сирийско държавно управление. Сирия от дълго време няма Противовъздушна отбрана, армията й формирана главно от терористи от " Хаят тахрир ал-Шам " е готова за насилствени дейности, само че против обитаеми места и личното население, не и по отношение на страна като Израел. Тя няма задоволителен опит да се съпротивлява, което занапред я обрича в актуалната война. Не ясно обаче какви са по- нататъшните цели на Израел, в случай че успее да смъкна сирийското държавно управление. Никой не приказва към този момент за връщане на диктатора Башар Асад, който живее в заточение в Русия. На терен няма друга готова мощ, която да поеме ръководството. Падането на режима в Дамаск би обрекло Сирия още веднъж на революция, само че в кратковременен проект би помогнало на друзите и на кюрдите да продължат досегашния си метод на живот, който планува самоуправление с де факто лични държавни управления и военни формирования.
Най-големият печеливш от следващата израелска война наподобява е Иран. Това през днешния ден можеше да се наблюдава по всички публични държавни канали, където не криеха злорадството си към изпадналото в тежка обстановка сирийско ръководство.
С рухването на диктатора Асад иранците изгубиха основен съдружник в района, който им бе дал Сирия като логистична база за прекачване на оръжие към разнообразни терористични групировки в близост. Самият Иран предишния месец също бе атакуван от Израел, което е и другата причина в Техеран да изпитват вътрешно удовлетворение, че и още някой след тях също страда.
Още от създателя:
Днес, ненадейно за мнозина, Израел стартира 4-ата си подред война за последните 2 години. И в случай че до момента претекстът да нападна прилежащи страни и райони можеше елементарно да се наблюдава, този път за болшинството от хората остава изцяло неразбираем.
Около обяд българско време, израелските въоръжени сили (ЦАХАЛ) започнаха масирани бомбардировки на сирийската столица. Бяха ударени министерството на защитата, генералния щаб, Президентския замък Тишреен, който бе седалището на самоназначилия се за президент на Сирия Ахмед-ал-Шараа.
Ахмед-ал-Шараа. Решението на Израел да стартира нов боен спор обаче си има своя предистория. Появата в Сирия на власт управлявана съвсем напълно от терористичната организация " Хаят-тахрир-аш-Шам " в края на предходната година още през цялото време дразнеше израелската страна. " Хаят-тахрир… " е отроче на " Ал-Кайда " и въпреки тя да е сунитска организация по жестокост не се отличава изключително от шиитските си събратя " Хамас " в Палестина и " Хизбула " в Ливан, против които Израел води дългогодишна война. Досега обаче държавното управление в Тел Авив нямаше съответна причина да атакува новата сирийска власт. Изтекли по разнообразни места секрети диалози сред израелски и американски публични лица подсказваха, че евреите твърдо се опълчват на процеса по публично признание на новото сирийско държавно управление.
В един миг от Вашингтон изтекоха данни, съгласно които в устрема си да стане подобаваща фигура за Нобелова премия за мир, Доналд Тръмп е съумял да уговори сирийците да се причислят към така наречен Авраамови съглашения. Това са контракти сред арабски страни и Израел за взаимно признание и определяне на дипломатически връзки.
Успокоен от целия този развой, режимът в Дамаск предприе ограничения по уедряване на властта си на територията на цялата страна. Два района изключително притесняваха новите управници - териториите ръководени от кюрди и провинция Суейда, където живеят сирийските друзи.
Друзите са особена арабска общественост, отделила се от ислямската вяра още в антични времена, към която ислямистите в Дамаск се отнасят извънредно съмнително, по тази причина спомагат и специфичните връзки, които те имат с Израел. Друзи живеят и на територията на еврейската страна, тя ги е признала за малцинство, доста от тях служат в ЦАХАЛ.
В началото на седмицата президентът Шараа изпрати сирийската войска да наложи надзор над друзите в Суейда, само че тя бе посрещната там на нож. Започнаха същински градски борби сред друзи и армейските сили. Друзите желаеха помощ от Израел, а държавното управление в Тел Авив даде обещание да им я окаже. Всичко това обаче остана надалеч от международната осведомителна вълна и съвсем не бе отразено от огромните медии. Затова и войната през днешния ден бе извънредно изненадваща за болшинството от наблюдаващите.
Израел бомбардира министерството на защитата на Сирия, което се намира наоколо до Президентския замък. На пръв взор фактически наподобява необичайно, че Израел нападна тъкмо страна, която е давала сигнали, че е подготвена да го признае дипломатически. В дългата история на взаимно битие Сирия постоянно е била безконечният зложелател на Израел. Но връзките сред евреи и друзи наподобява са доста по-важни от нормализирането на връзките със Сирия. Тук оказва голямо въздействие и нетърпимостта на Израел към религиозния ислям във всичките му форми, измежду които е и тази, от която е формирано настоящето сирийско държавно управление. Сирия от дълго време няма Противовъздушна отбрана, армията й формирана главно от терористи от " Хаят тахрир ал-Шам " е готова за насилствени дейности, само че против обитаеми места и личното население, не и по отношение на страна като Израел. Тя няма задоволителен опит да се съпротивлява, което занапред я обрича в актуалната война. Не ясно обаче какви са по- нататъшните цели на Израел, в случай че успее да смъкна сирийското държавно управление. Никой не приказва към този момент за връщане на диктатора Башар Асад, който живее в заточение в Русия. На терен няма друга готова мощ, която да поеме ръководството. Падането на режима в Дамаск би обрекло Сирия още веднъж на революция, само че в кратковременен проект би помогнало на друзите и на кюрдите да продължат досегашния си метод на живот, който планува самоуправление с де факто лични държавни управления и военни формирования.
Най-големият печеливш от следващата израелска война наподобява е Иран. Това през днешния ден можеше да се наблюдава по всички публични държавни канали, където не криеха злорадството си към изпадналото в тежка обстановка сирийско ръководство.
С рухването на диктатора Асад иранците изгубиха основен съдружник в района, който им бе дал Сирия като логистична база за прекачване на оръжие към разнообразни терористични групировки в близост. Самият Иран предишния месец също бе атакуван от Израел, което е и другата причина в Техеран да изпитват вътрешно удовлетворение, че и още някой след тях също страда.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ