Сега е моментът, който решава бъдещето на Близкия изток
След края на Втората международна война три съществени интереса оформят политиката на Съединени американски щати в Близкия изток: обезпечаване на свободен поток на енергийни запаси от района, съдействие за поддържането на израелската сигурност и гарантиране, че никоя страна или група страни не могат да оспорят американската власт по метод, който би изложил на риск другите два интереса.
С други думи, с изключение на стратегическите, исторически, морални и политически аргументи за " специфичните " връзки сред Съединени американски щати и Израел, петролът е повода Съединени американски щати изобщо да са в Близкия изток, написа " Форийн полиси ".
Ето за какво този миг (след офанзивата против най-значимите уреди за преправка на недопечен петрол в Саудитска Арабия), е толкоз значим. Как реагира администрацията на Тръмп, ще покаже дали американските елити към момента считат енергийните запаси за главен народен интерес и дали Съединени американски щати в действителност са на път напълно да изоставен Близкия изток, както подозират мнозина в района.
Когато се случи офанзивата в събота сутринта и че евентуалните виновници са хутите, дебатът сред специалисти по външната политика бързо стана въпросът за виновността на Саудитска Арабия за страданията в Йемен, какъв брой въздействие оказва Иран на хутите, и против кого в действителност се бият саудитите.
Тези въпроси се ускориха откакто американският държавен секретар Майк Помпео упрекна Иран за офанзивите. Спекулациите бяха, че Помпео бе прекомерно " сладостен " на половина, директно обвинявайки иранците, макар че Техеран евентуално е индиректно виновен. Това не е голословно, като се има поради дългата история на Иран да заобикаля директната борба в интерес на снабдяването на прокси сили с пари, технологии и оръжия, с цел да правят мръсната работа в района.
Други се съгласиха с Помпео, че ролята на Иран е ясна, позиция, която стана по-силна с появяването на известия, че при нападенията са употребявани крилати ракети. Беше постоянна, въпреки и не постоянно поучителна полемика. Това също няма изключително значение.
Връщайки се към срещата на президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт със саудитския крал Абдулазиз при започване на 1945 година, Съединени американски щати организират политики, с цел да подсигуряват, че износът на петрол от Близкия изток е безконтролен. Операция " Пустинна стихия " през 1991 година по едно и също време не беше " война за петрол ", а война, водена за отбрана на свободния приток на петрол.
Тогавашния американски президент Джордж Х.У. Буш изясни, че има някои правила, които вземат участие в решението за разполагане на 540 000 американци в Саудитска Арабия и по-късно да употребяват мощ, с цел да изтласкат президента на Ирак Садам Хюсеин от Кувейт, и по-специално, грубото нарушаване на интернационалните правила на завземане на една страна от друга.
Прецедентът на Садам бе просто прекомерно рисков, това бе и уместно опрощение, само че нарушаването на интернационалните правила заплаши и главните американски ползи. Ако му се бе разминало, Садам евентуално щеше да заплашва Израел, Саудитска Арабия и други - евентуално прекъсващи доставките на нефт - и в процеса да провокира американската надмощие.
Ето за какво единствено три дни откакто иракските танкове минаха през Кувейт Сити през лятото на 1990 година, Буш съобщи, че тази експанзия против Кувейт няма да издържи.
Не единствено в моменти на рецесия Съединени американски щати се стремят да подсигуряват, че петролната тръба остава отворена. Целият метод към района, от рутинна работа на дипломацията до високопоставени каузи като поддържане на " двойно въздържане " и даже договаряне на Съвместния изчерпателен проект за деяние (ядрения контракт с Иран), е ориентиран към обезпечаване на безвредното прекосяване на танкерите през Ормузкия пролив.
Политиците във Вашингтон от дълго време са задължени да подписват мир в името на стратегическите връзки с генерали, крале и президенти, които злоупотребяват със личния си народ, подиграват се с полезности, на които американците държат и изискват от Съединени американски щати да им обезпечава сигурност - всичко това, тъй като имат нефт.
По време на срещата на Г-7 в Биариц, Франция, през август, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп уточни водача на Египет Абдел Фатах ал Сиси като собствен " обичан деспот ". Но персоналната обвързаност на президента - колкото и да е смущаваща, не е каквото движи тази връзка. Египет и Суецкият канал са значими елементи от районен ред, управителен от Съединени американски щати, който оказва помощ на Съединени американски щати да преследва своите лични ползи, изключително свободния поток на енергийни запаси.
Световният служител на реда Съединени американски щати и миротворецът Тръмп
Конфронтацията с Иран може да се трансформира във война, в резултат на което страната страда от забележителен спад в стопанската система, а производството на нефт е спаднало с 90%
С други думи, с изключение на стратегическите, исторически, морални и политически аргументи за " специфичните " връзки сред Съединени американски щати и Израел, петролът е повода Съединени американски щати изобщо да са в Близкия изток, написа " Форийн полиси ".
Ето за какво този миг (след офанзивата против най-значимите уреди за преправка на недопечен петрол в Саудитска Арабия), е толкоз значим. Как реагира администрацията на Тръмп, ще покаже дали американските елити към момента считат енергийните запаси за главен народен интерес и дали Съединени американски щати в действителност са на път напълно да изоставен Близкия изток, както подозират мнозина в района.
Когато се случи офанзивата в събота сутринта и че евентуалните виновници са хутите, дебатът сред специалисти по външната политика бързо стана въпросът за виновността на Саудитска Арабия за страданията в Йемен, какъв брой въздействие оказва Иран на хутите, и против кого в действителност се бият саудитите.
Тези въпроси се ускориха откакто американският държавен секретар Майк Помпео упрекна Иран за офанзивите. Спекулациите бяха, че Помпео бе прекомерно " сладостен " на половина, директно обвинявайки иранците, макар че Техеран евентуално е индиректно виновен. Това не е голословно, като се има поради дългата история на Иран да заобикаля директната борба в интерес на снабдяването на прокси сили с пари, технологии и оръжия, с цел да правят мръсната работа в района.
Други се съгласиха с Помпео, че ролята на Иран е ясна, позиция, която стана по-силна с появяването на известия, че при нападенията са употребявани крилати ракети. Беше постоянна, въпреки и не постоянно поучителна полемика. Това също няма изключително значение.
Връщайки се към срещата на президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт със саудитския крал Абдулазиз при започване на 1945 година, Съединени американски щати организират политики, с цел да подсигуряват, че износът на петрол от Близкия изток е безконтролен. Операция " Пустинна стихия " през 1991 година по едно и също време не беше " война за петрол ", а война, водена за отбрана на свободния приток на петрол.
Тогавашния американски президент Джордж Х.У. Буш изясни, че има някои правила, които вземат участие в решението за разполагане на 540 000 американци в Саудитска Арабия и по-късно да употребяват мощ, с цел да изтласкат президента на Ирак Садам Хюсеин от Кувейт, и по-специално, грубото нарушаване на интернационалните правила на завземане на една страна от друга.
Прецедентът на Садам бе просто прекомерно рисков, това бе и уместно опрощение, само че нарушаването на интернационалните правила заплаши и главните американски ползи. Ако му се бе разминало, Садам евентуално щеше да заплашва Израел, Саудитска Арабия и други - евентуално прекъсващи доставките на нефт - и в процеса да провокира американската надмощие.
Ето за какво единствено три дни откакто иракските танкове минаха през Кувейт Сити през лятото на 1990 година, Буш съобщи, че тази експанзия против Кувейт няма да издържи.
Не единствено в моменти на рецесия Съединени американски щати се стремят да подсигуряват, че петролната тръба остава отворена. Целият метод към района, от рутинна работа на дипломацията до високопоставени каузи като поддържане на " двойно въздържане " и даже договаряне на Съвместния изчерпателен проект за деяние (ядрения контракт с Иран), е ориентиран към обезпечаване на безвредното прекосяване на танкерите през Ормузкия пролив.
Политиците във Вашингтон от дълго време са задължени да подписват мир в името на стратегическите връзки с генерали, крале и президенти, които злоупотребяват със личния си народ, подиграват се с полезности, на които американците държат и изискват от Съединени американски щати да им обезпечава сигурност - всичко това, тъй като имат нефт.
По време на срещата на Г-7 в Биариц, Франция, през август, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп уточни водача на Египет Абдел Фатах ал Сиси като собствен " обичан деспот ". Но персоналната обвързаност на президента - колкото и да е смущаваща, не е каквото движи тази връзка. Египет и Суецкият канал са значими елементи от районен ред, управителен от Съединени американски щати, който оказва помощ на Съединени американски щати да преследва своите лични ползи, изключително свободния поток на енергийни запаси.
Световният служител на реда Съединени американски щати и миротворецът Тръмп
Конфронтацията с Иран може да се трансформира във война, в резултат на което страната страда от забележителен спад в стопанската система, а производството на нефт е спаднало с 90%
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ