Богат е добивът на пшеница тази година, но това не може да се каже за другите зърнени култури
След края на най-горещото лято в историята, обръщаме взор към полетата на България и реколтата, която чакаме тази година. Близо 2 милиона хектара от територията на България през миналата година са обезпечили реколтата от зърнено-житни култури на страната.
Тази повърхност е малко по-голяма спрямо година по-рано, само че какво количество зърнени култури сме добили от там? Най-много е създадената пшеница, като включително са включени както елементарна, по този начин и твърда пшеница, лимец и спелта. Общото количество е над 6 милиона тона и половина, като то също е повече спрямо количеството добито от миналата годишна продукция. Другите две от първите три зърнено-житни култури, които страната ни създава в най-големи количества, са царевица и ечемик. Докато количеството царевица от близо 2 милиона тона и половина бележи спад за към този момент четвърта година подред, добитият ечемик е с една пета повече.
При техническите култури обаче обстановката е напълно друга. Тяхното произвеждане, със напълно дребни изключения какъвто е казусът на лена и кориандъра да вземем за пример, понижава.
Кои са трите култури, които оформят челната тройка по създадено количество у нас. Производството на слънчоглед, в което бяхме водач в Европейския съюз, е намаляло със 17%. Произведената рапица е с над 30% по-малко, а създадената лавандула, спечелила още една лидерска позиция на страната ни освен това в международен мащаб, приближава спад в размер на 40%. Важно е обаче да отбележим, че и площите, от които са добити тези култури, също са с близо една десета по-малко.
Кои са регионите първенци в производството на пшеница, царевица и слънчоглед – трите полски култури, било то зърнени или механически, от които произвеждаме най-вече? В производството им наподобява разчитаме най-вече на Северозападна България, която обезпечава една четвърт от слънчогледа у нас и забележете, над 40% от царевицата. По отношение на пшеницата " Житницата на България " продължава да бъде водеща и в североизточната част на страната се добива една четвърт от българската пшеница.
А кои са първите три полски култури, от които произвеждаме най-вече? От месец юли предходната година до месец май през тази година от 6 милиона тона и половина създадена пшеница сме изнесли общо над 5 милиона тона. Най-голяма част – близо една пета от пшеницата ни, е отпътувала за Индонезия. Сходни количества са купили от Алжир и Испания. От близо 2 милиона тона и половина създадена царевица, сме изнесли съвсем 1 милион, половината от него е за Китай. Половин милион тона пък е изнесеното количество слънчоглед, като Нидерландия е била основна дестинация.
За вноса и за трите култури разчитаме главно на Румъния. Количествата пшеница и царевица, които внасяме, не са обилни. Доста повече обаче през последната година, е бил импортираният слънчоглед – 600 хиляди тона, което е количество съвсем равно на това, което сме изнесли.
Тази повърхност е малко по-голяма спрямо година по-рано, само че какво количество зърнени култури сме добили от там? Най-много е създадената пшеница, като включително са включени както елементарна, по този начин и твърда пшеница, лимец и спелта. Общото количество е над 6 милиона тона и половина, като то също е повече спрямо количеството добито от миналата годишна продукция. Другите две от първите три зърнено-житни култури, които страната ни създава в най-големи количества, са царевица и ечемик. Докато количеството царевица от близо 2 милиона тона и половина бележи спад за към този момент четвърта година подред, добитият ечемик е с една пета повече.
При техническите култури обаче обстановката е напълно друга. Тяхното произвеждане, със напълно дребни изключения какъвто е казусът на лена и кориандъра да вземем за пример, понижава.
Кои са трите култури, които оформят челната тройка по създадено количество у нас. Производството на слънчоглед, в което бяхме водач в Европейския съюз, е намаляло със 17%. Произведената рапица е с над 30% по-малко, а създадената лавандула, спечелила още една лидерска позиция на страната ни освен това в международен мащаб, приближава спад в размер на 40%. Важно е обаче да отбележим, че и площите, от които са добити тези култури, също са с близо една десета по-малко.
Кои са регионите първенци в производството на пшеница, царевица и слънчоглед – трите полски култури, било то зърнени или механически, от които произвеждаме най-вече? В производството им наподобява разчитаме най-вече на Северозападна България, която обезпечава една четвърт от слънчогледа у нас и забележете, над 40% от царевицата. По отношение на пшеницата " Житницата на България " продължава да бъде водеща и в североизточната част на страната се добива една четвърт от българската пшеница.
А кои са първите три полски култури, от които произвеждаме най-вече? От месец юли предходната година до месец май през тази година от 6 милиона тона и половина създадена пшеница сме изнесли общо над 5 милиона тона. Най-голяма част – близо една пета от пшеницата ни, е отпътувала за Индонезия. Сходни количества са купили от Алжир и Испания. От близо 2 милиона тона и половина създадена царевица, сме изнесли съвсем 1 милион, половината от него е за Китай. Половин милион тона пък е изнесеното количество слънчоглед, като Нидерландия е била основна дестинация.
За вноса и за трите култури разчитаме главно на Румъния. Количествата пшеница и царевица, които внасяме, не са обилни. Доста повече обаче през последната година, е бил импортираният слънчоглед – 600 хиляди тона, което е количество съвсем равно на това, което сме изнесли.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ