След края на 30-ия София Филм Фест част от програмата

След края на 30-ия София Филм Фест част от програмата се придвижва в цифрова среда и дава опция на публиката да продължи фестивалното прекарване онлайн. До 15 април феновете могат да гледат селекция от заглавия в платформата Neterra.TV+.

Сред акцентите е най-новият филм на немския режисьор Кристиан Пецолд – „ Отражения № 3 “ (Mirrors No. 3), показан в Кан в секцията „ Петнайсетдневка на режисьорите “. С него Пецолд приключва своята тематична трилогия, въодушевена от естествените детайли и класическата митология.

В „ Отражения № 3 “ той разпростира енигматична история за загубата и освобождението от предишното, която се развива в видимо спокойна провинциална среда.

Филмът може да бъде забелязан паралелно с „ Ундине “ (Undine) – модерна интерпретация на мита за водната русалка, обвързвана с детайла вода, и „ Пожар “ (Afire), отличен със „ Сребърна мечка “ в Берлин – история за разрушителната мощ на огъня и човешките страсти. И в трите кино лентата централно наличие има актрисата Паула Беер, а Пецолд употребява естествените детайли като декор за проучване на любовта, паметта и невъзможността да избягаме от предишното си.



В онлайн селекцията участват и нови заглавия от България и района. „ Made in EU “ на Стефан Командарев е въодушевен от действителна история, открита върху етикет на дреха, и преглежда обществените неравенства и употребата в шивашката промишленост.

„ Юго Флорида “ на Владимир Тагич е дебютен филм за комплицираната връзка сред татко и наследник, разказан през погледа на едно потомство, заседнало сред безвремие и пропуснати благоприятни условия.

Главният воин Зоран живее в рутина и изолираност, споделя апартамент с другар, чийто живот минава сред нощни смени, трева и риалити излъчвания, а връзката му с някогашната му другарка от дълго време е прекратена. Монотонното му всекидневие се разклаща, когато схваща, че отчужденият му татко е неизлечимо болен и му остава малко време.



„ Кино „ Джазира “ на Гьозде Курал е роман, разрастващ се в Афганистан под бруталното ръководство на талибаните. Оцеляла след клането на фамилията си, Лейла има единствено една цел – да откри сина си Омид.

В страна, в която дамата е лишена от права, възможностите ѝ са минимални, по тази причина тя избира извънредно и рисково решение – да промени самоличността си и да поеме по път, в който всяка неточност може да значи гибел. Във втория си филм Курал употребява познанията си за афганистанското общество, с цел да опише история за потисничеството и за функциите, които хората са принудени да играят, с цел да оцелеят.

„ Бялото се пере на деветдесет “ на Марко Набершник е екранизация по бестселъра на Броня Жакел, въодушевен от нейната персонална история. Действието се развива в Любляна през 80-те години и наблюдава порастването на Броня, белязано от загубата на майка ѝ от рак и последвалата ѝ лична борба със същата болест още в ранна възраст. Филмът съчетава комизъм и горест в роман за израстването, загубата и оцеляването, в който оптимизмът се трансформира в метод да продължиш напред все пак.



Сред документалните акценти е „ Магията на гората “ (Whispers in the Woods) на Венсан Мюние – лиричен филм за връзката сред индивида и дивата природа, сниман в планините Вогези, в който наблюдението се трансформира в форма на съпреживяване.

В обичайна онлайн селекция „ Последен късмет “ са включени едни от най-обсъжданите заглавия от последните години. „ Паралелни майки “ (Parallel Mothers) на Педро Алмодовар с Пенелопе Крус преплита историите на две дами, чиито ориси се срещат в родилното поделение и не престават в непредвидена посока.

Носителят на „ Златна палма “ „ Титан “ (Titane) на Жюлия Дюкурно е провокативен и физически натоварен филм за идентичността, тялото и контузията.

„ Най-лошата персона на света “ (The Worst Person in the World) на Йоахим Триер наблюдава съмненията на едно потомство сред любовта, кариерата и страха от избор.

„ Мистър Джоунс “ (Mr. Jones) на Агнешка Холанд споделя за уелския публицист Гарет Джоунс, който през 30-те години на ХХ век разкрива пред западния свят истината за Голодомора – всеобщия апетит в Съветска Украйна, довел до милиони жертви и дълго отричан от руската власт.

„ Карай колата ми “ (Drive My Car), отличен с „ Оскар “ за най-хубав интернационален филм и въодушевен от роман на Харуки Мураками, употребява видимо елементарни диалози, с цел да изследва скръбта, виновността и опцията за непосредственост.

Биографичният филм „ Туве “ (Tove) наблюдава живота на Туве Янсон – създателката на муминтроловете, и нейния път към персонална и креативна независимост.



Онлайн изданието на фестивала дава опция част от най-силните заглавия от програмата да доближат до по-широка аудитория и след края на събитието в кината.

В последните дни на март фестивалът включи и няколко срещи с млади киномани – студенти от висшите учебни заведения с фокус върху проучването на кино.