В условията на кризата: Централните банки активно кредитират правителствата
След края на 2020 година към този момент е налице информация за смяната в обособени индикатори. Едни от първите данни, които към този момент са налични, са балансите на централните банки,
Тук по-конкретно ще обърна внимание на балансите на ръководство “Емисионно” на Българската национална банка (т. е. на валутния борд), на Евросистемата и на Федералния запас на Съединени американски щати. Освен това ще употребявам данни за салдата в платежната система TARGET2.
Задачата ми е да проследя реакциите на централните банки и тяхното отражение върху съответните стопански системи посредством изменението на балансовите индикатори в края на 2019 и 2020 година
България
Поради съществуването на валутен ръб в България неналичието на голям брой типични за централната банка интервенции опростяват салдото на ръководство “Емисионно”.
През 2020 година размерът на активите/пасивите нараства с 24,2% на годишна база, което е съществено достижение за година, характеризираща се като спешна за стопанската система. Това значи, че размерът на формалните валутни запаси, които подсигуряват стабилността на валутния ръб, доближава 30,8 милиарда евро при 24,8 милиарда евро в края на 2019 година
Следователно коефициентът на покритие на пасивите с валутни запаси едва се намалява - от 114,5% в края на 2019 година до 112,9% в края на 2020 година Стойностите над 100% демонстрират, че е налице свръхпокритие с валутни запаси.
От страна на привлечените средства се записва доста повишаване (с 68,8%) на позицията “Задължения към банки”. Това е значим индикатор от най-ликвидните активи на комерсиалните банки, които са част от техните запаси и интензивно се употребяват при разплащанията в страната.
Размерът на тези средства се усили след решение на Българска народна банка през март, което беше част от пакета от ограничения по отношение на последствията от рецесията, породената от пандемията COVID-19.
Българска народна банка изиска от банките да върнат в страната огромна част от средствата си, вложени в чужбина. По този метод се покачиха свръхрезервите в банковата система и това оказа напън върху лихвения % на междубанковия пазар, който беше почнал да нараства.
Така Българска народна банка предотврати опцията за дефицит на ликвидност на междубанковия пазар, което е изключително значимо поради фактическата неспособност на централната банка да обезпечава запаси за кредитните институции даже при последна нужда. Разбира се, за това банките заплащат съответната цена - лихвеният % по свръхрезервите, държани при Българска народна банка, е негативен.
Тоест в тази ситуация цената на сигурността се показва и в немалки разноски за банковата система.
Българска народна банка предприе и друга съответна мярка, като не разреши на комерсиалните банки да разпределят дивиденти. При състояние, че забележителен дял от банковата система в страната е владеене на задгранични притежатели, това би означавало в спешна година да се осъществя и регистрира доста приключване на капитали от страната.
Така можеше да бъде излъчен отрицателен сигнал за българската стопанска система, само че той беше предотвратен.
Друг фактор, който способства за по-големия размер на банковите запаси, е повишаването на депозитите през годината. Към края на ноември депозитите в банковата система доближават 102,3 милиарда лева и нарастват с 6,9% на годишна база (увеличение с съвсем 6,6 милиарда лева.).
Същевременно броят на депозитите понижава, което значи, че междинният размер на един депозит нараства.
Факторите за това са свързани с рецесията в някои браншове на стопанската система, която води до потребление на част от спестените преди този момент средства за ползване при семействата и за оборотни потребности при предприятията. Поради това понижават дребните депозити.
От друга страна продължаващият развой на повишение на банковите такси и намаление на лихвените проценти по депозитите лимитира тласъците за държане на по-малки суми в банка.
Следващият съставен елемент на пасивите на валутния ръб са банкнотите и монетите в обращение. Техният размер се покачва с над 2,1 милиарда лева през 2020 година и доближава 21,2 милиарда лева
Липсата на номинален напредък на стопанската система през годината и потреблението на повече налични пари обаче значи, че е налице по-голям общ размер на покупко-продажбите с заплащане в брой. Тъй като доверието в банковата система е непокътнато, това е симптом за увеличение на неофициалната стопанска система.
Задълженията към държавното управление и други бюджетни организации са друга значима част от този баланс. Те съставляват забележителен дял от фискалния запас на държавното управление. Размерът им в края на 2020 година е почти 8 милиарда лева и се намалява с 1% на годишна база.
Интересен факт е, че новоемитираният дълг през 2020 година е непосредствен по мярка до това число (т. е. може да се твърди, че фискалният запас все още е напълно от заемни средства).
Принос за това развиване имат най-много последните 2 месеца от годината, когато от средствата при Българска народна банка държавното управление е похарчило над 4,6 милиарда лева (тоест тази сума е превишението на разноските над осъществените доходи през ноември и декември).
Баланс на Евросистемата (ЕЦБ)
Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, имат активи в размер на съвсем 7 трилиона евро. Това е израз на опита за стимулиране на европейските стопански системи в интервал на рецесия.
Евросистемата се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната. Посочените банки дружно са виновни за провеждането на единната парична политика. Поради това активите им се преглеждат също дружно.
Техният размер в края на 2020 година доближава съвсем 7 трилиона евро и се покачва с 48,7% на годишна база.
Това е израз на опита за стимулиране на европейските стопански системи в интервал на рецесия. Характерно за еврозоната (както и за някои други икономики) е, че се очакваше тя да изпадне в криза и без пандемията. Икономическият спад обаче значително се задълбочи заради нея.
Това беше опрощение за мощно разхлабване и на паричната, и на фискалната политика.
Съществен принос за разширението на салдото има кредитирането на банките от еврозоната, чийто размер съвсем се утроява през 2020 година и доближава 1,8 трилиона евро, до момента в който другият главен източник е изкупуването на активи.
Притежаваните от Евросистемата скъпи бумаги на емитенти от еврозоната доближават 3,9 трилиона евро и се усилват с над 1 трлн. евро през 2020 година Подобно на България и тук наличните пари нарастват (с 10,9% на годишна база), което също може да се пояснява като увеличение на каузи на неофициалната стопанска система.
TARGET салда
Салдата по сметките на съответните национални централни банки в платежната система TARGET2 съставляват спомагателен източник на риск в еврозоната с изключение на формалната задлъжнялост на държавните управления.
Всъщност с течение на времето в тази система пораждат все по-сериозни несъответствия сред обособените страни, които са резултат от външната търговия и финансовите потоци сред тях. Те се трансформират на процедура в непрекъснати и, за жалост, все по-големи салда при главните консуматори.
От едната страна е Германия. Вземанията на централната є банка през 2020 година надвишават 1 трилион евро и трайно се задържат над тази граница.
Вторият максимален заемодател е Люксембург. Най-големите длъжници са Италия и Испания - към края на ноември отговорностите им в тази система са надлежно 494,9 милиарда евро и 480,4 милиарда евро. Самата ЕЦБ също е сериозен дебитор, чието салдо е -330,7 милиарда евро.
Салдата нормално се покачват в интервали на по-бързо повишаване на емисията на пари и се асоциират с повишаване на недоверието към еврозоната.
Също по този начин е допустимо те да са породени от фрагментирането на финансовите пазари в еврозоната, което способства за неравномерно систематизиране на ликвидността и по този метод съставлява риск за успеваемостта на провежданата парична политика.
Балансът на ФЕД
Федералната аварийна система, наричана в резюме ФЕД, е централната банка на Съединените щати. Подобно на ЕЦБ и тук обстановката през 2020 година е на мощно раздуване на салдото. В края на годината активите доближават 7,36 трилиона $, като нарастват със 76,4% на годишна база.
Тоест единствено за 1 година ФЕД съвсем удвоява балансовото си число, като повода за това е експанзивната парична политика.
През март и април в Съединени американски щати беше записано рекордно високо повишаване на нормата на безработица, което провокира огромна по мярка реакция. Увеличаването на паричната база и оттова на активите на централната банка е еднакво на емисия на спомагателни пари или по-просто казано отпечатване на пари.
Това повишаване е за сметка на покупката на разнообразни финансови принадлежности. По този метод централната банка става заемодател на държавното управление, банковата система и други институции.
Така притежаваните от ФЕД държавни скъпи бумаги, издадени от американското държавно управление, нарастват през 2020 година с над 2,3 трилиона $, до момента в който обезпечените с ипотечни заеми облигации се усилват с над 0,6 трилиона $.
За разлика от ЕЦБ, ФЕД не ползва негативни съществени лихвени проценти.
Резултатът от политиката на ФЕД и на ЕЦБ обаче не съответствува с мандатите на двете най-големи централни банки в света. Целите им са да поддържат ниска и постоянна инфлация, а също така непоклатимост за финансовите пазари и институции.
Заедно с това те се стремят да поддържат стопанските системи покрай капацитета им, т.е. при цялостна претовареност. И двете стопански системи записаха сериозен спад през годината, до момента в който потребителските цени се покачиха по-бавно от поставената цел.
Най-силно влияние се получи в действителност върху финансовите пазари. Правителствата се финансират при извънредно ниски лихви по отношение на рекордната си задлъжнялост.
Цените на акциите и на криптовалутите доближиха рекордно високи стойности, като главният фактор за това е точно изобилието от ликвидност на пазарите в следствие от паричната политика.
Ликвидна рецесия и паническа ликвидация на активи този път не се случи, само че това не значи, че положението на финансовата система е положително.
Неслучайно ЕЦБ (съответно и БНБ) удължи периода на мораториумите по банковите заеми. Към момента в действителност липсват данни по отношение на положението на кредитните портфейли. Вероятно в следствие от икономическата рецесия качеството им значително се е влошило, което ще се прояви след време.
Важен факт за активността на централните банки е, че те могат да дават ликвидност, само че не би трябвало да се намесват при дефицит на личен капитал. Те интензивно кредитират държавните управления и комерсиалните банки, които от своя страна задлъжняват от ден на ден и по този метод усилват систематичния риск за стопанските системи.
Тук по-конкретно ще обърна внимание на балансите на ръководство “Емисионно” на Българската национална банка (т. е. на валутния борд), на Евросистемата и на Федералния запас на Съединени американски щати. Освен това ще употребявам данни за салдата в платежната система TARGET2.
Задачата ми е да проследя реакциите на централните банки и тяхното отражение върху съответните стопански системи посредством изменението на балансовите индикатори в края на 2019 и 2020 година
България
Поради съществуването на валутен ръб в България неналичието на голям брой типични за централната банка интервенции опростяват салдото на ръководство “Емисионно”.
През 2020 година размерът на активите/пасивите нараства с 24,2% на годишна база, което е съществено достижение за година, характеризираща се като спешна за стопанската система. Това значи, че размерът на формалните валутни запаси, които подсигуряват стабилността на валутния ръб, доближава 30,8 милиарда евро при 24,8 милиарда евро в края на 2019 година
Следователно коефициентът на покритие на пасивите с валутни запаси едва се намалява - от 114,5% в края на 2019 година до 112,9% в края на 2020 година Стойностите над 100% демонстрират, че е налице свръхпокритие с валутни запаси.
От страна на привлечените средства се записва доста повишаване (с 68,8%) на позицията “Задължения към банки”. Това е значим индикатор от най-ликвидните активи на комерсиалните банки, които са част от техните запаси и интензивно се употребяват при разплащанията в страната.
Размерът на тези средства се усили след решение на Българска народна банка през март, което беше част от пакета от ограничения по отношение на последствията от рецесията, породената от пандемията COVID-19.
Българска народна банка изиска от банките да върнат в страната огромна част от средствата си, вложени в чужбина. По този метод се покачиха свръхрезервите в банковата система и това оказа напън върху лихвения % на междубанковия пазар, който беше почнал да нараства.
Така Българска народна банка предотврати опцията за дефицит на ликвидност на междубанковия пазар, което е изключително значимо поради фактическата неспособност на централната банка да обезпечава запаси за кредитните институции даже при последна нужда. Разбира се, за това банките заплащат съответната цена - лихвеният % по свръхрезервите, държани при Българска народна банка, е негативен.
Тоест в тази ситуация цената на сигурността се показва и в немалки разноски за банковата система.
Българска народна банка предприе и друга съответна мярка, като не разреши на комерсиалните банки да разпределят дивиденти. При състояние, че забележителен дял от банковата система в страната е владеене на задгранични притежатели, това би означавало в спешна година да се осъществя и регистрира доста приключване на капитали от страната.
Така можеше да бъде излъчен отрицателен сигнал за българската стопанска система, само че той беше предотвратен.
Друг фактор, който способства за по-големия размер на банковите запаси, е повишаването на депозитите през годината. Към края на ноември депозитите в банковата система доближават 102,3 милиарда лева и нарастват с 6,9% на годишна база (увеличение с съвсем 6,6 милиарда лева.).
Същевременно броят на депозитите понижава, което значи, че междинният размер на един депозит нараства.
Факторите за това са свързани с рецесията в някои браншове на стопанската система, която води до потребление на част от спестените преди този момент средства за ползване при семействата и за оборотни потребности при предприятията. Поради това понижават дребните депозити.
От друга страна продължаващият развой на повишение на банковите такси и намаление на лихвените проценти по депозитите лимитира тласъците за държане на по-малки суми в банка.
Следващият съставен елемент на пасивите на валутния ръб са банкнотите и монетите в обращение. Техният размер се покачва с над 2,1 милиарда лева през 2020 година и доближава 21,2 милиарда лева
Липсата на номинален напредък на стопанската система през годината и потреблението на повече налични пари обаче значи, че е налице по-голям общ размер на покупко-продажбите с заплащане в брой. Тъй като доверието в банковата система е непокътнато, това е симптом за увеличение на неофициалната стопанска система.
Задълженията към държавното управление и други бюджетни организации са друга значима част от този баланс. Те съставляват забележителен дял от фискалния запас на държавното управление. Размерът им в края на 2020 година е почти 8 милиарда лева и се намалява с 1% на годишна база.
Интересен факт е, че новоемитираният дълг през 2020 година е непосредствен по мярка до това число (т. е. може да се твърди, че фискалният запас все още е напълно от заемни средства).
Принос за това развиване имат най-много последните 2 месеца от годината, когато от средствата при Българска народна банка държавното управление е похарчило над 4,6 милиарда лева (тоест тази сума е превишението на разноските над осъществените доходи през ноември и декември).
Баланс на Евросистемата (ЕЦБ)
Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната, имат активи в размер на съвсем 7 трилиона евро. Това е израз на опита за стимулиране на европейските стопански системи в интервал на рецесия.
Евросистемата се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на страните от еврозоната. Посочените банки дружно са виновни за провеждането на единната парична политика. Поради това активите им се преглеждат също дружно.
Техният размер в края на 2020 година доближава съвсем 7 трилиона евро и се покачва с 48,7% на годишна база.
Това е израз на опита за стимулиране на европейските стопански системи в интервал на рецесия. Характерно за еврозоната (както и за някои други икономики) е, че се очакваше тя да изпадне в криза и без пандемията. Икономическият спад обаче значително се задълбочи заради нея.
Това беше опрощение за мощно разхлабване и на паричната, и на фискалната политика.
Съществен принос за разширението на салдото има кредитирането на банките от еврозоната, чийто размер съвсем се утроява през 2020 година и доближава 1,8 трилиона евро, до момента в който другият главен източник е изкупуването на активи.
Притежаваните от Евросистемата скъпи бумаги на емитенти от еврозоната доближават 3,9 трилиона евро и се усилват с над 1 трлн. евро през 2020 година Подобно на България и тук наличните пари нарастват (с 10,9% на годишна база), което също може да се пояснява като увеличение на каузи на неофициалната стопанска система.
TARGET салда
Салдата по сметките на съответните национални централни банки в платежната система TARGET2 съставляват спомагателен източник на риск в еврозоната с изключение на формалната задлъжнялост на държавните управления.
Всъщност с течение на времето в тази система пораждат все по-сериозни несъответствия сред обособените страни, които са резултат от външната търговия и финансовите потоци сред тях. Те се трансформират на процедура в непрекъснати и, за жалост, все по-големи салда при главните консуматори.
От едната страна е Германия. Вземанията на централната є банка през 2020 година надвишават 1 трилион евро и трайно се задържат над тази граница.
Вторият максимален заемодател е Люксембург. Най-големите длъжници са Италия и Испания - към края на ноември отговорностите им в тази система са надлежно 494,9 милиарда евро и 480,4 милиарда евро. Самата ЕЦБ също е сериозен дебитор, чието салдо е -330,7 милиарда евро.
Салдата нормално се покачват в интервали на по-бързо повишаване на емисията на пари и се асоциират с повишаване на недоверието към еврозоната.
Също по този начин е допустимо те да са породени от фрагментирането на финансовите пазари в еврозоната, което способства за неравномерно систематизиране на ликвидността и по този метод съставлява риск за успеваемостта на провежданата парична политика.
Балансът на ФЕД
Федералната аварийна система, наричана в резюме ФЕД, е централната банка на Съединените щати. Подобно на ЕЦБ и тук обстановката през 2020 година е на мощно раздуване на салдото. В края на годината активите доближават 7,36 трилиона $, като нарастват със 76,4% на годишна база.
Тоест единствено за 1 година ФЕД съвсем удвоява балансовото си число, като повода за това е експанзивната парична политика.
През март и април в Съединени американски щати беше записано рекордно високо повишаване на нормата на безработица, което провокира огромна по мярка реакция. Увеличаването на паричната база и оттова на активите на централната банка е еднакво на емисия на спомагателни пари или по-просто казано отпечатване на пари.
Това повишаване е за сметка на покупката на разнообразни финансови принадлежности. По този метод централната банка става заемодател на държавното управление, банковата система и други институции.
Така притежаваните от ФЕД държавни скъпи бумаги, издадени от американското държавно управление, нарастват през 2020 година с над 2,3 трилиона $, до момента в който обезпечените с ипотечни заеми облигации се усилват с над 0,6 трилиона $.
За разлика от ЕЦБ, ФЕД не ползва негативни съществени лихвени проценти.
Резултатът от политиката на ФЕД и на ЕЦБ обаче не съответствува с мандатите на двете най-големи централни банки в света. Целите им са да поддържат ниска и постоянна инфлация, а също така непоклатимост за финансовите пазари и институции.
Заедно с това те се стремят да поддържат стопанските системи покрай капацитета им, т.е. при цялостна претовареност. И двете стопански системи записаха сериозен спад през годината, до момента в който потребителските цени се покачиха по-бавно от поставената цел.
Най-силно влияние се получи в действителност върху финансовите пазари. Правителствата се финансират при извънредно ниски лихви по отношение на рекордната си задлъжнялост.
Цените на акциите и на криптовалутите доближиха рекордно високи стойности, като главният фактор за това е точно изобилието от ликвидност на пазарите в следствие от паричната политика.
Ликвидна рецесия и паническа ликвидация на активи този път не се случи, само че това не значи, че положението на финансовата система е положително.
Неслучайно ЕЦБ (съответно и БНБ) удължи периода на мораториумите по банковите заеми. Към момента в действителност липсват данни по отношение на положението на кредитните портфейли. Вероятно в следствие от икономическата рецесия качеството им значително се е влошило, което ще се прояви след време.
Важен факт за активността на централните банки е, че те могат да дават ликвидност, само че не би трябвало да се намесват при дефицит на личен капитал. Те интензивно кредитират държавните управления и комерсиалните банки, които от своя страна задлъжняват от ден на ден и по този метод усилват систематичния риск за стопанските системи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ