Западът се готви да натисне докрай Сърбия по “руския въпрос”
След кръвожадните 1990-те и напрегнатите 2000-те, десетилетие на досада заля Сърбия. Там, несъмнено, протичаха някакви политически процеси, и то видимо бурни, с опити за цветни революции, шумни кавги и хронично очакване на нова война за Косово. Но всички тези стихии в последна сметка се оказаха шекспировски, театрални - когато декорът се люлее, а сцената стои неподвижна. Всъщност нищо не се промени в страната: Сърбия се развиваше постепенно, а президентът Александър Вучич „ надеждно контролираше обстановката “ (както се показваха неговите привърженици) и/или „ построи властнически режим от персоналистичен вид “ (според съперниците му).
Така е и до през днешния ден, какъвто и акцент да изберете. Скоро ще се навърши година и половина, откогато Белград устоява на шантажа на Запада по тематиката за връзките с Русия. Оказва се, че не е толкоз елементарно да се разбие Сърбия без бомбардировки от явно превъзхождащите сили на НАТО.
Сега тази непоклатимост (за враговете на Вучич стагнация) заплашва да завърши. Самият Вучич - без значение дали е общителен хазаин или остроумен клеветник - сигурно би желал още веднъж нищо да не се промени. Но точно той започва процесите, загатващи огромни промени.
Първо, той обезоръжава хората. Почти на всички места на Балканите цивилните имат доста оръжия - това, както се сподели във кино лентата " Брат ", " ехтене от войната ", единствено че войните са били доста, а старите хора към момента чакат нови. Освен това на всички места управляващите са търсили и търсят аргументи да понижат броя на цевите в ръцете и градините на своите нации, само че някъде съумяха, другаде не.
В Сърбия не съумяха изключително, само че в този момент там се предават куфари в десетки хиляди. Засега непринудено - по апел на президента. Наказание против ината е дадено от юни, когато влизат в действие нормите на новия закон за боравене с оръжие. Причината за приемането му бяха две скорошни всеобщи стрелби: едната в белградско учебно заведение, другата в предградие на Белград. Общо 16 починали.
Сръбската съпротива употребява тези нещастия като опрощение за баналното - за прощален път да изиска оставката на Вучич, както и на шефа на Министерство на вътрешните работи. Президентът даде обещание да отговори с оповестяване на предварителни парламентарни избори (трети за четири години) и лоялните му сили сигурно ще ги завоюват още веднъж. С други думи, всичко е същото, придвижване поради придвижването, без основни промени. Освен обезоръжаването на популацията.
И второ, Вучич се отдръпва като ръководител на ръководещата Сръбска прогресивна партия, най-голямата в страната и една от най-многочислените в Европа.
През кървавите 90-те това беше партия на радикални националисти и се наричаше: Радикална. И по-късно претърпя разединение, вследствие на което най-голямата част от нея под прикритието на Прогресивната партия взе властта през 2012 година, откривайки десетилетие на стабилност-стагнация.
Тогава главното лице на прогресистите беше Томислав Николич. Вучич е негов правоприемник, първо като партиен водач, а по-късно като президент на Сърбия. Сега той самият предава партията на " младото потомство " и е ясно, че го унижават: сръбският президент е едвам на 53 години.
Може би Вучич откровено мислеше за последователно предаване на властта. Може би, както постоянно се случва с него, всичко е тъкмо противоположното: той трансформира нещо маловажно, тъй че нищо значително не се трансформира. Но никога не е изключен разновидността президентът да готви форсирана от Запада маневра.
Докато се съпротивляваше на настояванията за налагане на наказания на Русия и определяне на връзки с косовските управляващи, Вучич неведнъж предупреждаваше, че способността му да се съпротивлява не е неограничена. В същото време той е отрязал пътя си за бягство и към този момент не може да бъде този, който е взел „ непопулярното решение “. За да не се обезсмисли като политик, ще би трябвало да се отдръпна.
През десетте години, през които Сърбия влезе в Европейския съюз под управлението на националистите, някогашният министър на пропагандата във военното държавно управление на Милошевич неведнъж показва неповторимата си политическа жизненост и умеене да играе без съществени козове в ръцете си. Но в случай че въпреки всичко трябваше да се съобщи, той щеше да работи по същия метод, както работи в този момент: щеше да търси ръце за " мръсна работа ", да отиде в сенките, да се скрие зад апаратни решения и, несъмнено, да обезоръжи популацията, въпреки всичко сцената на действието е барутният погреб на Европа.
Ако Белград чака внезапно „ завъртане към Запада “, за което Вучич се подозира, че има намерение към този момент втора поредна година, необичайно е какво го чака в този момент, когато сръбският президент е в режим на следващ спор със Запада и бойкотира срещата на високо ниво на Съвета на Европа. Но нещо им се готви - нещо, след което Сърбия може да завърши десетилетието на скучна непоклатимост, която в нашия бързо изменящ се свят се трансформира в разкош.
Повече за маневрата на Вучич ще стане ясно в края на май, когато президентът ще се обърне към народа и ще организира конгрес на ръководещата партия. Но що се отнася до връзките с Русия, яснотата би трябвало да пристигна по-късно. Има съмнения, че в най-голяма степен това зависи не от Вучич и не от Запада, а от това какъв брой дейно съветските въоръжени сили ще се опълчват на главния залог на общите ни със сърбите недоброжелатели от НАТО - по този начин нареченото контранастъпление на ВСУ.
Колкото и мощна да е Сърбия и колкото и съобразителен да е Вучич, дребните страни могат да се съпротивляват дейно единствено до момента в който огромните се съпротивляват дейно.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Така е и до през днешния ден, какъвто и акцент да изберете. Скоро ще се навърши година и половина, откогато Белград устоява на шантажа на Запада по тематиката за връзките с Русия. Оказва се, че не е толкоз елементарно да се разбие Сърбия без бомбардировки от явно превъзхождащите сили на НАТО.
Сега тази непоклатимост (за враговете на Вучич стагнация) заплашва да завърши. Самият Вучич - без значение дали е общителен хазаин или остроумен клеветник - сигурно би желал още веднъж нищо да не се промени. Но точно той започва процесите, загатващи огромни промени.
Първо, той обезоръжава хората. Почти на всички места на Балканите цивилните имат доста оръжия - това, както се сподели във кино лентата " Брат ", " ехтене от войната ", единствено че войните са били доста, а старите хора към момента чакат нови. Освен това на всички места управляващите са търсили и търсят аргументи да понижат броя на цевите в ръцете и градините на своите нации, само че някъде съумяха, другаде не.
В Сърбия не съумяха изключително, само че в този момент там се предават куфари в десетки хиляди. Засега непринудено - по апел на президента. Наказание против ината е дадено от юни, когато влизат в действие нормите на новия закон за боравене с оръжие. Причината за приемането му бяха две скорошни всеобщи стрелби: едната в белградско учебно заведение, другата в предградие на Белград. Общо 16 починали.
Сръбската съпротива употребява тези нещастия като опрощение за баналното - за прощален път да изиска оставката на Вучич, както и на шефа на Министерство на вътрешните работи. Президентът даде обещание да отговори с оповестяване на предварителни парламентарни избори (трети за четири години) и лоялните му сили сигурно ще ги завоюват още веднъж. С други думи, всичко е същото, придвижване поради придвижването, без основни промени. Освен обезоръжаването на популацията.
И второ, Вучич се отдръпва като ръководител на ръководещата Сръбска прогресивна партия, най-голямата в страната и една от най-многочислените в Европа.
През кървавите 90-те това беше партия на радикални националисти и се наричаше: Радикална. И по-късно претърпя разединение, вследствие на което най-голямата част от нея под прикритието на Прогресивната партия взе властта през 2012 година, откривайки десетилетие на стабилност-стагнация.
Тогава главното лице на прогресистите беше Томислав Николич. Вучич е негов правоприемник, първо като партиен водач, а по-късно като президент на Сърбия. Сега той самият предава партията на " младото потомство " и е ясно, че го унижават: сръбският президент е едвам на 53 години.
Може би Вучич откровено мислеше за последователно предаване на властта. Може би, както постоянно се случва с него, всичко е тъкмо противоположното: той трансформира нещо маловажно, тъй че нищо значително не се трансформира. Но никога не е изключен разновидността президентът да готви форсирана от Запада маневра.
Докато се съпротивляваше на настояванията за налагане на наказания на Русия и определяне на връзки с косовските управляващи, Вучич неведнъж предупреждаваше, че способността му да се съпротивлява не е неограничена. В същото време той е отрязал пътя си за бягство и към този момент не може да бъде този, който е взел „ непопулярното решение “. За да не се обезсмисли като политик, ще би трябвало да се отдръпна.
През десетте години, през които Сърбия влезе в Европейския съюз под управлението на националистите, някогашният министър на пропагандата във военното държавно управление на Милошевич неведнъж показва неповторимата си политическа жизненост и умеене да играе без съществени козове в ръцете си. Но в случай че въпреки всичко трябваше да се съобщи, той щеше да работи по същия метод, както работи в този момент: щеше да търси ръце за " мръсна работа ", да отиде в сенките, да се скрие зад апаратни решения и, несъмнено, да обезоръжи популацията, въпреки всичко сцената на действието е барутният погреб на Европа.
Ако Белград чака внезапно „ завъртане към Запада “, за което Вучич се подозира, че има намерение към този момент втора поредна година, необичайно е какво го чака в този момент, когато сръбският президент е в режим на следващ спор със Запада и бойкотира срещата на високо ниво на Съвета на Европа. Но нещо им се готви - нещо, след което Сърбия може да завърши десетилетието на скучна непоклатимост, която в нашия бързо изменящ се свят се трансформира в разкош.
Повече за маневрата на Вучич ще стане ясно в края на май, когато президентът ще се обърне към народа и ще организира конгрес на ръководещата партия. Но що се отнася до връзките с Русия, яснотата би трябвало да пристигна по-късно. Има съмнения, че в най-голяма степен това зависи не от Вучич и не от Запада, а от това какъв брой дейно съветските въоръжени сили ще се опълчват на главния залог на общите ни със сърбите недоброжелатели от НАТО - по този начин нареченото контранастъпление на ВСУ.
Колкото и мощна да е Сърбия и колкото и съобразителен да е Вучич, дребните страни могат да се съпротивляват дейно единствено до момента в който огромните се съпротивляват дейно.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ