Споделено родителство или отново детско правосъдие
след кръглата маса „ СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО “, извършена на 30.01.2024г. в Народното събрание, проведена от парламентарната група на Политическа партия и Демократична България
Темата за „ СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО “ единствено на пръв взор е тематика за родителя лишен от наставнически права след бракоразвод или разлъка. Погледнато национално, това е диалог за трагичното положение на фамилията и децата, за демографската покруса в България. Погледнато личностно, това е извънредно изострен, сложен и сложен за решение персонален и обществен проблем. Засяга мъчително голяма част от българските жители и въздейства върху тяхнитепсихическо положение, жизнеспособност и продуктивност.
През последните десетилетия българското родителство е цел на мощна външна офанзива. Ясната и несъмнено до неотдавна правна идея за родителство, закрепена в Конституция на Република България и Семеен кодекс, стана обект на упорити опити за проверка в региона на процесуалното и материално право. Колкото и парадоксално да звучи, след хилядолетия фамилна традиция на българския етнос, през днешния ден в българското общество няма единна визия за родителството като биологично предопределена категория. Всепризнатата формулировка, почиваща на анатомична даденост бе изоставена и доведена пропагандно до неуместна обстановка да отхвърли човешката биология. Днес родител може да бъде чиновникът, който получава пари за развъждане на непознато дете („ приемен родител “), хомосексуалният сътрудник на единия родител, няколко сътрудници на единия родител без значение на половата ориентировка. Може да бъде сурогатната майка. Може да бъде френски, английски или испански педераст или гей-дама, сключил хомосексуален брак с български сътрудници в чужбина, осиновил българското дете на своя сътрудник (не е изключено против заплащане), и по-късно организиран краткотрайно в България, претендиращ за юридически статут на родител. Може да бъде и трансджендър с флуидна полова еднаквост. А за какво не в близко бъдеще и трансхуманоид.
Затова броят на родителите, вследствие на тези ултра модерни концепции за родителство, е повече от два пъти по-голям от броя на децата, т.е. едно дете може към този момент да има повече от двама родители.
Възниква логически въпрос: готово ли е българското общество да одобри една нова ултра- идея за родителството, подготвена ли е експертната правна общественост да дискутира върху споделеното родителство без да е дефинирала правния термин „ родител “, подготвен ли е българския законодател да одобри ново законодателство без да е определил кръга на субектите на наставнически права, подготвен ли е българския съд да пояснява разширително понятието „ родител “ към флуидни трансджендъри и сурогатни майки. Кои са субектите на наставнически права – приемният родител, сурогатната майка, трансджендърът? Или човешките същества, основали нов живот, както е било хилядолетия преди нас. Докато законодателят не даде еднопосочен отговор на тези въпроси, солидната правна регулация на споделеното родителство остава нереалност.
РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ и родителското придвижване не може да даде кардинално единодушие за законодателно решение на споделеното родителство без разработване на легална формулировка на правната категория „ родител “.
Инициативата за осъществяване на днешната кръгла маса, като продължение на обществения разговор по тази тематика от 2016 година, въпреки всичко заслужава почитание и поддръжка. Това може да бъде крачка в вярна посока, в случай че не е заслон за осъществяване на други цели, да вземем за пример даване в бъдеще на наставнически юридически статут на лица, които не дават отговор на обичайните визиите на българина на родител. Ние сме подготвени да участваме в сериозен и открит разговор по съществото на казуса, само че не и в параванни договаряния.
Изненадващо прозвуча декларираното от Министъра на труда и обществената политика, че неговото ведомство работи по основаване на Държавна организация за правата на детето. Предвижда се това да бъде втората организация за децата след Държавната организация на протекция на детето. Тази вест буди повече въпроси, в сравнение с дава отговори.
Темата за споделеното родителство е обсъждана неколкократно през годините, само че без на практика резултат. Причината е явна – противоречие сред провъзгласените цели и предлаганите законодателни ограничения. На съответни обществени и стопански проблеми се търси техническо решение, без да се потърсят аргументите. Законът не е всемогъщ. Той е единствено инструмент за легитимиране на съществуващи обществени връзки. Той не е в положение самичък да основава публични връзки. Опитите за приемане на сходни закони постоянно раждат мъртва правна норма.
Адекватно решение на проблемите в упражняването на родителските права не може да се откри, в случай че бъде търсено в рамките единствено на един обособен юридически институт. Проблемите на родителството не са изолирано събитие, а една от деянията на цялостната рецесия на фамилните връзки. Те са резултат от съществени обществени дефицити в тази област, които имат съкрушително влияние върху демографията.
Тривиална истина е, че въпреки всичко и най-лошия разговор е по-добър от всяка борба, по този начин както и най-лошият мир е по-добър от всяка война.
Кръглата маса бе задоволително представителна. В нея взеха присъединяване Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, МТСП, АСП, ДАЗД, СРС и СГСС, депутати от Политическа партия и Демократична България, Има Такъв Народ, някогашни министри на правораздаването и външните работи. Техните изявления обаче бяха общи, сбити, изчакващи, умишлено спестовни.
Ние имахме по-различна визия за този разговор. Очаквахме полемики както по техническите аспекти, по този начин и по философията на закона. Очаквахме от поканените държавни институции статистика и експертни проучвания за обстановката на фамилните и извънбрачни двойки в страната. Очаквахме информация за количествените и качествени измерения на казуса с разграниченото родителство, за броя на разводите и раздялите, за броя на децата от такива разтрогнати бракове и развалени извънбрачни съжителства, систематизирана оценка на съществуващата правна регулация и оценка за успеваемостта на предлаганата правна регулация. Очаквахме хрумвания за смяна на законодателството, с написани оферти на законодателни промени, с съответна аргументация и експертна оценка на резултата от законодателната смяна. Такива не бяха показани. Получи се една правно-техническа полемика, без разбор на аргументите на явлението и без съответни текстове. Техническите аспекти напълно изместиха философията на закона.
Липсата на съответна информация беше сериозна уязвимост на кръглата маса. Получи се полу-диалог, полу-дискусия, в полу-информационна среда. Заявленията, че нужната информация и законодателни оферти ще получим в последващи полемики, пристигна едвам при закриване на кръглата маса, което беше неефикасно.
РОД и останалите наставнически организации не могат да изразят изцяло мнение по толкоз сложен обществен проблем без информация и оАбосновка. Това би било да подценим задачата.
На този прелиминарен стадий РОД не може нито да отхвърли, нито да поддържа предложение за смяна на Семеен кодекс в частта „ споделено родителство “. За нас публичният разговор е едвам стартирал. Днешната кръгла маса слага единствено началото на тази полемика по какъв начин се зараждат и развиват актуалните фамилните връзки. От това по какъв начин ще се развие по-нататъшния развой на разискване на тематиката ще си проличат същинските планове на уредниците.
Ако страната фактически търси решения на този изострен обществен въпрос, изпълнителната власт следва да се вземат незабавни ограничения за използване на настоящото законодателство от личните си органи – осъществяване на правосъдните решения в период, отговорност за несъблюдение на закона и правосъдното решение, за медиация и разширение опциите за извънсъдебни решения сред родителите на децата и други
В умозаключение желая да разсея всевъзможни подозрения или опити за манипулативни тълкования. Нашето присъединяване в първата кръгла маса по споделеното родителство не значи единодушие в задатък за предложенията. РОД ИНТЪРНЕШЪНЪЛ и останалите наставнически организации ще се опълчват изрично срещу възможни опити за инструментално потребление на споделеното родителство за последователно вграждане на детайлите на детското правораздаване в нашето законодателство. Ако осезаем сходни планове и трендове, ще действаме надлежно. Ще разкрием пред българското общество лобистките ползи на избрани политически сили и Неправителствени организации от детското правораздаване у нас. Ще разясним на обществеността пагубните последствията от детското правораздаване за българските деца и техните демографския измерения.
Ние деликатно ще проучваме полемиките на тази кръгла маса и ще вземем отношение по философията на предлаганите законодателни промени. Когато ни бъдат предоставени текстовете на новите законови оферти, дружно с претекстове към тях, тогава ще представим своя експертен разбор.
Темата за „ СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО “ единствено на пръв взор е тематика за родителя лишен от наставнически права след бракоразвод или разлъка. Погледнато национално, това е диалог за трагичното положение на фамилията и децата, за демографската покруса в България. Погледнато личностно, това е извънредно изострен, сложен и сложен за решение персонален и обществен проблем. Засяга мъчително голяма част от българските жители и въздейства върху тяхнитепсихическо положение, жизнеспособност и продуктивност.
През последните десетилетия българското родителство е цел на мощна външна офанзива. Ясната и несъмнено до неотдавна правна идея за родителство, закрепена в Конституция на Република България и Семеен кодекс, стана обект на упорити опити за проверка в региона на процесуалното и материално право. Колкото и парадоксално да звучи, след хилядолетия фамилна традиция на българския етнос, през днешния ден в българското общество няма единна визия за родителството като биологично предопределена категория. Всепризнатата формулировка, почиваща на анатомична даденост бе изоставена и доведена пропагандно до неуместна обстановка да отхвърли човешката биология. Днес родител може да бъде чиновникът, който получава пари за развъждане на непознато дете („ приемен родител “), хомосексуалният сътрудник на единия родител, няколко сътрудници на единия родител без значение на половата ориентировка. Може да бъде сурогатната майка. Може да бъде френски, английски или испански педераст или гей-дама, сключил хомосексуален брак с български сътрудници в чужбина, осиновил българското дете на своя сътрудник (не е изключено против заплащане), и по-късно организиран краткотрайно в България, претендиращ за юридически статут на родител. Може да бъде и трансджендър с флуидна полова еднаквост. А за какво не в близко бъдеще и трансхуманоид.
Затова броят на родителите, вследствие на тези ултра модерни концепции за родителство, е повече от два пъти по-голям от броя на децата, т.е. едно дете може към този момент да има повече от двама родители.
Възниква логически въпрос: готово ли е българското общество да одобри една нова ултра- идея за родителството, подготвена ли е експертната правна общественост да дискутира върху споделеното родителство без да е дефинирала правния термин „ родител “, подготвен ли е българския законодател да одобри ново законодателство без да е определил кръга на субектите на наставнически права, подготвен ли е българския съд да пояснява разширително понятието „ родител “ към флуидни трансджендъри и сурогатни майки. Кои са субектите на наставнически права – приемният родител, сурогатната майка, трансджендърът? Или човешките същества, основали нов живот, както е било хилядолетия преди нас. Докато законодателят не даде еднопосочен отговор на тези въпроси, солидната правна регулация на споделеното родителство остава нереалност.
РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ и родителското придвижване не може да даде кардинално единодушие за законодателно решение на споделеното родителство без разработване на легална формулировка на правната категория „ родител “.
Инициативата за осъществяване на днешната кръгла маса, като продължение на обществения разговор по тази тематика от 2016 година, въпреки всичко заслужава почитание и поддръжка. Това може да бъде крачка в вярна посока, в случай че не е заслон за осъществяване на други цели, да вземем за пример даване в бъдеще на наставнически юридически статут на лица, които не дават отговор на обичайните визиите на българина на родител. Ние сме подготвени да участваме в сериозен и открит разговор по съществото на казуса, само че не и в параванни договаряния.
Изненадващо прозвуча декларираното от Министъра на труда и обществената политика, че неговото ведомство работи по основаване на Държавна организация за правата на детето. Предвижда се това да бъде втората организация за децата след Държавната организация на протекция на детето. Тази вест буди повече въпроси, в сравнение с дава отговори.
Темата за споделеното родителство е обсъждана неколкократно през годините, само че без на практика резултат. Причината е явна – противоречие сред провъзгласените цели и предлаганите законодателни ограничения. На съответни обществени и стопански проблеми се търси техническо решение, без да се потърсят аргументите. Законът не е всемогъщ. Той е единствено инструмент за легитимиране на съществуващи обществени връзки. Той не е в положение самичък да основава публични връзки. Опитите за приемане на сходни закони постоянно раждат мъртва правна норма.
Адекватно решение на проблемите в упражняването на родителските права не може да се откри, в случай че бъде търсено в рамките единствено на един обособен юридически институт. Проблемите на родителството не са изолирано събитие, а една от деянията на цялостната рецесия на фамилните връзки. Те са резултат от съществени обществени дефицити в тази област, които имат съкрушително влияние върху демографията.
Тривиална истина е, че въпреки всичко и най-лошия разговор е по-добър от всяка борба, по този начин както и най-лошият мир е по-добър от всяка война.
Кръглата маса бе задоволително представителна. В нея взеха присъединяване Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, МТСП, АСП, ДАЗД, СРС и СГСС, депутати от Политическа партия и Демократична България, Има Такъв Народ, някогашни министри на правораздаването и външните работи. Техните изявления обаче бяха общи, сбити, изчакващи, умишлено спестовни.
Ние имахме по-различна визия за този разговор. Очаквахме полемики както по техническите аспекти, по този начин и по философията на закона. Очаквахме от поканените държавни институции статистика и експертни проучвания за обстановката на фамилните и извънбрачни двойки в страната. Очаквахме информация за количествените и качествени измерения на казуса с разграниченото родителство, за броя на разводите и раздялите, за броя на децата от такива разтрогнати бракове и развалени извънбрачни съжителства, систематизирана оценка на съществуващата правна регулация и оценка за успеваемостта на предлаганата правна регулация. Очаквахме хрумвания за смяна на законодателството, с написани оферти на законодателни промени, с съответна аргументация и експертна оценка на резултата от законодателната смяна. Такива не бяха показани. Получи се една правно-техническа полемика, без разбор на аргументите на явлението и без съответни текстове. Техническите аспекти напълно изместиха философията на закона.
Липсата на съответна информация беше сериозна уязвимост на кръглата маса. Получи се полу-диалог, полу-дискусия, в полу-информационна среда. Заявленията, че нужната информация и законодателни оферти ще получим в последващи полемики, пристигна едвам при закриване на кръглата маса, което беше неефикасно.
РОД и останалите наставнически организации не могат да изразят изцяло мнение по толкоз сложен обществен проблем без информация и оАбосновка. Това би било да подценим задачата.
На този прелиминарен стадий РОД не може нито да отхвърли, нито да поддържа предложение за смяна на Семеен кодекс в частта „ споделено родителство “. За нас публичният разговор е едвам стартирал. Днешната кръгла маса слага единствено началото на тази полемика по какъв начин се зараждат и развиват актуалните фамилните връзки. От това по какъв начин ще се развие по-нататъшния развой на разискване на тематиката ще си проличат същинските планове на уредниците.
Ако страната фактически търси решения на този изострен обществен въпрос, изпълнителната власт следва да се вземат незабавни ограничения за използване на настоящото законодателство от личните си органи – осъществяване на правосъдните решения в период, отговорност за несъблюдение на закона и правосъдното решение, за медиация и разширение опциите за извънсъдебни решения сред родителите на децата и други
В умозаключение желая да разсея всевъзможни подозрения или опити за манипулативни тълкования. Нашето присъединяване в първата кръгла маса по споделеното родителство не значи единодушие в задатък за предложенията. РОД ИНТЪРНЕШЪНЪЛ и останалите наставнически организации ще се опълчват изрично срещу възможни опити за инструментално потребление на споделеното родителство за последователно вграждане на детайлите на детското правораздаване в нашето законодателство. Ако осезаем сходни планове и трендове, ще действаме надлежно. Ще разкрием пред българското общество лобистките ползи на избрани политически сили и Неправителствени организации от детското правораздаване у нас. Ще разясним на обществеността пагубните последствията от детското правораздаване за българските деца и техните демографския измерения.
Ние деликатно ще проучваме полемиките на тази кръгла маса и ще вземем отношение по философията на предлаганите законодателни промени. Когато ни бъдат предоставени текстовете на новите законови оферти, дружно с претекстове към тях, тогава ще представим своя експертен разбор.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ