Цеца помогна за бетонирането на българофобската власт в Северна Македония
След концерта на певицата, която развя българския байрак на собствен концерт, антибългарската ВМРО-ДПМНЕ завоюва безапелационно изборите
В деликатния районен спектакъл на Балканите жестовете рядко са почтени. Или пък инцидентни. Те се трансформират в политически сигнали, а сцената влияе върху всеобщото схващане повече от речи, документи и експертни разбори. Именно подобен беше казусът с демонстративната демонстрация на сръбската певица Цеца Величкович, която на концерт във Велес се наметна с българско знаме. На пръв взор – балканска романтика, артистична екстравагантност. У нас мнозина видяха освен това – героизъм, успех над изкривяването на историческата истина в Македония.
Но груповата еуфория рядко ражда трезва преценка. И зад този прочувствен момент стои един надалеч по-мрачен и сериозен резултат: укрепването на българофобската политическа линия в Северна Македония.
Хронологията е безмилостна.
31 октомври – скандалният концерт във Велес.
1 ноември – бурна реакция в Северна Македония, обхванала политическия и публичен набор. Дори тези македонци, които обичайно демонстрират благосклонности към България, се почувстваха предизвикани и засрамени пред личната си среда. А тези, които живеят в плен на националистически клишета и комплекси, се активизираха.
Когато една общественост, травмирана и несигурна в идентичността си, се почувства застрашена, тя се сплотява към най-радикалните си представители. Това е исторически закон и пропагандата чудесно го познава.
2 ноември – локалните избори. Резултатът: безапелационен успех на Вътрешна македонска революционна организация - ДПМНЕ – групировка, чиято политическа физиономия през последните години е построена върху култивирана неприязън към България, превърната в електорален мотор. Победа в столицата Скопие. Доминантно наличие в общините. Политическа легитимация, която ще се капитализира дълго.
Дали концертната проява беше единствената причина? Разбира се, не. Но да пренебрегнем нейния мобилизационен резултат би било интелектуална немарливост. Провокацията – умишлена или не – бе употребена като катализатор.
Тук се изправяме против неприятната, само че нужна истина. Това не беше услуга за България. Това беше подарък за политическите сили, които построяват своята легитимност върху опълчването с нас.
Можем да спорим за претекстовете на Цеца – дали става дума за обикновен пиар с мисъл за бъдещи концерти у нас, дали някой зад кулисите я подтиква по някакъв метод да направи този ход... А няма ли Сърбия директна изгода от в допълнение утежняване на връзките сред България и Северна Македония? Всичко това остава в областта на хипотезите.
Но има един неопровергаем факт: жестът ѝ усили националистическата изразителност, бетонира българофобската власт и отслаби тези нежни гласове в Северна Македония, които упорстват за нормалност в двустранните връзки.
Във време, в което знаците са оръжие, а балканските общества не престават да бъдат бурета с барут, политическата мъдрост изисква не ръкопляскане на прочувствени жестове, а проницателност.
Да се радваме на знаме, развято на сцената, е елементарно.
Да осмислим последствията – това е комплицираното.
И до момента в който се възторгваме от „ героични “ артистични прояви, рискуваме да пропущаме тихите, само че решаващи борби – тези, в които се печелят или губят генерации.
В деликатния районен спектакъл на Балканите жестовете рядко са почтени. Или пък инцидентни. Те се трансформират в политически сигнали, а сцената влияе върху всеобщото схващане повече от речи, документи и експертни разбори. Именно подобен беше казусът с демонстративната демонстрация на сръбската певица Цеца Величкович, която на концерт във Велес се наметна с българско знаме. На пръв взор – балканска романтика, артистична екстравагантност. У нас мнозина видяха освен това – героизъм, успех над изкривяването на историческата истина в Македония.
Но груповата еуфория рядко ражда трезва преценка. И зад този прочувствен момент стои един надалеч по-мрачен и сериозен резултат: укрепването на българофобската политическа линия в Северна Македония.
Хронологията е безмилостна.
31 октомври – скандалният концерт във Велес.
1 ноември – бурна реакция в Северна Македония, обхванала политическия и публичен набор. Дори тези македонци, които обичайно демонстрират благосклонности към България, се почувстваха предизвикани и засрамени пред личната си среда. А тези, които живеят в плен на националистически клишета и комплекси, се активизираха.
Когато една общественост, травмирана и несигурна в идентичността си, се почувства застрашена, тя се сплотява към най-радикалните си представители. Това е исторически закон и пропагандата чудесно го познава.
2 ноември – локалните избори. Резултатът: безапелационен успех на Вътрешна македонска революционна организация - ДПМНЕ – групировка, чиято политическа физиономия през последните години е построена върху култивирана неприязън към България, превърната в електорален мотор. Победа в столицата Скопие. Доминантно наличие в общините. Политическа легитимация, която ще се капитализира дълго.
Дали концертната проява беше единствената причина? Разбира се, не. Но да пренебрегнем нейния мобилизационен резултат би било интелектуална немарливост. Провокацията – умишлена или не – бе употребена като катализатор.
Тук се изправяме против неприятната, само че нужна истина. Това не беше услуга за България. Това беше подарък за политическите сили, които построяват своята легитимност върху опълчването с нас.
Можем да спорим за претекстовете на Цеца – дали става дума за обикновен пиар с мисъл за бъдещи концерти у нас, дали някой зад кулисите я подтиква по някакъв метод да направи този ход... А няма ли Сърбия директна изгода от в допълнение утежняване на връзките сред България и Северна Македония? Всичко това остава в областта на хипотезите.
Но има един неопровергаем факт: жестът ѝ усили националистическата изразителност, бетонира българофобската власт и отслаби тези нежни гласове в Северна Македония, които упорстват за нормалност в двустранните връзки.
Във време, в което знаците са оръжие, а балканските общества не престават да бъдат бурета с барут, политическата мъдрост изисква не ръкопляскане на прочувствени жестове, а проницателност.
Да се радваме на знаме, развято на сцената, е елементарно.
Да осмислим последствията – това е комплицираното.
И до момента в който се възторгваме от „ героични “ артистични прояви, рискуваме да пропущаме тихите, само че решаващи борби – тези, в които се печелят или губят генерации.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ