Жители на Буча: Руските войници изнасяха от къщите трофеи за жените си
След клането в Буча оживелите се пробват някак да се върнат към живота. Обширни елементи от града остават недостъпни, а смъртта дебне отвред.
Около два часа са нужни на микробуса с публицисти да стигне от Киев до предградието Буча. Преди съветската инвазия този маршрут е отнемал не повече от 15-20 минути, само че в този момент доста от пътищата са разрушени. Навсякъде се виждат изгорели и изумени от патрони и снаряди коли, в това число и такива с надпис " деца ". Пътят е посипан с унищожени военни машини и танкове.
Преди война та доста деца от Киев са идвали в Буча през лятната почивка на отмора. Настанявани са били в това число в частни домове, доста от които в този момент са изцяло непригодни за живеене. В мазето на едно от тях са открити труповете на петима мъже – невъоръжени и със завързани ръце. В двора на друга къща пък са открити овъглените тела на шестима цивилни.
Следи от огнестрелни рани
След масираните бомбардировки, ожесточените сражения и повече от месец съветска окупация, доста от постройките в Буча са превърнати в руини. С групата публицисти пътува и украинският министър на вътрешните работи Денис Монастирски, който споделя, че в целия град намират жертви. Според полицията, спасителите и местни жители към момента десетки трупове се намират в домовете. Тела на убити има и в околните гори, в които обаче не трябва да се влиза, до момента в който не бъдат разчистени от мини. " Онези, които са направили всичко това, нямат нито просвета, нито човещина ", споделя Монастирски.
Според вътрешния министър " всеки ден откриваме и хиляди взривни устройства ", включително гранати, останки от експлозиви и минни клопки. Той споделя, че съветски военнослужещи са поставяли мини в домове, в които е имало фотоси на украински бойци или държавни знаци. Затова, добавя Монастирски, на жителите не може да им бъде разрешено да се върнат в града, до момента в който мините не бъдат разчистени.
Затворени в изби повече от месец
Въпреки това след изтеглянето на съветските войски животът в града постепенно се завръща. Докато стоят към опустошен супермаркет, чакайки филантропична помощ, някои от жителите описват през какво са минали.
Владислава, брачният партньор ѝ Олександър и двете им деца са в града още от началото на сраженията. " Снаряди влитаха в нашия и в прилежащите дворове. Усещахме мощта на гърмежите. Прозорците и вратите изхвърчаха, покривът се срути. Знаехме, че се намираме в огромна заплаха ", споделя Владислава. Тя видяла съветски танкове, които стреляли във всички направления. Чували се и картечници.
" Трябваше да бягаме, само че накъде? Навсякъде свистяха патрони. През улицата от нашата къща има детска градина. Избягахме натам. Знаех, че там има мазе. Почти през всички дни на окупацията седяхме в това мазе. То не е уместно за дълго престояване на хора там, тъй като е влажно и студено ", споделя дамата.
Жителите на Буча описват и че не са имали никаква информация за протичащото се. " Също по този начин към този момент не знаехме дали е ден или нощ. Имаше непрекъсната пукотевица, непрекъснати боеве ", спомня си още Владислава.
" Бисквитите бяха единственото ни избавление "
Според очевидци руските военни установили своя щаб в едно учебно заведение. На същата улица живее и 72-годишната Лариса Савенко. " По време на боевете цялата улица беше в пламъци. Хранехме се единствено с бисквити – те ни избавиха ", споделя тя. Пресен самун е видяла още веднъж чак измежду изтеглянето на руснаците.
Травмите ограбват съня
58-годишната Наталия споделя, че след като на 27 февруари токът спрял, ѝ се наложило да готви на открито върху огън. Тя си спомня по какъв начин съветските бойци изнасяли от къщите мебели и движимости за своите съпруги. " Един ден при нас дойдоха десетина мъже, прегледаха всички стаи, плевнята и мазето. Не споделиха какво търсят, само че претърсиха всяко ъгълче ".
След като руснаците започнали да се изтеглят през нощта против 31 март, локалните хора не можели да повярват, че това се случва. Но и след идването на украинските военни и служители на реда хората остават неспокойни: " Събуждаме се през нощта и се ослушваме. Ако е безшумно, се осмеляваме да се върнем назад и да заспим ", споделя Наталия.
Автор: Константин Гончаров
Източник: Дойче веле
Снимка: nashemisto.dp.ua
Около два часа са нужни на микробуса с публицисти да стигне от Киев до предградието Буча. Преди съветската инвазия този маршрут е отнемал не повече от 15-20 минути, само че в този момент доста от пътищата са разрушени. Навсякъде се виждат изгорели и изумени от патрони и снаряди коли, в това число и такива с надпис " деца ". Пътят е посипан с унищожени военни машини и танкове.
Преди война та доста деца от Киев са идвали в Буча през лятната почивка на отмора. Настанявани са били в това число в частни домове, доста от които в този момент са изцяло непригодни за живеене. В мазето на едно от тях са открити труповете на петима мъже – невъоръжени и със завързани ръце. В двора на друга къща пък са открити овъглените тела на шестима цивилни.
Следи от огнестрелни рани
След масираните бомбардировки, ожесточените сражения и повече от месец съветска окупация, доста от постройките в Буча са превърнати в руини. С групата публицисти пътува и украинският министър на вътрешните работи Денис Монастирски, който споделя, че в целия град намират жертви. Според полицията, спасителите и местни жители към момента десетки трупове се намират в домовете. Тела на убити има и в околните гори, в които обаче не трябва да се влиза, до момента в който не бъдат разчистени от мини. " Онези, които са направили всичко това, нямат нито просвета, нито човещина ", споделя Монастирски.
Според вътрешния министър " всеки ден откриваме и хиляди взривни устройства ", включително гранати, останки от експлозиви и минни клопки. Той споделя, че съветски военнослужещи са поставяли мини в домове, в които е имало фотоси на украински бойци или държавни знаци. Затова, добавя Монастирски, на жителите не може да им бъде разрешено да се върнат в града, до момента в който мините не бъдат разчистени.
Затворени в изби повече от месец
Въпреки това след изтеглянето на съветските войски животът в града постепенно се завръща. Докато стоят към опустошен супермаркет, чакайки филантропична помощ, някои от жителите описват през какво са минали.
Владислава, брачният партньор ѝ Олександър и двете им деца са в града още от началото на сраженията. " Снаряди влитаха в нашия и в прилежащите дворове. Усещахме мощта на гърмежите. Прозорците и вратите изхвърчаха, покривът се срути. Знаехме, че се намираме в огромна заплаха ", споделя Владислава. Тя видяла съветски танкове, които стреляли във всички направления. Чували се и картечници.
" Трябваше да бягаме, само че накъде? Навсякъде свистяха патрони. През улицата от нашата къща има детска градина. Избягахме натам. Знаех, че там има мазе. Почти през всички дни на окупацията седяхме в това мазе. То не е уместно за дълго престояване на хора там, тъй като е влажно и студено ", споделя дамата.
Жителите на Буча описват и че не са имали никаква информация за протичащото се. " Също по този начин към този момент не знаехме дали е ден или нощ. Имаше непрекъсната пукотевица, непрекъснати боеве ", спомня си още Владислава.
" Бисквитите бяха единственото ни избавление "
Според очевидци руските военни установили своя щаб в едно учебно заведение. На същата улица живее и 72-годишната Лариса Савенко. " По време на боевете цялата улица беше в пламъци. Хранехме се единствено с бисквити – те ни избавиха ", споделя тя. Пресен самун е видяла още веднъж чак измежду изтеглянето на руснаците.
Травмите ограбват съня
58-годишната Наталия споделя, че след като на 27 февруари токът спрял, ѝ се наложило да готви на открито върху огън. Тя си спомня по какъв начин съветските бойци изнасяли от къщите мебели и движимости за своите съпруги. " Един ден при нас дойдоха десетина мъже, прегледаха всички стаи, плевнята и мазето. Не споделиха какво търсят, само че претърсиха всяко ъгълче ".
След като руснаците започнали да се изтеглят през нощта против 31 март, локалните хора не можели да повярват, че това се случва. Но и след идването на украинските военни и служители на реда хората остават неспокойни: " Събуждаме се през нощта и се ослушваме. Ако е безшумно, се осмеляваме да се върнем назад и да заспим ", споделя Наталия.
Автор: Константин Гончаров
Източник: Дойче веле
Снимка: nashemisto.dp.ua
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ