Индийската космическа агенция се прицелва в още един важен момент с планираното изстрелване на сонда за изследване на слънцето, малко повече от седмица след успешното й безпилотно кацане на луната.
Aditya-L1 е планирано за изстрелване в събота, носейки научни инструменти за наблюдение на най-външните слоеве на слънцето, изстрелвайки в 11:50 сутринта (06:20 GMT) местно време за своето четиримесечно пътуване.
Мисията има за цел да хвърли светлина върху динамиката на няколко слънчеви феномена чрез изобразяване и измерване на частици в горната атмосфера на слънцето.
Според Индийската организация за космически изследвания (ISRO) космическият кораб носи „седем научни товара за систематично изследване на слънцето“, всички от които са разработени в сътрудничество между индийската космическа агенция и научни институти.
Мисия PSLV-C57/Aditya-L1:
23-часовото 40-минутно обратно броене, което води до изстрелването в 11:50 часа. IST на 2 септември 2023 г., е похвален днес в 12:10 ч.Стартирането може да се гледа НА ЖИВО
на уебсайта на ISRO https://t.co/osrHMk7MZL
Facebook https://t.co/zugXQAYy1y
YouTube…— ISRO (@isro) 1 септември 2023 г.
Съединените щати и Европейската космическа агенция (ESA) изпратиха множество сонди до центъра на слънчевата система, като се започне с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на миналия век.
Но ако последната мисия на ISRO е успешна, това ще бъде първата сонда от която и да е азиатска нация, поставена в слънчева орбита.
„Това е предизвикателна мисия за Индия“, каза астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизионния оператор NDTV в петък.
Raychaudhury каза, че сондата на мисията ще изследва изхвърлянето на коронална маса, периодично явление, при което се наблюдават огромни изхвърляния на плазма и магнитна енергия от слънчевата атмосфера.
Тези изблици са толкова мощни, че могат да достигнат Земята и потенциално да нарушат работата на сателитите.
Aditya ще помогне да се предвиди явлението „и ще предупреди всички, така че сателитите да могат да изключат захранването си“, каза той.
„Също така ще ни помогне да разберем как се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме нужда от система за предупреждение там.“
Адитя – името на хиндуисткото слънчево божество – ще измине 1,5 милиона км (930 000 мили), за да достигне своята дестинация. Той се движи с проектираната от ISRO 320-тонна ракета PSLV XL, която е опора на индийската космическа програма, захранваща по-ранни изстрелвания до Луната и Марс.
Индия постоянно се изравнява с постиженията на установени космически сили на малка част от разходите им.
Успешното кацане на Индия на повърхността на Луната – постижение, постигано преди това само от Русия, САЩ и Китай – беше постигнато на цена от по-малко от 75 милиона долара.
Индия стана първата азиатска нация, която пусна кораб в орбита около Марс през 2014 г. и се планира да стартира тридневна мисия с екипаж в орбитата на Земята до следващата година.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
