След като ви запознахме с дневника на една жена на

След като ви запознахме с дневника на една жена на диета, е редно да забележим и гледната точка на един различен директен участник в каторжния развой на отслабването – тази на брачна половинка:

Разбира се, аз разбирам всичко. И стремежът на всички дами, включително и моята обичана, да станат по-добри, в сравнение с са в действителност. Но не разбирам техният маниакален блян да създадат по-добри всички към тях.

Всичко стартира, както всекидневно, след новогодишните празници. Моята благоверна се опита да стартира нов живот при започване на годината. Решила, че два сантиметра от талията ú са непотребни, което я нервира просто до неспособност.

Ден първи

Милата ми си постави дънките, които носеше в девети клас. Едва ги стегна и конците изпукаха. На моята плаха забележка, че Катя се побираше в тези дънки единствено в състояние „ легнало “ в последните години, получих пестник. И за какво?! Напълно неразбираемо.

Ден втори

Струва ми се, че Катя откача. Добре, дано отслабва, само че за какво би трябвало да издевателства над всички останали? Моята хубост нахрани с всички вкусни неща, които имаше в хладилника, нашата котка. Котаракът преяде, изду се, а лапите му едвам доближиха до земята.

На вечеря цялото семейство ядохме нещо, което може да се назова безвкусен ориз. Казвам „ може “, тъй като без микроскоп наличието в чинията на практика не се виждаше. Инфекцията – тъщата интензивно поддържаше Катя.

Ден трети

Не отидох на работа, а тичах до там. Очаквах обедната отмора като манна небесна. Колегите ме гледаха с жалост. Някой се пошегува: „ Какво, жена ти не те ли храни?! “ Гадове. Вечерта се пробвах да изпрося от жена си естествена вечеря.

Аха. Катя сложи пред татко си паница с морковено рагу. Аз и децата изтръпнахме. Да издевателстваш по този начин над личния си татко!

Ден четвърти

Бедния котаракбе не запомнил за подлата благотворителност на стопанката и в този момент, като пълновръстен член на фамилията, също се храни с диетични артикули. Проси на улицата. Там дават същинско, а не соево месо.

Ден пети 

А тъщата е нечовек. Изхитри се да внесе у дома около бдителната Катя кутия с бонбони. Вечерта ú прошепнах ласкаво в ухото „ Катя, за какво воюваш с килограмите? Те са толкоз дребни, а ти си толкоз огромна “. Едва съумях да довърша. Нищо-нищо. Ще броя удара по ухото за лек масаж.

Ден шести

Писна ни на всички. Опитах се да обясня на обичаната жена, че мъжът би трябвало да се храни добре, другояче няма да има сили. Не оказа помощ. Но беше радостно. Наблюдавах по какъв начин тъстът ми, простете моя баща, мъж с изключителна физика, след трудов делник изяде салата от целина и правдоподобно сподели: „ Сит съм! “ Актьорът в него пропадна.

Ден седми

Ура, петък! След работа бира, бира, бира, с картофки, с наденички и никакви варени зеленчуци! От небесата върху неверната земя: „ Скъпи, прибери си по-рано, през днешния ден ще донесат пералнята “. Е няма такава гаднярка като жена ми. Всеки ú завижда за техническото обучение, а тя се преструва, че не може да се оправи с пералнята.

Да не би в женските списания да ги поучават да се преструват на глупави и безпомощни? В същите тези, където ги поучават да отслабват дружно със фамилията?

Вечерта тъщата ме пресрещна на входа на банята и безмълвно ми пъхна в ръката сандвич със колбас. Едва не се просълзих и прошепнах „ Благодаря ти, мамо “. Ето това е героична жена. И къде го крие?

Ден осми

Всичко се провали. Котаракът откри на терасата тайника на тъщата. Нощеска го слушах по какъв начин ръмжи и раздира сланината със зъби. Лежах без да мигна и му завиждах. Сутринта мама отиде на посетители на другарка с гладен искра в очите, а тъстът ме прикани в банята. Както и допусках, не стигнахме до банката, а седнахме в най-близкото кафене.

Върнахме се у дома сити и благодушни, където заварихме злата и гладна Катя в парещ спор с инструмента на мъчението. Кантарът обезверено се съпротивляваше на нейния напън и отхвърляше да реалокира стрелката малко наляво.

Ден девети

Настъпи рецесия. На посетители пристигна другарка на Катя. С торта и бутилка мартини. И откровено се учуди на предложените ú палачинки от тиквички. Тя стартира да споделя на Катя за вредата за организма и бюджета от оранжерийните тиквички. Оказа се, че съм подценил тази блага, чудесна скандалджийка и клюкарка Люси.

Ама че тъпачка. Рано се зарадвах. Тя направи ужасна неточност, сподели: „ Скъпа, отслабнала си “. Просто призрачен сън. Отдавна знам, че дамите си приказват една на друга просто по този начин, понякога, просто с цел да си кажат нещо прелестно. А ние би трябвало да се мъчим. Благодаря, Люси, че я въодушеви.

Ден десети

Изглежда, че назрява стихия. Катя извади от гардероба онези проклетите дънки. И ги закопча с лекост. Странно. Мога да се закълна, че моята обичана не е отслабнала нито сантиметър (ето абсурд – всички отслабнахме, а Катя – не).

Мама и баща се спогледаха хитро. И тук ме осени – да живее шевната машина и умелите ръце на тъщата! А напълно щастливата Катя ми сервира паница, в която лежеше голямо парче торта, като се надявам, че за дълго ще не помни тази глупава диета. Все отново обичам нея, а не прословутите сантиметри.

А „ еталонните “ дънки скрих далеко. Къде – видя единствено котаракът. Но той няма да ме издаде.